.ТОЧИЦА

Бяла приказка

2012-01-22T08:58:00.000-08:00

от Имант Зиедонис. Публикувана през 1989г., намерена през 2012г. от Марин, в кашон със стари книги.

Вчера падна първият сняг и сега всичко е бяло-бяло. Толкова бяло, че нищо не се вижда. Бялата кокошчица снесе бяло яйце и го изгуби в снега. Белият петел съчини бяла песен, а тя литна под стрехата и замръзна там. Виси си сега като бяла висулка.
На бялата катеричка се родиха пет бели катеричета. Заскачаха те по белите клони на дърветата и изчезнаха от очите на майка си. Аз вървя през гората и вече не мога да разбера кое е дърво и кое - белият ден.
Бял дим се вие от комините, бяло е мастилото в мастилницата. Пиша, пиша, а не виждам какво съм написал. Как ли го четете вие?
Хапваме си само бял хляб и пием бяло кафе. Сутринта си лъсках ботушите с бяла боя за обувки.
Нашата река Гауя съвсем бяла се вие. Хвърлих въдицата, извадих бяла щука, разпорих й корема - вътре бяло патенце (глътнала го е, лакомията му бяла!) Закачих тази приказка на опашката на патенцето и го пуснах на воля - нека лети. Ако го намерете, нахранете го и всяка вечер затопляйте коремчето му с бяла грейка. Всяка вечер!
Когато то снесе златно яйчице, веднага ми пишете.
Адресът ми е:
Бялата къртица от брега на река Гауя.
Послепис: Разбира се, можете да нарисувате всичко, но само с бяла боичка - без нито една черна чертичка.

Hello, Dolly!

2012-01-21T09:05:00.000-08:00

Преди няколко години потроших немалко време, като се опитвах да ушия едно коледно джудже с издължени пропорции ей така, по спомени и интуиция. Хм... не че детето не му се радваше - има си хас, нали носеше подаръчета, - ама мен всеки път си ме беше яд за резултата.
После се оказа, че този тип кукли се наричат "тилди". Че изглеждат страхотно и стават и за подарък на голям човек (на мен например, хаха), и за игра, и да им шие детето одежди. И че шиенето им си има чалъми.
Вчера бях за пръв път на курс по шиене на тилди и вече знам чалъмите за шиенето на тялото :) Другия петък възнамерявам да се науча да правя очите, косата и дрехите - а сега просто си помечтах с готовото тяло и няколко парцалчета и парчета филц.
За моя изненада Ането слушаше съсредоточено и си тропосваше и шиеше съвестно, а не мрънкайки като всеки път, когато аз се опитам да й покажа нещо. Явно идва момент, в който информацията е особено ценна, когато не идва от майка ти :))

Курсът по шиене на Тилди е още три петъка, от 15ч., в АртеЛИКа :)

Супа в хляб

2012-01-20T04:00:00.000-08:00

Обещаното си е обещано: ето как се прави супа в хлебна купа.
1. Замесвате си тесто за хляб.(Най-простото е половин кубче мая (заквасва се с половин чаша топла вода, малко захар и малко брашно за 5 минути), чаша топла вода, сол, брашно колкото да може да се меси, олио/зехтин/масло според предпочитанията и бюджета).
2. Разделяте го на 4 части и го слагате в намазани с олио гювечета да се надигне. После го изпичате.
3. Освобождавате хлебчетата от гювечетата и им изрязвате капачетата. После ги издълбавате, като внимавате да не се пробият. Измазвате вътрешността с масло, за да не се скашка, и пак запичате.
4. Пълните със супа и покривате с капачето.

Cirque du Soleil

2012-01-20T02:08:00.000-08:00

Не обичам цирк. Сетивата ми за невероятното са притъпени, а циркът проблясва именно в ахването - пред невижданите животни, пред искрящия костюм на ездачката, пред приповдигнатия тон, магията на фокусите, в радостта, че различното ти е дошло на крака, в твоя град.
Радостта от цирка е радост от яркото петно, лумнало насред безличния пейзаж.
Трудно я споделям, защото живеем във време, когато яркостта също бива безлична. Дресурата ме натъжава, вместо да ме кара да ахвам. Клоунадата - също.
И все пак преди няколко нови години щях да пропусна дванайстия час, защото от 10 нататък се бях загледала в "Cirque du Soleil" - спектакъл, който извиваше представите ми за това изкуство като жената-каучук, който ги хвърляше във висините като някой от необикновените си акробати.
Защото беше красиво. Беше като танц. Беше страшно съвременно, естетизирано, невероятно.
През февруари различното ще идва в София и аз вече имам билети, ура! :)

Продадено!

2012-01-18T02:59:00.000-08:00

Ако не плащате за нещо, значи не сте клиентът. Вие сте стоката, която се продава.

Телевизиите печелят от реклама. Мислим си, че става въпрос за невинни неща, памперси и перилни прахове. Но рекламата има много лица - и пропагандата е едно от тях. Навремето се смеехме, че ни рекламират корабостроителни заводи и други неща, които очевидно не можем да купим, мислехме, че го правят поради недодяланост. Смеехме се на налудно повтаряното "Раундъп е хербицид на Монсанто", сякаш ей тъй ще вземем мрежичката и ще ходим да си купим хербицид.
Всъщност после се оказа, че го купуваме, ама не знаем. И не само го купуваме, а и го ядем.

Попитайте в която и да било рекламна агенция и ще ви кажат, че най-скъпото в рекламата не е самият клип - макар сумите да стигат до 500 хиляди, - а медийното време. Тоест вашето и моето внимание. Утешава ли ви, че поне не сте евтина стока? Само като маса обаче. Отделният човек вътре в "таргета", в "целевата група" няма значение.
Впрочем "таргет" значи "мишена". Различните реклами се целят с различна точност.

Това, което се върти по телевизиите като зле прикрита реклама на "Шеврон", има точния мерник на артилерийски обстрел. Всъщност повечето компании, които "пазаруват" телевизии за рекламите си, са доста стиснати и току резнат от медийния си пакет при преговорите. Тук няма такова нещо. Как иначе ще си обясните, че от събота насам трите национални телевизии не са поканили един протестиращ, но щедро раздават медийното си време на лобисти от всякакъв ранг - от набедената експертка, та до Уорлик.
Колко ли получават телевизиите, за да чуете именно тях?

Нямам сантимент към руския газ. Симпатизирам силно на онези по площадите, които искат Путин да се маха. Но не искам Шеврон в Добруджа, откъдето впрочем съм родом. От дете помня как редовно спираха водата, защото районът е сушав, водата се извлича с помпи изпод земята, а пък технологиите често дават фира.
Имам някакъв праг на търпимост към онези, на които продават вниманието ми. И предпочитам да вярвам на здравия си разум и на очите си.

Покана! Покана!

2012-01-16T08:58:00.001-08:00

If you are a dreamer, come in.
If you are a dreamer, a wisher, a liar,
A hope-er, a pray-er, a magic bean buyer,
If you're a pretender, come sit by my fire,
For we have some flax-golden tales to spin.
Come in!
Come in!

Премиерата на "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн е в неделя, 22-и, от 11 ч. в "+това" на Марин Дринов (до пресечката с "Асен Златаров"). Поканени сте! Ще ви чакаме там :)

Ето какво ми пращат наши приятели за книгата:
Петя Кокудева напомни за прекрасната покана от самия Шел Силвърстийн, която цитирах по-горе :)

Ели Иванова ми показа The Giving Tree като основа за разговор в час по философия за деца, описан в "Ню Йорк Таймс"

Нева Мичева ми обърна внимание върху татуировката на Райън Гослинг тук :)

Чакаме ви! Ако не се съберем в "+това", ще подаваме чай и мъфини на всички отвън :)

Там-тарам-там, ура!

2012-01-14T21:06:00.000-08:00

Днес ще се възгордея и ще почервенея, защото не друг, а Мария Донева е избрала "Точица" сред любимите си блогове. Мария Донева! Дето пише прекрасни стихотворения от тези, които човек си рецитира наум, за да си вдъхва кураж и да си причинява щастие.
Дето прави театър в психиатричната болница в Раднево! И чудни, мили и красиви неща с ръцете си.
Ура! Ето това се казва неделя.

Протестът.

2012-01-14T11:17:00.000-08:00

Взимам си назад думите за нормалността в събота сутрин. От доста време не съм се чувствала толкова нормално.

Не съм правила снимките, тъй като бях дала фотоапарата на Ането. Тя, впрочем, дойде на протеста с идеята да се учи на журналистика - да напише репортаж за своето домашно вестниче "Мастилено петно" (екс "Плюшени вести"). Сутринта татко й я учи как да ползва диктофона, за да взема интервюта, а после аз се опитвах да я повдигна, за да снима нещо повече от онова, което позволяваше 140-сантиметровият й ръст.

Вечерта обаче нагледния урок го дадоха телевизиите. Те показаха как можеш да разполагаш и с техника, и с хора, и пак нищо да не видиш, ако са ти платили да си затваряш очите.
Показаха как може да не видиш над 5000 души, които шестват два часа и половина по централните улици на София. (Подсказка: изпращаш репортери петнайсет минути ПРЕДИ уречения час, за да снимат само подранилите,и пробутваш това като кадри с протеста въобще). Показаха как човек си плюе на професионалната чест, като нарочно завира очевидната новина на деня в 2-3 минути, отдавайки акцента на второстепенни вести.
А очевидната новина на деня е, че хората наизлязоха по улиците. И че ако екологичният протест не успее скоро - а това означава не мораториум, а забрана, - той ще прерасне в нещо друго.

Мисля, че вчера малката репортерка на "Мастилено петно" получи най-важния си урок относно медиите - ако няма почтеност, нищо друго не струва.
Пфу!

2012-01-14T05:08:00.000-08:00

Днес в София имаше хиляди хора. Те протестираха, защото имаха свое мнение, а не защото просто обичат тълпите. Не се държаха като тълпа, а като граждани. Прочее, бебето ни спа спокойно насред шествието и целия шум.

14 януари, събота, на Попа

2012-01-13T04:39:00.001-08:00

Протестите за шистовия газ са утре от 11ч., в София - на Попа.
Първите приятели, които видя, ще получат сладки с овесени ядки.
За другите - ако останат :)

От другата седмица обещавам по-ведри постове, например сайт за, ахъм, "дамски личности" в ранна възраст, който им помага да се ориентират в света на рекламата, телевизията и списанията, и под една забавна форма да разпознаят кои от стереотипите, с които се сблъскват, всъщност имат за цел да им продават разни неща;

рецепта за супа в купичка от хляб, което хич не се оказа сложно,

някои приключения на комиксовата героиня Джени

и наченките на една малка бебешка библиотека.

До утре!

2012-01-08T00:34:00.000-08:00

Вероятно си имате свои каузи, повече, отколкото можете да носите.
Вероятно искате малко усещане за нормалност, вместо умът ви да скача от криза на криза.
Вероятно искате да се занимавате с важните си неща, например с децата или с някаква работа, в която сте наистина добри и ви носи радост.
Вероятно имате кофти спомени от протести, които са се оказали не това, което сте мислили.
Може би мислите, че екологията е за богатите.

Ала става въпрос за онези неща, които всички, дори и най-бедните, ползват по необходимост - въздух, вода, хляб. Тези, които подписват договорите, могат и да ядат после пасти или да вземат самолета и да отидат някъде на чисто. Останалите ще сме си тук. България е достатъчно малка като територия, та никоя екологична катастрофа не е твърде далеч, за да ни касае.
Протестите не са приятно място за прекарване на свободното време, там е студено, понякога кичозно, чувствате се твърде малко, занимаващи се с обречена кауза.
Ако сте твърде много пък, почва да ви е страх от ответни действия.

И все пак, ако хората навън са твърде малко, ако опозицията е пренебрежима, това с шистовия газ ще се случи.

Ането на девет години

2012-01-03T23:05:00.000-08:00

Голяма ли е? Малка ли? По-бързо ли порасна, когато се сдоби със сестричка и започнахме негласно да я броим за "голямата"? По-малка ли е, когато ми казва, че "вече не е за тематични рождени дни"?

Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъничко.
- Мамо - казвало то, - аз съм мравка.
И майка му разбирала, че е време да го сложи да си легне.
Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало на възглавницата и дори оставало свободно място.
- Ставай - казвала майка му.
- Не мога - отговаряло момиченцето, - не мога, още съм много малка. Сега съм като пеперуда. Почакай да порасна.
И след малко възкликвало:
- Ето сега пак пораснах!
С вик изскачало от леглото и започвал новият ден.

Приказката е на Джани Родари, казва се "Заспиване, събуждане". Сега, сутринта след рождения си ден, Ането още спи. И е мъничка.

Весела Нова година!

2011-12-31T13:13:00.000-08:00

Да си намислите радости! Да си ги отгледате!

Сини сливи с шоколад

2011-12-31T02:55:00.001-08:00

И това е простичко.
Вземате сушени сини сливи. Махате им костилките. Пускате ги в тенджерка с разтопен шоколад и като ги извадите, ги слагате на балкона да стегнат.
Може да се сложи и ядка.

Коктейл с шампанско

2011-12-30T12:24:00.000-08:00

Ще ви трябват:
захар
пакетче лавандула (от билкова аптека)
шампанско

Половин чаша захар и половин чаша вода се загряват до завиране. Прибавя се лъжица лавандула. Повира малко, после се прецежда и охлажда. Лъжица и половина сироп за чаша шампанско.

От: Марта Стюарт

Интервю на проф.Шурбанов за "Щедрото дърво"

2011-12-30T12:20:00.000-08:00

АртЕфир: интервю на Силвия Чолева с проф. Шурбанов, преводач на Чосър, Милтън, Шекспир, Дилън Томас, поет и англицист, за "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн.
Прекрасно!

"Щедрото дърво" по книжарниците

2011-12-26T11:46:00.000-08:00

http://www.blogger.com/img/blank.gifhttp://www.blogger.com/img/blank.gif
От Коледа насам "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн може да се намери в книжарници "Буктрейдинг", "Български книжици", "Нисим", "От А до Я", "Рея", в студио за творчество "Артелика", в прекрасните магазини "Дар за горене", "Passe Simple", "Le Petit Salon", както и, разбира се, при варненската ми приятелка Диляна от "Жар-птица".

Весели празници!

2011-12-24T05:29:00.000-08:00

Истински празничен припев

2011-12-23T21:28:00.000-08:00

Всички имат идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме с тебе цял ден.

Тези стихове на Мария Донева, изпети по мелодията на "Let It Snow", са вече официално любимият ми коледен припев. Нежни, намислени, звънки, нейните текстове по прочути джаз-стандарти, изпълнени от Марина Господинова в акомпанимент на Антони Дончев и Венци Благоев, показват какво би могла да прави леката, уж ежедневна музика, когато е създадена наистина талантливо, а не в отговор на осемдесетарски представи за пазара.

Искам, ако може, да ги въртят по радиото. Искам диск. Искам Мария да напише и текстове за детски песнички, които да запише със същите музиканти, и те, дай боже, да заместят намъчените стихчета с незапомнящи се мелодии, с които се прибира детето ми след час по пеене. Хайде де!

Междувременно ще има още един коледен концерт на Мария Донева в Чайната, на 26-и декември! Ако не ви е празнично, ако не обичате празниците да се въртят около софрата, идете, чудно е. Пък и ще можете да си вземете новата й книга лично :)

P.S. (пссст): а я опитайте да изпеете с детето ето това :)

The Giving Tree!

2011-12-19T02:57:00.000-08:00

Ужасно съм радостна и горда, че легендарната книга на Шел Силвърстийн излиза на български език в превод на Александър Шурбанов - и издадеhttp://www.blogger.com/img/blank.gifна от "Точица"!
Книгата вече отпътува за книжарница "Жар-птица" във Варна, където я чака моята приятелка, прекрасната Диляна Паскова, а следобед ще заредим в София книжарници "Буктрейдинг" и "Български книжици"!

Изчервена до уши, чета написаното от чудната преводачка и редакторка Нева Мичева:
"Появяването на книги като "Щедрото дърво" на български ни сродява с детствата на милиони други хора и това не може да не е за добро."

Тази събота и неделя

2011-12-16T09:39:00.000-08:00

... има две неща, които не са за изпускане:

1. Утре в Историческия музей се открива интерактивна изложба "Археологията" за деца - прекрасен контрапункт на всички учебникарски опити за оскучняване на науката. Екипът е същият, който направи детската секция в Благоевградския музей, откъдето имахме сериозен проблем да измъкнем, най-сетне, децата.

За гостуването на изложбата във Варна можете да прочетете в блога на мама Меми :)

В неделя от 11 пък има анимационно ателие в Дома на киното; аниматорът Антони Траянов, вдъхнал живот на "Сънчо" и "Тримата глупаци", ще показва как се прави анимация; ще има и ателие, за децата безплатно, за големите без пари, т.е. по 3 лева :) Аз мисля да отида, децата - ако щат.

Рецептата на Емили Дикинсън

2011-12-16T09:32:00.000-08:00

Като пълни буквалистки двете с Ането изпълнихме рецептата на Емили Дикинсън от последния брой на "Light" и искаме да, хм, осветлим два важни въпроса.

1. Мистериозният "кремотартар", за който се говори в рецептата, е най-обикновено лимонтозу. Евтина киселина на кристали, която влиза в състава на бакпулвера и се слага за стягане на целувки от белтъчен крем... :)
2. Тестото не пасва на стандартна форма за сладкиш, защото... всъщност рецептата не е за сладкиш, както личи от консистенцията му. Тя се оформя лесно на топчета или на плоски кръгчета, както предпочитате сладките.
Много са вкусни!
Извинявам се за лошото качество на снимките, но Таткото отмъкна зарядното на фотоапарата към Балтийско море. Хубави снимки - след вторник.

Направи си сам блузка

2011-12-11T12:02:00.000-08:00

Да са живи и здрави Анна и Барбара от "LittleOwl", че са внесли книжка с елементи, които човек може да комбинира и да изрязва свободно, а после да залепи върху блузка.

Забавлението е чудно, дрехите се получават наистина готини. Хрумката да си сложи кита отвесно и да му сложи надпис "Water or Whale" си е съвсем Анина. Другите блузки също.

Исландски пиперени сладки

2011-12-11T06:30:00.000-08:00

Празниците се глобализират. Печелят онези, които са достатъчно ясни и разбираеми за възможно най-много потребители, извинете, празнуващи. Отвсякъде слушаме, че нещо си е коледна традиция, но всъщност самите ние преди 5 години не сме го правили; що за традиция е, ако научаваме за нея от интернет, от радиото и телевизията?

Не мрънкам, не мрънкам, напротив - харесват ми тези странстващи рецепти, украси, ритуали. Стига да пристигат на прага ми не размахали поучително пръст с безличното "днес се прави...", а да разказват по нещо за земите, от които идват. Като менестрели.

Днес с Ането (и Ния, кротуването не е малка заслуга) правихме исландски сладки с чер пипер. В Рейкявик са братовчедите им Алекс и Ивета - тъкмо тяхната майка миналата година ни подсказа за тях.
Ето съставките, които се смесват като при меденките - първо маслото и захарта, после яйцата и глюкозата (аз нямах, та сложих смес от мед и меласа), накрая брашното, набухвателите и подправките. Меси се, престоява в хладилника, после се точи, реже и пече на умерена фурна.

А ето последното ми откритие- блог с по една сладка за всяка страна. Истинско курабиено ООН.

Коледен град

2011-12-08T23:27:00.000-08:00

Всяка година се опитвам да следвам три принципа за коледната украса - да е различна, да е проста, да е саморъчно направена, да надгражда нещо, което вече съществува вкъщи, и да може да се рециклира по някакъв начин. Използвала съм хартиени балерини, висящи топки от прежда, истински меденки, хартиени снежинки.
Тази година реших да използвам основната мебел в хола, библиотеката. Under construction.

Острови Зелени нос

2011-12-07T07:57:00.001-08:00

Трите луковици амарилис, които посадих миналата седмица, подават носове.
До Нова година трябва да цъфнат.
За разлика от лалета, зюмбюли и други луковични, които чакат да преживеят студа, та тогава да тръгнат, амарилисът се събужда в момента, в който го засадиш и започнеш да го поливаш. Расте по мъничко всеки ден и насред най-дълбоката зима дава големи, пищни, ярки цветове.
Баба ми, лека й пръст, имаше такъв на масата си, казваше му "крем".

Le Petit Salon

2011-12-07T06:14:00.000-08:00

Докато се натъжим, че "Хубави неща" е на път да затвори врати, близо до Орлов мост бе открито магазинче, чиято идея като че ли се върти около умението да живееш - като отделяш особено внимание на простото и преходното, като създаваш добре обмислени и красиво пипнати неща, в които личният допир продължава да се усеща. Като подбираш четивата си - защото за разлика от много подобни места, в "Малкия салон" има добре избрани и явно прочетени книги. Тъкмо сбирката неслучайни книги приковава погледа и прави това магазинче различно от многото нароили се по линия на "съвременните занаяти". Особено ми е приятно, че и "Точица" ще бъде там.

С Ането се повъртяхме и снимахме, каквото сварихме; друго, например трите съвещаващи се на двора котки или кратката следобедна светлина, ни убегна.

Le Petit Salon се намира в самото начало на "Иван Асен", вляво. Цените са доста разумни - също както в сестринския им магазин в Созопол, "Тита и Лили". Оттам, прочие, имам разкошни обеци с дръвчета.

"Точица" на Панаира на книгата

2011-12-06T07:46:00.000-08:00

Тъй като още имаме твърде малко издания, за да заемем цял щанд, можете да ни намерите при нашите приятели от "Агата-А" (издатели на книжките за мечето Падингтън, както и на "Животни без зоопарк" и други книги от Джани Родари). От входа вдясно, по стълбите, на втория етаж :)

Кукли за пръсти от средните векове

2011-12-04T23:11:00.001-08:00

Мисля, че историята трябва да се изучава с подобаваща точност - без да се кълца и кърпи с бели идеологически конци; извън науката обаче тя може да бъде и предмет на игра.
Въображението, смехът, литературата, романтичните сюжети имат място в досега с родната история - дори само за да научат децата да разграничават "наистина" от "наужким".

Днешният подарък от коледния календар са кукли за пръсти по "Дъщерята на Калояна" от Фани Попова-Мутафова. Щракате върху изображението, после запазвате и разпечатвате.
Романтичният фон е от дъската за рязане :)

Морско

2011-12-04T11:07:00.000-08:00

Днес, а не на Никулден, е нашият морски ден.
Днес Таткото прекосява Балтийско море от Стокхолм към Вентспилс.
Представяме си корюшките, писиите и змиорките под кила.
Четем за старото име, Варяжко море, за батискафите и подводните градове.
Четем "Детска морска енциклопедия", окъсана като корабен дневник.
Дневник на някогашните ми пътешествия през страниците. Обичах морски книги, за изследователи, юнги, пирати, пътешественици. Така и не съм пътувала по море.
Докато четях за подводните градове, Ането ме помоли да спра, за да може да си доизмисли. Така, струва ми се, са най-хубавите книги - недочетени, само домечтани.
Ето нейният подводен град - както каза тя, само началото.
А ето и една рецепта от "Готварската книга на Елиът", която вече се превръща в най-използваното готварско помагало вкъщи.

Вземате рибни филета, например от бяла риба, скумрия, пъстърва и пр. Слагате ги върху намазнени правоъгълници от фолио. Добавяте сол, чер пипер, пръстенчета праз, кръгчета домат и т.н. Сгъвате фолиото надлъжно, така че да се получи триъгълно покривче. После завивате краищата като краища на гондола.
Поставяте в тенджера един ред мити картофи и ги покривате едва-едва с вода. Поставяте върху тях рибните гондоли. Слагате на котлона и когато водата заври, покривате с капак.
Рибата трябва да стане готова едновременно с картофите. Не е нещо изненадващо като вкус, но пък е достатъчно просто, за да го направи и поколението.

Казва се "Адмиралска лодка".

Календарът

2011-12-01T23:36:00.000-08:00

Признавам, че взех идеята от един албум, който ни подариха от библиотеката на френския институт и който съдържаше 24 малки книжки, по една история за всяка вечер.
Реших да я разширя и да използвам 24 книги от домашната библиотека, във всяка от които по един пасаж да говори за зимата или уюта, за завръщането след дълъг път, за семейството, за смисъла на дара.
По едно малко подаръче е свързано с всеки пасаж и може да се търси след изчитането сутрин.
Използвах случая да включа и книги, които детето е подминавало досега, и такива, които обича да препрочита.
Например:

1. "Хвърчащата класна стая" - за коледното представление ("Обучението се превръща в оглед", голямата бяла брада на Матиас, учениците на Северния полюс), но и за това какво е да си смел въпреки страха, за приятелството и справедливостта, въобще прекрасна книга за училищния живот. (зелен молив (като този, който е изгубил авторът), красив химикал).

2. "Марко Поло" - за пътешествията и завръщането, и за това как можеш да се почувстваш у дома и в далечни страни. (Списание "Гео")

3. "Вълшебникът от Оз" (плашилото, тенекиеният дървар, страхливият лъв и Дороти получават като подарък откритието, че вече имат онова, от което са смятали, че се нуждаят) (нататък няма да издавам подаръци, че някой може да чете).

4. "Бяла приказка" - за зимата и приятелството, плюс безкрайно красивите илюстрации, в които можеш да откриваш сам скрити прилики.

5. "Андерсенови приказки" - може би за галошите на щастието, може би за Кай и Герда, ще видим :)

6. "Пинокио" - за лъжата и въображението. В тази книга има две неща, които са "наужким" - веднъж лисицата и котаракът лъжат Пинокио, че като зарови монетите си, те ще пораснат. И втори път - нарисуваното огнище, което обаче се оказва тъкмо вратата, която се отваря със златното ключе.

7. Малкият Никола.
8. Киплинг - "Приказки"
9. Марк Твен - "Том Сойер" (или може би "Един американец в двора на крал Артур"? Ще видим.
10. Фани Попова-Мутафова - "Дъщерята на Калояна"
11. Индийски приказки
12. Дикенс - "Оливър Туист".
13. Туве Янсон - "Омагьосаната зима"

14. Жул Верн - "Децата на капитан Грант"
15. Роалд Дал -"Чарли и шоколадовата фабрика"
16. К.С. Луис - "Хрониките на Нарния"
17. Астрид Линдгрен - "Емил от Льонеберя"
18. Селма Лагерльоф - "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон"
19. Сергей Козлов - "Ежик в тумане"

20. "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн - точно тогава трябва да излезе на български!!!

21. Детска морска енциклопедия
22. Янош - "Аз ще те излекувам, каза Мечо"
23. The Gift of Nothing
24. Туве Янсон - "Невидимото дете" ("Елхата")

Витражни сладки

2011-11-28T03:28:00.001-08:00

175гр брашно плюс още малко
1 ч.л. джинджифил
1/2 ч.л. сол
1/4 ч.л. смлян карамфил
125гр. масло
50 гр. захар
1 с.л. мляко
12 шарени твърди бонбончета
Пудра захар за наръсване

Включете фурната. Смесете брашното и маслото, докато станат на трохи. Добавете захарта и млякото, размесете върху набрашнена повърхност и замразете за около 30 мин.
Пак набрашнете плота и разточете до дебелина 2-3 мм (аз бих препоръчала да точите директно върху хартия за печене). Изрежете сладки с големи формички, а после с по-малки изрежете дупки по средата им. Натрошете бонбоните (напр. като ги сложите в торбичка и ги начукате с чук за пържоли) и ги посипете по средата. Пробийте дупчица за окачане.
Печете 15-20 минути или докато се стопят бонбоните. Внимавайте, защото лесно прегарят.
Като изсъхнат, поръсете с пудра захар.

Ето ги снимани професионално в BBCGoodFood, откъдето е рецептата. Подобни има ан различни места из нета. Всъщност става и с обикновено тесто за меденки. Единственото предупреждение е да ги окачите някъде на хладно, защото иначе "витражът" може да се стопи.

А ето и у дома:

Приказки от вчера

2011-11-27T05:00:00.000-08:00

Имало едно време... един вълк. Той тръгнал да яде Червената шапчица, но се загубил.
Червената шапчица го намерила и се омъжила за него, а баба й той изял после, след сватбата.
______

Имало едно време едно чудовище. То имало 27 очи, 54 ръце и 168 крака и докато си изпере и обуе чорапите, те пак се изцапвали откъм другия край. Помолило царя за помощ.
- Ще ти помогна, - казал царят, - но първо трябва да изпълниш следната задача: иди през девет земи в десета, през гори от шоколад, през лимонадени реки, и намери вълшебния дар, който ще ти помогне да се превърнеш в човек. Само че по пътя не трябва да разговаряш с никого, иначе ще се объркаш и ще вземеш нещо друго.

Тръгнало чудовището. Само че заръките на царя не ги запомнило докрай, пък и това, дето го запомнило, не се стараело много да го спазва. Отначало не говорело с хората, защото се чувствало важно те да го заговарят, а то да мълчи, но после взело да си приказва, а и, разбира се, изяло целите шоколадови гори и изпило целите лимонадени реки. И както нагъвало цели дървета, ставало все по-дебело и по-дебело, изпълнило цялата Земя, а после станало отделна планета и на него се заселили извънземни.
___
Имало едно чудовище, което си имало жаба. То я целунало и жабата се превърнала в принцеса. Чудовището обаче се превърнало в жабок. И приказката започнала отначало.

Сред парцалките в шкафа

2011-11-26T11:39:00.001-08:00

Време беше, крайно време:
моята приятелка Ива Калафатова, куклена актриса и създател на динамично, многолико, лекокрило домашно щастие, има блог. Харесвам нещата, които прави - от куклите по рисунки на дъщерите си през бележките в коледния календар ("Подскочи! Подскочи!Три пъти се завърти..."), рисунките на звездно небе, където да http://www.blogger.com/img/blank.gifсъединиш точките-звезди (за съзвездията от древногръцкия рожден ден на Марена), и...
Но още повече харесвам начина, по който го прави - вслушвайки се в децата и в техния усет за света, готова да се откаже от предварително подготвените занимания, ако има чувството, че на тях просто им се търчи без родителска опека. Защото в дневния ред са не само способностите, а и чувството за вътрешна свобода, което всъщност се отглежда най-трудно.

Блогът й се казва "Сред парцалките в шкафа", прочетете го!

Коледни календари

2011-11-24T22:06:00.000-08:00

Не, няма да сдавам фронта и да започвам Коледа преди декември; календар обаче човек трябва да си набави или направи предварително, ако иска да започне от първи.
Поразрових се из интернет за идеи, които да отговарят на следните условия:
. да не изискват големи парични вложения
. да не изискват големи вложения от време
. да бъдат необичайни
. да бъдат естествени, да хармонират с дома, да излъчват и празник, и стил.
Затова са само три. И една четвърта, която ми хрумна междувременно и ще снимам, когато осъществя.

Класически календар с джобове, но вместо цифри на всеки джоб е зашит съответният брой копчета. Идея, изпълнение и снимка от Miss Gioia.
Тези дървени макари с номера от 1 до 24 и скрити от вътрешната страна на листчетата указания за скрити подаръци могат да се окачат на елхата, да се сложат на специална поставка или да се нанижат на гердан с още дървени синци. Идеята е от Just Something I Made.

И любимата ми в простотата си идея обикновен сух клон, разграфен като рабош с дните до Коледа, отброявани с помощта на проста гривничка от дървени синци.

От Annaleena.

И една наша съвсем проста идея, която не изисква лепене и шиене:

Изберете 24 книжки от библиотеката на детето. Подберете кратки, красиви пасажи, и скрийте в къщата някакъв предмет, свързан с тях. Например: "Малкият Никола" - стъклено топче; "Карлсон" - канелена кифличка; "Книга за джунглата" - екзотичен плод, фигурка на животно; "Джелсомино в страната на лъжците" - тебешири (за рисуване на трикракото коте) и т.н. Отбележете страниците с картонче със съответния номер. Подредете ги на обща лавица. Ако искате, можете да ги подвържете по случая.
Всяка сутрин, в леглото, четете заедно с детето избрания пасаж, а после обърнете картончето и вижте къде е скрит подаръкът.

А това е миналогодишният :)

Покана

2011-11-24T02:14:00.000-08:00

Писането вкъщи е сладко, но също тъй сладко е другите да подхванат започнатата от тебе идея. Заповядайте в събота, от 11:30 часа в книжарница "Буктрейдинг" на ул. "Граф Игнатиев", за да пишем заедно приказки.
Написаното ще записваме още на момента в книга, която накрая децата ще сглобят сами.

Ето приказката от предишния път, която можете да видите и прочетете в книж. "Буктрейдинг" в Сердика Център:

Царят-мечка

И вдигнали царска сватба, и три дни яли, пили и се веселили, а през това време братът на царя сипал в чашата му отвара. Развеселен, царят я изпил на един дъх и се превърнал в мечка.
Разпищяла се младата му жена, разпищели се гостите, а братът на царя взел падналата корона, сложил я на главата си и извикал:
- Изведете животното!
Пропъдили царя в гората. Вървял, вървял, стигнал до едно поточе. Навел се да пие вода и видял, че дори не е едър мечок, а съвсем малко мече. Докато се чудел как ще се оправя с дивите зверове, една майка мечка го видяла, съжалила го и го взела да й бъде дете. Да бъдеш мечешко дете сигурно е хубаво за мечетата, но на царя скоро му омръзнало да яде мравки и да го прегръщат по мечешки. Затова един ден избягал.
Вървял, вървял, стигнал до една страна, в която нищо не оставало същото. Тази страна била страшна за хората, които губели човешкия си облик, като влезели в нея, но той влязъл без страх, защото нямало какво да губи. И като влязъл, се превърнал отново в човек – останали му само ушите, опашката и мечешкият апетит.
Заживял той щастливо в тази страна, докато един ден не поискал да види какво става в родината му. Погледнал там с помощта на магия и видял, че жена му се е омъжила за брата-измамник. Разсърдил се и помолил за помощ царицата на новата си страна.
Двамата с нея отишли в гората и се превърнали в мечки. Намерили майка му и с нейна помощ събрали мечешка армия. Заедно превзели страната на царя, пленили брат му и за наказание го превърнали в охлюв.

Автори: Габи, Зори, Ани, Софи

За Шел Силвърстийн в "Капитал Light"

2011-11-20T22:29:00.000-08:00

Не натъжавай читателя.
Не го натоварвай с твърде сложни неща.
Не му разказвай истории за деца, ако е вече пораснал, нито истории за възрастни, ако е още дете.
Не го насърчавай да върши безобразия.
Не му казвай, че го разбираш, когато мрази целия свят.
Не говори за сополи, за червеи и за други такива.
Не говори страхотии. Нито за страхове.
Не бъди саркастичен. Внимавай с езика. Не говори за неща, дето не могат да се видят и пипнат.
Не забравяй щастливия край.

Повече тук.

Днес.

2011-11-18T10:08:00.000-08:00

Добрият, лошият и историята

2011-11-15T22:21:00.000-08:00

В трети клас учат история. За първи път. Всъщност на учебника пише "Човек и общество" и в него са посбити и други неща, география на България например, макар и постигната на места с помощта на фотошопа, както стана дума - с центъра на Търново, монтиран зад Царевец. Явно целта не е да научат къде какво има, а да останат с мъглявото впечатление, че "имаме много забележителности" - което обаче означава да не познават собствената си държава, да бъдат неуки и смешни.

На историята.

Информация в учебника
Траките са първите жители по нашите земи.

Факт:
Много находки, като тези от варненския некропол например, говорят за много по-стари обитатели, чиято култура е неизследвана.

Коментар:
Няма

Информация в учебника:
Траките са били силни, но разпокъсани и затова Римската империя ги е победила. В Рим те са били роби, но Спартак е вдигнал въстание.

Факт:
Траките не са били само роби. Всъщност има и няколко императора-траки.

Коментар (по време на изпитване):
Като ти е толкова интересно за траките, чети си вкъщи!

Обяснение в час:
Представете си Иван Рилски бял, а богомилите - черни. Единият е добър, другите са лоши.

Факт: ....!?!?!!?!

Дори не обсъждам класическите коментари за исторически оправданото избиване на този или онзи.
Разбирам, че изучаването на българската история от Паисий насам не е с цел нейното познаване, а с цел патриотично възпитание.
Само че възпитанието трябва да стъпва на истината.
Иначе децата получават и следните уроци:
- Не се интересувай сам от нищо. Знай само което се иска от теб.
- Никога не се опитвай да разбереш чуждата гледна точка. Твоите задължително са добрите, а другите са лошите - и съответно заслужават, каквото и да им се случи.
- Нашата история сигурно е по-лоша от тази на другите народи, щом ни се налага да извъртаме.
Разказана така - като "Пълните съчинения на Шекспир" в една пиеса, историята не може да бъде друго освен фарс. И децата много бързо ще го открият - например като прочетат последния брой на "National Geographic". И ще спрат да вярват на учебниците, което саботира принципно училищното им образование.

Всъщност да лъжеш, за да внушиш гордост, означава да лъжеш от срам. Аз не мисля, че има защо да се срамуваме от историята си такава, каквато е. По-добре да разкажем на децата многоликото и интересно минало, отколкото да твърдим, че то е славно и те са по условие недостойни за него, ама да не разпитват повече.
Защото така ние сме недостойни за тях.

Няма вече

2011-11-14T11:49:00.000-08:00

Искрено съжаляваме, но за момента не можем да приемем повече заявки за книжката "Умножение без уморение" поради изчерпване на тиража. Всъщност последните четири бройки ги купихме обратно от книжарниците, за да попълним поръчка.

От картите "Умножи лесно" имаме още - макар че те също често пътуват из страната. Ето ги в училище "Любен Каравелов" в Русе.

Поискахме предварително разрешение, преди да публикуваме снимките.

No Christmas Zone

2011-11-10T02:40:00.000-08:00

Представете си една армия от пластмасови дядомразовци, която настъпва към вас откъм Коледа. Първо настъпва декември, е, да кажем, че той си е нейна територия, макар че едно време не беше така. После стъпва по края на ноември, избутва муминтроловете и филифьонката, намества се по средата на месеца, в който уж имахте за последен път шанс нещо да свършите на спокойствие, и най-нахално протяга крак към жълтата шума и тиквите, кестените и дюлевото сладко.
Ако ги оставите, ще цъфнат в училище и на петнайсти септември.

Какво стана с идеята да живеем сега?
Най-официално обявявам "Точица" за безколедна зона поне до първи декември. Категорично отказвам да украся блога със звънчета и блещукащи клончета, както и да пусна бойния марш на комерсиалната Коледа, "Джингъл белс". Можете да го разбирате като противоколедно убежище :)

Ноември

2011-11-01T05:13:00.000-07:00

Гората бе натежала от дъжда, а дърветата стояха съвсем неподвижни. Всичко бе изсъхнало и загинало, но долу от изгнилата земя със страшна сила поникваше тайната градина на късната есен, една чужда растителност от бледи набъбнали растения, които нямаха нищо общо с лятото. Голите боровинки бяха жълтозелени, а червените - с цвят на кръв. Спотаени лишеи и мъхове започнаха да се разстилат като голям мек килим, докато завзеха цялата гора. Навсякъде искряха нови ярки цветове, цялата земя бе изпълнена с блестящи червени калинки. Папратите обаче бяха черни.
У Снусмумрик се появи желание да пише песни.

Из "В края на ноември", Туве Янсон

Земно изкуство

2011-10-28T23:38:00.000-07:00

Какво значи да рисуваш? Трябват ли ти винаги четки и бои, флумастери, моливи, скицник, платно? Или означава просто да оставиш ума и ръцете си да си играят с видимото?
Последните дни на октомври са чудесно време да опитате с децата изкуство, за което не е нужно да носите нищо освен вътрешното си чувство за хармония. И, евентуално, фотоапарат.

Споделям с горчилка

2011-10-27T22:29:00.000-07:00

http://tzvetantzanov.com/wp-content/uploads/2011/10/dete.pdf
За убийството на деца от деца, за възможните пътища за превенция - защото тези неща не се случват само в полицейските хроники и жълтата преса, защото това е нещо, по което трябва да се вземат максимално разумни, смислени н най-http://www.blogger.com/img/blank.gifважното, навременни мерки.
Интервю в списание "Правен свят" с бащата на убития това лято Цецо. Бащата събира съмишленици за създаване на организация за превенция.
Прочетете го, извънредно важно е.

Изкуство за малките

2011-10-25T02:21:00.000-07:00

Всяка събота, от 11 часа, в Галерията за чуждестранно изкуство хората от екипа на "Изкуство за малките" носят един леген с пастели, един наръч възглавнички за сядане и по една папка с лист за всяко дете.
После водят децата в една от залите и ги оставят да рисуват.
Предишният път бяха в залата за африканско изкуство и рисуваха маски. Някои, като Ането, много-много не искаха да рисуват маски, защото "не е реалистично". Рисуваха друго. Каките и батковците присъстваха ненатрапчиво, минаваха да обърнат внимание на рисунките, да попитат нещо децата за тях, но без да ги направляват. Две деца, включително и моето, мигрираха при япопските гравюри, това беше ок.

Дълго време в българските галерии не посрещаха много радушно деца; все смятаха, че нещо ще им направят на експонатите :) "Изкуство за малките" седмица след седмица доказва, че това не е така - и ненатрапчиво помага на децата да излязат извън визуалните клишета, с които за жалост ги захранваме от ранна възраст - в детската градина (където нерядко се акцентира върху "оцветявките"), в училище - където предметът "рисуване" е сбутан между другите и често сведен до еднакви теми, в нерядко скудоумните картинки, които ги заобикалят от много места.

Участието в "Изкуство за малките" е безплатно, само родителите плащат един лев билет за вход на галерията, ако решат да останат. Елате :)

Libertango.

2011-10-19T09:36:00.001-07:00

"Умножи лесно" в класните стаи

2011-10-18T13:37:00.000-07:00

Когато миналата есен пуснахме картите "Умножи лесно", Ането ми разказа колко много от нейните съученици ненадейно ги получили от дядо Коледа.
Тази година се оказа, че д.К. няма да съществува поради трицифрения характер на заявените подаръци, но пък ние решихме от свое име да подарим 10 комплекта на няколко начални учителки - хем да ги зарадваме, хем да разберем как работи комплектът в клас. Заминаха, разбира се, повече - за градове от Айтос до Русе и Хасково, за ресурсни учители и една грижовна баба.
Ето какво четем:

"В двата класа, в които преподавам математика, прочетох някои от забавните стихове и показах картите. Предложих на децата да изтеглят по една карта /някои от тях се похвалиха, че през лятото са учили таблицата/ и да се опитат да решат задачата. Включиха се с голям ентусиазъм и тези, които не я бяха учили, защото им бяха забавни и интересни цифрите, изобразени като вкусни, прясно изпечени сладки. Аз помагах при отговорите, защото все още не сме стигнали до тези уроци. Децата много се забавляваха и се смяха от сърце на стихотворението за осмицата.
Помагалото е забавно, интересно и провокира интереса на децата. По моята скромна преценка ще ни е полезно в работата. Има възможност да се осъществят различни игри, състезания по екипи, които едновременно да за забавни за децата и полезни за усвояването на знанията. Още от миналата година с колегите си се стремим да изграждаме у децата навици за работа в екип. Според нас това е много полезно и прагматично умение, нужно на всяка личност в нашето съвремие. За тях е много трудно, защото всяко дете иска да е лидерът в групата. Търсим различни форми, начини, средства и методи, за да постигаме целите си. Още веднъж Ви благодаря за предоставената възможност да обогатим работата си!
Децата очакват с нетърпение Вашият отговор!"

Преди и след: саксия с брезова кора

2011-10-16T12:52:00.000-07:00

Честит първи сняг :)
При аварийното внасяне на балконските цветя забелязах, че някои са в доста грознички саксийки. Тази беше направо в пластмасова кутия от нещо си. За да изглежда малко по-натурално, трябваха брезова кора и пистолет за горещ силикон. Брезова кора имах от отсечените наскоро изсъхнали брези до спирката; но се продава и в "Слънчоглед".

Тикве

2011-10-16T12:40:00.000-07:00

Тази миниатюрна тиква се прави за секунди - овалвате неправилно топче от филц и залепвате с горещ силикон дръжка от чушка. Ще продължи да изглежда автентично и когато изсъхне :)

Закуска за училище

2011-10-16T12:22:00.000-07:00

Тъй като джобните, които давам, за да си купи закуска от лавката отиват в кутията за "Киндъл" с обяснението, че "Не искам всеки ден голямото междучасие да минава в чакане на опашка", започнах да давам закуска в кутия.
Мъфините ми поомръзнаха, затова ето рецепта за домашно десертче от овесени ядки.
2 чаши овесени ядки
3/4 чаша пшенични зародиши
щипка сол

Запича се леко за 10 минути. После в една тенджерка се загряват 3/4 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. мед, 6 лъжици масло.
Като поврат мъничко, се смесват с овесените ядки и другите сухи съставки, като може да се добавят канела, ванилия, сушени плодове и някакви ядки - орехи, фъстъци, бадеми, каквото имате. Аз нямах нищо, но и така става.
Разбърквате, изсипвате върху хартия за печене, разстилате и притискате с втори пласт хартия. Притискате много старателно навсякъде и оставяте да изстине напълно - най-добре 2-3 часа.
После режете на правоъгълници и опаковате. Доста сладко стана, така че не повече от едно-две десертчета на ден.

Guerilla gardening

2011-10-11T10:56:00.000-07:00

Докато ми хрумне да бучна няколко луковици не само на своя балкон, а и на едно място до блока, дето все ми боде очите с грозотата си, докато осъществя плана си - и една приятелка ме светна, че това нещо си имало име, че и световно движение :)
Няма да сме първи, значи, но толкова по-добре :)

Аз съм много пишман градинар. Обожавам да садя цветя, но забравям да ги поливам, добре, че са домашните да ги спасяват. Веднъж братовчедка ми ми подари един кактус, като каза, че питала в магазина кое цвете издържа на най-лошо отношение. Вариантът с луковиците обаче има предимството, че ще си ги полива дъждът.
Вярно, че мястото не ми принадлежи, но кога нещо ни принадлежи истински?
Пробвайте, упражнението е приятно най-вече за този, който го прави. Успокоява ума, който си намира една точка извън къщи, за която да си мисли и да му е хубаво. Може да поникне, може да не поникне, може да го стъпчат или скъсат, а може пък да не го стъпчат и скъсат. Обаче цяла зима ще гледате мястото и ще си представяте цвете.

Луковиците от лалета струват 40ст. на Женския пазар, от нарциси са 60ст., за кокичетата не помня. За да ги посадите, мушнете в джоба си торбичка с една лъжица и найлонови ръкавици, направете дупка горе-долу двойно колкото луковицата, пъхнете я вътре с коренчетата надолу и засипете с пръст.
А... и ето линк към движението "Guerilla Gardening". Използват и семена за цветя, звучи интересно, но изисква разходка до някой градински център... или може би има онлайн?
Eто и в Глазгоу, тук са пробвали и с луковици.

Второто бозайниче

2011-10-10T23:02:00.000-07:00

По принцип избягвам да давам акъл за отглеждането на бебета - едно, че се смущавам колко лесно се влияем от "моди" в тази уж тъй естествена област, и друго, че широките приказки могат да подведат някого, чийто конкретен случай съвсем не познавам.

Чудех се например колко от нещата, които работеха при Ането, ще ми вършат работа и с Ния; какво ще искам да променя и какво ще се окаже валидно осем години по-късно.
В крайна сметка открих, че съм обобщила купищата съвети до два-три основни принципа. Логиката им търся в самата природа.

1. Хранене. Еволюционно погледнато, предимството на бозайниците е, че майката осигурява храната на бебето, докато поотрасне. За целта тя не спазва режим, не си купува приставки, не мери малкото коте, сърне, лъвче и пр. преди и след хранене. Просто му дава да суче, когато й се стори гладно.
Помнех, че първият месец е малко трудно, а после изобщо не го мислиш. Така си е и този път. При съмнения проверявам в сайта на ЛЛЛ, защото дават проверени от практиката съвети.
2. Сигурност. В природата бебетата, които останат без майки, най-често загиват (редки са видовете като слоновете например, които осиновяват чужди деца). Развитието на човешкия вид е протекло много по-дълго сред дивата природа, отколкото в уютни и заключващи се апартаменти. Нищо чудно, че бебето плаче, когато се събуди самичко и дълго време не види никого. Ако постоянно вижда - и от време на време докосва, защото осезанието е по-важното сетиво на този етап - възрастните, които се грижат за него, то е спокойно, че има кой да го пази. Не е нужно непременно да го разнасяте със слинг, докато белите картофи, да кажем. Ако сложите столчето му в кухнята, така че да гледа към вас, и от време на време му говорите и го гъделичкате по ходилата, това обичайно е достатъчно.
Нощем то не ви вижда, затова иска да ви помирисва, да усеща топлината и допира. Ако се събуди и се усети само, плаче - и като отидете при него, се успокоява, като държи ръката ви. Най-много му харесва да спи залепено до майка си; за да не се страхувам, че ще смачкам Ния, просто я вдигам на нивото на главата си или я изчаквам да заспи дълбоко и я прехвърлям в креватчето, което е залепено до моето легло. Откак се е родила Ния, не съм будувала нито една вечер.

Тези неща са толкова прости, че ми е неудобно да ги споделям - но пък вършат толкова хубава работа, че ще се радвам да са полезни на някого. Във всеки случай бих ги казала на дъщерите си, като имат деца.
Фактът, че имам суперспокойно бебе, каквато беше и кака му, не се дължи на никакви особености на моя темперамент, нито на особено безпроблемна бременност (мъкнах, например, магнитни черни дъски по училищата да играем с децата "Направи си сам приказка", обикалях по разни семинари, към края ми беше доста трудно, преносвах и пр.). Просто обикновена логика.

Things to do in October

2011-10-04T12:50:00.000-07:00

Преди няколко години с приятелки замислихме план за действие през октомври. Той започваше така:
1. опитайте седем различни вида ябълки и се научете да различавате Granny Smith от Джонатан. Винаги е приятно да се изкажеш компетентно по някой банален въпрос.
2. Купете си кариран чадър и лула и се преструвайте на Шерлок Холмс
3. Идете го вижте този Леонардо, че изложбата ще свърши. (сега бих заменила с "идете гледайте "Пина", че е прекрасен).
4. Натопете събраните от домочадието листа във вода с малко глицерин за 2 денонощия, така няма да изсъхнат за нула време.
5. Категорично откажете да смените кафето с чай. Ама-ха, да не сте болни. Или ако сте, не сте толкова болни.
6. Облечете си за последен път онази рокля с презрамките, не се знае дали другото лято все още ще ви става.
7. Карайте велосипед. В снега е трудно.
8. Научете детето да пие чай. Тъй де, за него е здравословно.
9. Обиколете магазините за есенни дрехи, преди да сте извадили миналогодишните. Тъй де, наистина нямате какво да облечете.

Сега бих добавила: Купете луковици от някоя баба и ги заровете там, където през пролетта би ви се искало да видите кокиче, лале или нарцис. Върнете се с детето пеша от училище, за да играете на "рими", без да ви слуша целия тролей. Яжте сладолед в парка, докато поколението си пише домашните :)

2011-09-27T00:38:00.000-07:00

"Независимо от всичко друго, всички разярени тълпи се състоят от отделни хора. Снощи мистър Кънингам беше част от разярената тълпа, но въпреки това той си оставаше човек. Всяка разярена тълпа във всеки малък южен град е съставена от хора, които познаваш, а това не е много хубаво за тях, нали?
- Никак не е - каза Джем.
- И трябваше да се намеси едно осемгодишно дете, за да ги накара да се опомнят, нали? - каза Атикус. - А това вече доказва нещо друго - че цяла една банда от подивели животни може да бъде спряна само защото те продължават да бъдат човешки същества".

Не казвам, че протестиращите навън са разярена тълпа. Не са. Но могат да станат, защото онези, които си търсят повод да трошат и да удрят (вж. например погрома над стадиона) също са наизлезли сред тях и надъхват другите с омраза. А е лесно да се повлечеш от колективна емоция, силните колективни емоции от всеки вид създават чувство за еуфория и безнаказаност.

Ако имате близки, които по принцип са съвсем смислени и готини хора, но започват да се заразяват от настроенията на омраза, спрете ги. Възможно е нищо да не стане, но е възможно и да им спестите бъдещ срам.

2011-09-25T12:58:00.000-07:00

Премиера на "Умножение без уморение"

2011-09-25T00:04:00.000-07:00

Благодарим на всички, които дойдоха на срещата с Тео Рема в детския отдел на Столична библиотека! Благодарим на актрисата Ива Калафатова, която даде глас и живот на куклата, на всички деца, които затрудниха автора със задачи, и на чудесната библиотекарка Ирина Александрова, която отвори библиотеката за нас в неработен ден!

Беше ни безкрайно приятно с вас!

Роден край, нова кройка

2011-09-20T12:00:00.000-07:00

Основна грижа на учебниците в България е да изреждат основания за национална гордост.
Ако на илюстратора му се стори, че реалността не е достатъчно основание, какво пък, има фотошоп.
Ето как изглежда непринудената метафора в "Човекът и обществото" за трети клас:

Интересно как ще реагират на тази картинка децата, които живеят в Търново - или, като нас, ходят честичко там и са забелязали, че всъщност зад Царевец не се вижда нищо (Арбанаси е по-нататък), а къщите са от центъра на града.

За да уважа авторското право на създателите на тази нова реалност, ще спомена, че графичният дизайн е дело на Боряна Паскалева и Теменужка Стоева, а под илюстрациите се е подписал Борислав Стоев.

За коня, боба и звънеца

2011-09-15T22:42:00.000-07:00

За коня, боба и звънеца
Пряко цялото многодумие по повод петнайсети септември. Честно и вярно.

Първи опит

2011-09-12T13:16:00.000-07:00

...в пластелиновата анимация. Или по-точно, в анимацията от джинджифилово тесто.
Не я съдете твърде строго - все пак е по-скоро експеримент.

11ч. е часът на премиерата на "Умножи лесно" и "Умножение без уморение" в Детски отдел на Столична библиотека. Датата е 24-и септември.

Тесто за пица

2011-09-12T11:50:00.000-07:00

Кое е домашно, полезно и става за нула време?
Идва новата учебна година и, честно казано, времето ми се свиди. Просто не ми се готви повече от половин час на ден, и то като броим печенето. Затова съм много благодарна за тази рецепта, която имам от преводачката от италиански Таня Кольовска, а тя от своя страна я има от самите италианци :)
Става наистина вкусно. И може да се замеси в неделя, да се сложи в хладилника и да се направи в онази вечер от седмицата, когато си имате по-важна работа от въртенето около печката.

Тесто за пица

1/2 кубче мая
лъжичка захар
лъжичка брашно
1/3 чаша топла вода

1 ч.ч. кисело мляко, стайна температура
1 ч.ч. прясно мляко, стайна температура
1/3 ч.ч. зехтин (или олио)
сол на вкус
брашно

Маята се разтваря в топлата вода, добавя се захарта и брашното, изчаква се да "кипне". Прибавят се прясното и киселото мляко, зехтинът и солта. Разбърква се и се прибавя брашното, така че да се получи средно твърдо тесто. Омесва се хубаво и се слага в найлонова торбичка, която прибираме в хладилника. Може да издържи една седмица.

Когато решим да правим пицата, разстиламе тънко в обилно намазана със зехтин тава и гарнираме по свой вкус. Може да се опече и така, с малко чесън за чесново хлебче или с някакви подправки - босилек, риган и т.н.
Когато е сравнително прясно, може да се опече и под формата на хляб.

Сиянието на Византия

2011-09-12T00:44:00.000-07:00

В Галерията за чуждестранно изкуство има чудна изложба на византийски ръкописи от най-различни музеи на Балканите, включително един ръкопис от шести век, изписван със сребро върху пурпурна хартия и крит в кладенец по време на Втората световна война, богато украсени евангелия от различни епохи и любопитни светски илюстрации от 17-18 век (любимите ми са тези от "Лекарственика").
Изложбата не е предназначена за деца (стъклени витрини, липса на подходящи за тях писмени обяснения или беседи), но ако си познавате детето и сте спокойни, че няма да се разтича и нарани, можете да му покажете интересно украсените букви, златните плетеници и дебелите, изписани на ръка книги. Прекарал целия първи клас в изписване на ченгелчета и камшичета, ученикът може да разпознае в средновековните монаси братя по съдба (все пак ръкописните книги са доста дебелшки), а може и да се увлече от чудните плетеници.

Музей на математиката

2011-09-06T11:59:00.001-07:00

Какво би имало в един музей на математиката освен, да кажем, изподрасканите ви учебници в първи клас? Питайте Google, защото компанията е сред финансиралите MoMath, музея, който ще отвори врати в Ню Йорк тази есен. И тъй като целта му е да "оживи" математиката и да обясни красотата й на онези, които не могат да си "преведат" на визуален език нейните вътрешни ритми и съответствия, в него няма да има неща от историята на науката, а нагледи на нейната най-занимателна същност.
Впрочем прочетете сами. Надявам се скоро някой от американските ни приятели да разкаже как е на живо.

Тео Рема на писателска обиколка

2011-09-05T10:17:00.000-07:00

Прочутият писател от страната Математика пристигна тази вечер у нас, за да присъства в близките дни на премиерата на книгата си "Умножение без уморение" в детския отдел на Градска библиотека.

Освен разговор с публиката и, разбира се, раздаване на автографи, многоуважаваният писател ще връчи официално наградата на предвидените състезателни игри, за които освен математически познания ще са необходими бързина, ловкост и добър апетит.

Тео Рема е дело на куклената актриса Ива Калафатова. Сърдечно благодаря на дъщерите й Марена и Ваяна, че позволиха на майка си да ми го даде въпреки завързаните сърдечни връзки с тяхна кукла (абе тези писатели...)

Към конкурса за пясъчно изкуство

2011-09-03T09:13:00.000-07:00

Едно от предложенията за нашия онлайн фестивал на нетрайното изкуство :)
Портрет на мама Меми от Варна и двете й дъщери, дело на Люба Канелова (Деничеро).

Воден парк:

Момчил от София, наш съсед по квартал :)

Без думи

2011-09-03T08:58:00.000-07:00

Още малко море

2011-09-03T01:06:00.001-07:00

Слънчоглед!

2011-08-30T08:45:00.000-07:00

Днес съм много-много доволна, защото от утре "Направи си сам приказка" ще се продава и в "Слънчоглед", а това е най-любимият ми магазин на всички времена :) Онова, което са за други жени магазините за обувки, е удоволствието да се въртя и да избирам хартии, панделки, бои, дървени елементи, книги и какво ли не още, дори и да не ми трябва, просто защото ме кара да се чувствам добре, защото мястото ме зарежда, защото по Коледа пекат меденки, а през друго време варят чай.
Та много мило и драго ми стана, че и оттам харесаха "приказката". Как не съм се сетила досега :)

П.С. Да им е честит, впрочем, магазинът в Лондон (http://www.thewomensroomblog.com/2011/08/24/shopping-with-experts-slanchogled-craft-store/) . И да върви!

Изложба "Градът"

2011-08-29T22:17:00.000-07:00

В подлеза до "Ректората" от неотдавна има информационен център за София, а вчера забелязах по стъклените му стени необичайна за града саморефлексия - на мястото на стандартната цинична грандоманщина, перчеща се с незаслужено минало и премълчаваща настоящето, видях плакати за София, които звучаха открито, топло и, доживях, самоиронично.

Серията "Градът" е дело на студентите от специалност "Плакат" към Художествената академия с ръководител проф. Георги Янков. Сред работите има и по-добри, и по-бледи, но цялостното впечатление е много живо - почерк на млади хора, които се стремят да не лъжат. През техните плакати виждам друга София, един град с наченки на физиономия, с очертания на лице. Не непременно красиво, но все пак лице.

Дано се отпечатат в повече бройки, та да станат повод за разговор или размисъл - какво харесваме и какво не харесваме в града. С децата също, защото ние го избираме по някакъв начин, а те живеят в него по принуда. Впрочем за децата може да бъде интересно и разчитането на визуалния език на плакатите, "какво значи това", "защо е нарисувано така", "ти какво мислиш по въпроса" и т.н. Готино е.

2011-08-28T01:16:00.000-07:00

Параван за куклен театър

2011-08-27T14:43:00.001-07:00

Отдавна го бях замислила; Ането имаше една сглобяема къщичка, чието покритие беше от нещо като мушама, миришеше на пластмаса и много спарваше. Отдавна се разделихме с него, но конструкцията си я използваме, като я наметнем с някаква материя.

Сега покрай Ния смятам да ушия по-трайни варианти. Този е за куклен театър - същата конструкция, обърната настрани, стар чаршаф, парчета плат.

Лято

2011-08-26T23:20:00.001-07:00

Древноримска кухня

2011-08-26T22:34:00.000-07:00

Отдавна бяхме хвърлили око на тази кухня от книгата "120 Great History Projects". За осъществяването ни трябваха една картонена кутия, малко лепило С200, гипс, няколко тънки клончета, боя, бързосъхнеща глина.
От кутията се изрязва единия ъгъл. Ако е нужно, се залепят по-високи "стени". "Зиданата печка" е лепена от същия картон, но ми се струва, че щеше да стане още по-лесно от кутия за чай. После е намазана с гипсова каша, която при изсъхването си създава "зидания" ефект. Внимание - не изливайте останалия гипс в мивката, може да я задръсти. Пак чрез лепене и покриване с гипсова каша е направена "етажерката".
От бързосъхнеща глина Ането направи съдове и един пушен бут. Малко цветя от близката градина осигуряват "сушащите се подправки".

В кухнята на древните римляни имало амфори със зехтин и вино, от тавана висели сушено месо и подправки. Тъй като нямали хладилници - факт, за който Ането много ги ожали, - храната се запазвала чрез осоляване, мариноване, сушене и опушване.

Нашата добавка беше нарисуваната от Ането римлянка. И една римска рецепта, която открихме ето тук - Pepones et melones, диня и пъпеш, нарязани на кубчета, наръсени с накълцан магданоз и задушени с чер пипер, сол, мед и оцет. И аз казах "бляк" и направих съвсем малко за експеримента, но всъщност не беше лошо. Стига малко гастрономическо любопитство.

През девет локви в десета

2011-08-22T23:02:00.000-07:00

Ако сте обръщали внимание с колко клишета обикновено е напоена българската литература за деца (като изключим Радичков, Валери Петров и няколко съвсем млади автори), ако сте потръпвали от поредното скудоумно пресягане към познатата формула "умиление плюс поучение", вероятно вече познавате добре изключенията.
Стихотворенията за деца на Виктор Самуилов са ярки, защото са извънредно честни; те не просто засягат съвременни теми - нещо едновременно важно и изключително хлъзгаво, предвид многото профанизирани примери в съвременната литературна ширпотреба, - а говорят открито за нещата, които се виждат през погледа на съвременното дете. Скандалът между родителите, привързаността към напуснатото жилище, примамливостта на виртуалния свят, безгласният вуйчо, опитът на детето да изглежда като страдалец, за да му бъдат простени белите - разказани закачливо, но без замитане под килима и "изфалшивяване" на четящия ги глас.

Книгата беше представена на "София диша" на "Ангел Кънчев" - за мое недоумение заедно с книга на дядо Пънч, когото заобикалям на широка дъга.

Тревненското училище

2011-08-16T08:32:00.000-07:00

В тревненското училище, днес превърнато в музей, някога се е учила полска икономия (разбирайте селско стопанство) и теория на прозата (виж, какво са разбирали под това там, не зная); пишело се е първо на пясък, после с калеми, накрая с пачи пера.
И добрите ученици трябвало да носят табелки, не само немирните или нечистите (това май се отнася за мръсните крака, не за нечистите помисли :) ). Има списък със задлъженията на ученика, но за разлика от подобна възстановена стая в Археологическия музей в Добрич не видях задълженията на учителя (запомнила съм "да не се подиграва на учениците си, да се отнася към тях с уважение". Има второ издание на Рибния буквар и мирис на старо място, на старо дърво. Дълго време не можах да измъкна Анка към съседната изложба на часовници.

Стената

2011-08-14T09:12:00.000-07:00

Току-що отмина годишнината от построяването на Берлинската стена. Не знам казвали ли сте на децата си за нея, и въобще за страната ни преди 1989, и какво. Ако сте опитвали, сигурно знаете колко е трудно - и не само защото всяко дете е дотолкова родено в своя свят, че не може да си представи всичко да е тотално друго - извън битовите неща, извън верото и сайдера. Още по-трудно е, ако човек не иска да говори в клишета, ако потръпва и от омразата, и от носталгията (имам предвид носталгията по строя, носталгията по детството е друга работа). Ако иска да обясни, като се пази да наложи възгледите си, защото намира това за лош вкус, особено когато се касае за политика. Ако сам е бил твърде малък, за да има политически възгледи.

И все пак децата трябва да знаят, най-малкото защото един ден ще искат да разбират своите баби и дядовци, а ще им липсва ключът към тях; ще искат да разбират и нас, а няма да знаят откъде идваме; ще искат да знаят защо страната им е такава, каквато е, а ще им липсват опорни точки. Защото наистина мисля, че стените трябва да падат.

От доста време се опитвам да се сетя за една чешка книга с комикси (доста "арт", впрочем), които разказват за онези времена по достъпен за деца начин.От гледната точка на баща, който разказва на детето си за детството си в Чехословакия. Е, сега я открих. The Wall, Peter Sis, Barnes&Noble. Със сигурност ще има и несъгласни с нея, но във всеки случай е добре направена и добър повод за разговор.

Графити на глаголица

2011-08-12T11:04:00.000-07:00

Ето една идея, която си струва да пренесем в София :) Винаги съм харесвала глаголицата, едно време с брат ми я използвахме като код, за да си пишем тайни писма.
Май още някой я смята за ъндърграунд :)

Глаголическите графити могат да се видят в Търново, на Света гора, до университета.

Канелените кифлички на Карлсон

2011-08-12T02:47:00.000-07:00

Или, по-точно, на Носорога, но отмъкнати и заплатени от Карлсон с монета от пет йоре.

Предполагам, че са същите, защото книгата, по която ги прави Ането, е шведска - "Необикновената готварска книга на Елиът", която се надявам да издадем, защото буди истински ентусиазъм и учи на основни умения, които могат да се надграждат, а не само на няколко ефектни рецепти. Кифличките са към края на книгата, но търпи ли се?

Из "Eliot's Extraordinary Cookbook" `(благодарим на Емил и Зоя!):
Канелени кифлички (ужасно вкусни)
Опекохме и канелени кифлички от тесто с повечко захар. Ядат се без масло, но хич не са полезни, макар на вкус да са ЧУДНИ!
12 кифлички

За тестото:
1/4 чаша масло (половин малко пакетче)
1 чаша мляко
1 пакетче мая
1/4 ч.л. и 1/4 ч.ч. захар
1 ч.л. кардамом
3 ч.ч. брашно

За плънката:
3 с.л. масло
3 с.л. захар
1 ч.л. канела на прах (прави се от кората на едно дърво, което расте в Азия)

Ето какво направихме:
Взехме 1/4 чаша или половин пакетче масло и леко го загряхме в тенджерка, за да го разтопим.
Когато се стопи цялото, изляхме при него млякото и го загряхме лекичко. После преляхме всичко в голяма купа и добавихме маята, която бяхме накиснали предварително в малко топла вода с 1/4 лъжичка захар. Смесихме всичко с дървена лъжица.
После добавихме 1/4 ч.ч. захар и кардамом.
После-брашното. Бяхме отмерили 3 чаши и ги добавихме, като си оставихме само четвърт чаша.
Замесихме тестото, докато стане хубаво и гладко,а после го оставихме да се надигне 40 минути в купата, покрито с кърпа за чинии. После го разточих с набрашнена точилка (ако нямаш, използвай шише).
Междувременно Стела смеси нещата за плънката в една чаша: маслото, захарта и канелата.
Използвах шпатула, за да разпределя пълнежа равномерно върху тестото. После навих тестото на руло.
Отрязах дебели кръгчета от навитото тесто и ги сложих в тавичка. Оставих крайчетата малко по-дебели(иначе щяха да са съвсем мижави).
Почаках кифличките да се надигнат половин час, покрити с кърпата за чинии.
Когато бяха почти готови, включихме фурната на 250 градуса. После сложихме тавата по средата и ги пекохме около 10 минути (може да са готови и по-бързо).
Бяха златистокафяви и ухаеха божествено!
href="http://1.bp.blogspot.com/-1Op2-PGqkp0/TkT4H5pzeHI/AAAAAAAAMMs/5ZRQUqF7RPk/s1600/IMG_1843.JPG">

Ще ви почерпим срещу монета от пет йоре :)

Лято.

2011-08-09T13:31:00.000-07:00

А това е хляб, опечен върху клонче:

Ането дава гала-обяд

2011-08-09T04:59:00.000-07:00

Меню:
Pommes de terre au robes du champs (картофи, варени с обелките)
Пържени яйца
Нарязани зеленчуци с три соса (сметана със сухи подправки, сметана със свежи подправки, сметана с чили)
Пай със сливи

Ние, нейните гости, бяхме подобаващо впечатлени.

В Ботаническата

2011-08-07T22:19:00.000-07:00

На връщане туристът оставя саковете и казва: бях тук, и тук, и там, видях това и онова. Понякога толкова бърза да "отметне" поредната забележителност, че може да мине през чудни места, без те да успеят да го засегнат, да му покажат аромата си, да му дадат от спокойствието и радостта си.

Удоволствието да се връщаме в Ботаническата градина сезон след сезон, да я виждаме със сняг по магнолиите, с есенна шума по ручеите, да я обитаваме, макар и за няколко часа, според замисъла й - като място за вглъбяване, четене, рисуване, за връщане към себе си.

Да търсим бонбоненото дърво, да подреждаме падналите листенца от рози, да рисуваме от "полунатура", да погледаме как бебето спи до лилиите. Да я споделим с приятели.

Роза "Уилям Шекспир" е червена, с гъсти кичести цветове.
Много трудно намерихме бонбоненото дърво, защото някой вече беше обрал бонбоните :) Всъщност дръжките би трябвало да издават бонбонен аромат, но май не им беше сезонът.

А това са снимки, правени от Ането:

A Night at the Garden

2011-08-06T00:30:00.000-07:00

Ребека Дотреме рисува Алиса

2011-08-04T22:57:00.001-07:00

yesyesyesyes

Необикновената готварска книга на Елиът

2011-08-04T12:50:00.000-07:00

Един ден Елиът си забравя ключовете и така попада на гости у съседката си-пенсионирана корабна готвачка, която го гощава с картофени палачинки и го учи да готви различни неща - от супа през омлет до домашен хляб и кейк с ябълки, да цени естествените продукти и да подбира разнообразни и полезни храни. http://www.blogger.com/img/blank.gif
Книгата е писана от Кристина Бьорк - същата, чиято книжка за Линея и нейната градинка под прозореца запали Ането да отглежда свои собствени цветя. Сега нямаме възможност да готвим, тъй като сме на море, но пък се пишат дълги и сложни менюта :)
Особено ми харесва, че Елиът е момче, което симпатично разбива стереотипа "Готвенето е женска работа". Всъщност повечето момчета, които познавам, не по-малко от момичетата обичат да експериментират :)

Сърдечно благодаря на Зоя, която ни донесе книгата като подарък с намек за бъдещо издаване, за което се надявам да успеем да се погрижим. Утре ще пиша по-подробно за "Линея в градината на Моне" - книгата, с която Кристина Бьорк става известна в Щатите. Всъщност тя е по-подходяща за четене из Ботаническата градина в Балчик, където сме, но готварската тема явно е по-неустоима за Ането.

Римските терми

2011-08-01T13:40:00.000-07:00

На влизане в сградата, след като подминете магазинчетата и заплатите входа си, попадате в широко фоайе, където някои правят физически упражнения, а други чакат близките си. Оттам пристъпвате в просторна зала, която въпреки внушителните си размери служи просто като съблекалня; оставяте дрехите си и пристъпвате в съседното помещение, където се намира басейн със студена вода - да се изкъпете, вероятно да поплувате, да побеседвате на спокойствие.
Ако пък разхлаждането ви е дошло в повече и искате да се напарите, първо минавате през помещение със стайна температура, обичайно най-изящно украсеното в цялата сграда; тук не правите нищо, само седите и се аклиматизирате към топлината, докато втриват в тялото ви благовонни масла. Целта на помещението, наречено тепидариум, е да предотврати шока на тялото от твърде рязката смяна на температурите при преход от топло към студено помещение и обратно.
Оттук можете да влезете в калдариума, чийто мозаечен под е отопляван със специални керамични тръби. Калдариумът се пълни с горещ въздух, а в единия му край има басейн с хладка вода, с която къпещият се може да полее главата си, преди да излезе от залата. Хипокаустът пък бил нещо от рода на съвременната сауна - горещо, сухо помещение.

Добре ли звучи? В допълнение римските бани били място за разговори, срещи, тържества, изложби, поетически рецитали, физически упражнения и хранене. Нерядко имали библиотеки, ресторанти, магазинчета. Ако някой политик искал да убеди хората в правотата си, отивал в банята; ако заможен римлянин искал да покани приятели на вечеря, можел да я даде в банята.
Едни от най-запазените римски бани в Европа могат да се видят във Варна; благодаря на Свилен Иванов, който ни ги показа и ни зарази с ентусиазма си. Ако знаех колко е интересно, положително бих взела пакетче фурми или смокини, за да можем да закусим на място както подобава на едни истински римляни.

П.С. За съжаление има какво да се желае при представянето на мястото - наличните табели с картинки казват нещо, но липсва описателен текст, който да разкаже подробности; старите ръждясали знаци още стоят, въпреки че на тях не пише нищо друго освен името на помещението. Преди да заведете децата, най-добре се осведомете от интернет, за да можете да им разказвате.

Торта от зелени круши с орехи и бял шоколад

2011-08-01T13:21:00.000-07:00

Тези круши не са като купешките, цветът им не примамва децата, а в мига, в който омекнат, вече са готови да потъмнеят. Аз обаче ги харесвам много, говорят ми за лято и за лозе, за вързан на крушата хамак и за хайлашко щастие.
Обещах да направя торта за рождения ден на майка си; първо мислех да бъде кайсиева, с лек желатин върху пандишпанова основа, каквато тя правеше навремето, но като видях двата килограма круши в кухнята, не устоях да не опитам с тях. По-меките, разбира се, изядох, а по-твърдите обелих, издълбах и подварих в захарен сироп, след което напълних с разтопен шоколад и скрих вътре по едно орехче. После ги сложих в хладилника да се стегнат.
За да има с какво да си кореспондират орехчетата, сложих орехи и в блатовете. По средата, за да не заглуша вкуса на крушите, сложих смес от три крема - нишесте "Ванилия", крема сирене с пудра захар и бита сметана. Лекичко ги желирах, за да съм по-сигурна, че ще държи формата. Под крема, върху първи блат, има слой леко карамелизирани круши, нарязани на парченца.
Отгоре тортата е полята с шоколадова глазура, върху която са обърнати междувременно стегнатите круши.

Студен латвийски борш

2011-07-28T05:01:00.001-07:00

Не че латвийците принципно имат големи проблеми с горещините; когато тук цъфтяха люляци, при тях цъфтяха минзухари. Но пък студеният им борш наистина върши чудна работа, когато навън е небивала жега, а погълнатото през сезона количество таратор би могло да наводни площад "Сан Марко".

Ето как се прави:
Настъргват се и се сваряват 1-2 глави червено цвекло.
Към бульона се добавя нарязана на ситни кубчета краставица, сварено и нарязано на ситно яйце, изстудява се здраво и се прибавя кефир.
По липса на кефир обаче добавих кисело мляко; струва ми се, че така е дори по-приятно за тукашния вкус. Малко копър, сол и чер пипер завършват супата.

Новоизлюпено рибче търси плитчини

2011-07-28T04:36:00.000-07:00

Добре, това лято най-сетне Ането се научи да плува.
Аз открих водата, топлата: много по-лесно е това да се случи, когато дъното е на едно спуснато краче разстояние, а съвсем наблизо има нещо, за което можеш да се хванеш.
Разбирам, че едновремешната школа се е интересувала от каляване на олимпийски плувци, а не от приучаване на редовия глезльо или глезла (по тази причина се научих да плувам на 18, сама).

Съвременните бг басейни без друго са опасни заради лошата си поддръжка и слабата си охрана (обичайно пиеща кафе някъде другаде). Не съм сигурна дали едно време са били по-сигурни, вероятно не. Като сложим и липсата на всякаква чувствителност към необходимостта на децата да напредват стъпка по стъпка, съветът "Отпусни се напълно" става малко трудно изпълним.
Е, благодарение на едно изпълнено обещание (да не ползва басейна на зеленото училище, а аз в отговор да я заведа на луксозен басейн в Сф - действително подходящ, но ужасно скъп и отдалечен) детето се научи да плува за 3 часа. Да речем, че сега ще го отработим на морето. Само че наесен пак няма да има вариант да се упражнява, като се чувства в безопасност. Някакви идеи?

Сапунени мехури с ръце

2011-07-27T23:06:00.000-07:00

Домашният експеримент с големите сапунени мехури приключи успешно - благодарение на Ането, която се научи да ги прави с ръце. Дестилирана вода става лесно в машината за готвене на пара - просто я пускаме без зарзават към нея.

Анимация в библиотеката на Конгреса :)

2011-07-26T21:54:00.000-07:00

Библиотеката на Конгреса има собствен канал в YouTube, където освен другото има специален раздел за зората на анимацията. Намирам особено очарование в обрания стил на филмчетата - "оживели картинки" от сенки, от тебеширени черти или прости и загадъчни като класическите комикси с Krazy Kat.
Анимационно филмче от 1921г., в което Дарвин открива предшествениците на пазителите на Сухия режим :)

Без думи :)

Малкото бръмбарче и пясъчният магьосник

2011-07-25T21:35:00.000-07:00

Това е измислено от Ането вчера, докато обясняваше на една баба как работят картите "Направи си сам приказка" :)

Имало едно време един човек, който отишъл в друго царство и когато се върнал, заварил всички хора в родния си град превърнати в пясъчни статуи. Докато обикалял натъжен, от една цепнатина излязло малко бръмбарче, което му разказало как в града дошъл зъл магьосник и направил пясъчна магия. Понеже било мъничко и незабележимо, бръмбарчето успяло да се скрие в мантията му и да разбере, че магията се задейства, ако се покажеш на слънце - на третия ден ще се превърнеш в пясък. Чуло още, че може да се развали само от специална вода, която се намирала в една планина на края на света.
За да го предпази от слънчевата светлина (тъй като то също било засегнато от магията), човекът го сложил в кибритена кутийка и я пъхнал в джобчето си, за да чува съветите му. После потърсил нещо, с което да може да се придвижва много бързо, защото и самолет не можел да стигне до планината за три дни и да се върне.
Тогава бръмбарчето го посъветвало да вземе вълшебно хвърчило, което ги отвело в една пещера близо до целта им. Там трябвало първо да станат невидими, защото магьосникът зорко пазел вълшебната вода. Само че да се намери шапката-невидимка не било лесно, тъй като поради своята невидимост тя съвсем не се виждала. Тогава бръмбарчето посъветвало човека да я търси със затворени очи. Той тръгнал опипом из пещерата и така я открил.
После с нейна помощ се промъкнали и откраднали вълшебната вода. Върнали се бързо в пясъчния град точно когато изтичал третият ден - оставали им само няколко минути, твърде малко, за да полеят с нея всички и да развалят магията. Тогава бръмбарчето извикало всичките си роднини; от всички цепнатини заизлизали бръмбарчета и всяко взело по една капка от водата. Полели с тях пясъчните статуи и те отново оживяли.

А магьосникът, като видял всичко това, сам станал на пясък и вятърът го разпръснал завинаги.

Птичи песни

2011-07-21T13:22:00.000-07:00

Да намериш хубава и най-вече различна детска музика не е никак лесно, особено ако не ти е все едно дали текстът е идиотски (не ми се цитират примери), а трактовката - банална.
Прекрасен латвийски диск с традиционни песни за птици, изпети от деца и преплетени с истински птичи песни. Може да се поръча онлайн или да се купят mp3-ки на отделните песни за минимални суми. Жалко, че няма нещо подобно на български.

Wabi-Sabi

2011-07-21T01:07:00.000-07:00

Една котка тръгва да търси значението на името си и, пътувайки, се научава да цени красотата на простите, несъвършени и естествени неща. Понятието уаби-саби е свързано с даоизма и стои в основата на някои от най-интересните страни на японската култура - хайку, икебана, японската градина и особено чайната церемония - онези, кhttp://www.blogger.com/img/blank.gifоито внушават забавяне на темпото, вглеждане в малкото, непоискване на излишното.
Цветовете изгряват до своята противоположност; животът се усеща най-силно в онова, което е нетрайно и обикновено, ненасилено - като падналия в локвата кестен, като сладко разливащата се в мускулите умора, като тежко тупващите по напечения паваж капки.
Съвременните медии непрекъснато убеждават децата ни - и нас, - че не можем да бъдем щастливи без купища лъскави неща, за придобиването на които трябва да посветим без друго краткото си време. Струва си да им покажем и този друг начин на щастие - още сега, докато го познават инстинктивно, докато не е заглушен.

Книгата на Марк Райбщайн с илюстрации на Ед Йънг ми подари Сибила, за което съм й страшно признателна. Може да се намери в Амазон ето тук. Има я и във вариант за Кindle.

Още разхладителна наука

2011-07-20T08:08:00.000-07:00

Архимед

Бива ли човек да не знае собствения си обем? Най-добрият начин да го провери е... на практика. Отбележете нивото на водата във ваната (напр. със стикер) преди и след влизането на детето вътре. Разликата между тях, умножена по дължината и широчината на ваната, ще ви даде обема. Ако детето още не умее да задържа дъха си под водата, може да пропуснете да измерите главата... или да проведете експеримента с кукла.

Мистерията с гуменото пате

Ще ви трябва голям съд с вода (вана, корито, леген) и гумено пате (или друго плаващо нещо). Първо направете с ръка големи вълни, така че да стигнат чак до другия край на съда и да започнат да се връщат обратно. После обърнете внимание на патето. Колко странно! Вместо да плава заедно с вълната, то остава на място и само се движи нагоре-надолу.
Защо става така? Вълната е предаване на енергия, а не преместване на вещество (в случая вода). На практика водните молекули се движат нагоре-надолу, като само си "предават" движението по хоризонтала - също както при "мексиканската вълна" по време на футболен мач.

Homo habilis

2011-07-20T03:54:00.000-07:00

Малкото ми маймунче Ния вече е homo habilis, сръчен човек - умее да използва ръчичките си, за да хваща разни неща и да ги изследва (най-вече на разтворимост, т.е. като ги плюнчи).

Дори климатът е достатъчно тропически за малката ни домашна еволюция.

Разхладителна наука

2011-07-19T22:06:00.000-07:00

При горещини като днешните, пише в "Да убиеш присмехулник", дамите се къпели по няколко пъти на ден и все пак вечерта изглеждали като наръсени с пудра понички. Тъй като обаче ние не сме дами и не се каним да ставаме такива, ето няколко занимания като за вашите Скаут или Джем:

Фокусът с хартията, която не иска да се мокри

Хубавото на този експеримент е, че може да се прави, докато младият учен кисне във ваната (или коритото, или басейна на двора, или морето). Хващате се на бас с него, че можете да вкарате парче хартия под водата така, че то да остане сухо. Предлагате му първо да опита сам, за да види, че е невъзможно. После пъхате грубо смачканата хартия в суха каничка (или кофичка за пясък) така, че при обръщане да не пада. Обръщате кофичката и внимателно я потапяте във водата, като следите ръбът да бъде винаги водоравен. По този начин въздухът няма да излезе от нея дори когато водата покрие кофичката изцяло. Вадите кофичката, обръщате я и воала - хартията си е останала съвсем суха. Обяснете и покажете отново експеримента на детето, така че и то да може да спечели някоя дъвка с подобен бас.

Какво може да научи? Въздухът е по-лек от водата (затова винаги е отгоре), но не е "нищо", макар да е невидим (затова и водата не може да влезе на негово място в кофичката).

Водата, която се катери

Когато ви свършат запасите от дъвки, спечелени от първия бас, можете да отправите към детето ново предизвикателство. Попитайте го дали водата винаги застава равна, където и да е налята. Да? А може ли да накара част от нея да се изкатери нагоре, като гърбица? След като го оставите да се опита, потопете кофичката изцяло във водата под наклон, така че всичкият въздух да излезе от нея. После я обърнете с дъното нагоре и внимателно я извадете така, че ръбчето да остане под вода. Така водата, която се намира в кофичката, ще остане вътре в нея - сякаш на водната повърхност се е образувала "гърбица".

Какво може да се научи? Водата вътре не може да излезе, защото на нейно място няма да има нищо, т.е. би се получил вакуум. От друга страна, въздухът в стаята натиска останалата вода във ваната и не позволява на тази в каничката да я изтласка. Ако на детето му е интересно, по-нататък може да направите експеримент със скачени съдове; ако не, може просто да го донамокрите и да го оставите да се кисне :)

Защо водата в морето е солена?

Всъщност всяка вода е солена, включително и тази в реките и езерата; само че толкова слабо, че не я усещаме. Водата в моретата и океаните обаче е доста по-концеhttp://www.blogger.com/img/blank.gifнтрирана, защото хилядолетия наред част от нея се е изпарявала, като солите са оставали. В по-хладно време можехме да демонстрираме принципа, като покажем на детето как се сгъстява сос (и колко по-солен става, като изври половината вода). При 40 градуса обаче аз бих се задоволила да демонстрирам колко бързо слънцето изпарява водата - например като пишем с вода върху плочките в двора (с помощта на бутилка с дупка на капачката например) и гледаме как написаното се изпарява за секунди. Можем, разбира се, и да оставим паница с плитко налят в нея наситен разтвор на сол на слънце и да видим какво ще се получи до вечерта.
Повече по въпроса има на сайта на "National Geographic".

Писмо в бутилка

необходими материали: хартия, химикал, празна бутилка с капачка (напр. малко шише от минерална вода), топка-глобус или карта на света.

Помните ли писмото от "Децата на капитан Грант" и всички вълнения при неговото разчитане? Можете да научите децата на понятия като географска ширина и дължина, като поиграете с тях на "Корабокрушенци и спасители". Първо им обяснете, че чрез тези мерки човек може да познае точно къде се намира, дори ако наоколо няма никакви ориентири. После единият играч пише писмо, в което указва географската ширина и дължина, слага го в бутилка и го пуска в морето, а другият трябва да го извади и да намери къде точно се намира "корабокрушенецът". Могат да се използват и допълнителни подсказки (напр. "Елате бързо, защото ми писна да ям яйца от птицечовки").

Огъване на вода

Пуснете кранчето на чешмата така, че да тече тънка струйка. Разбира се, тя се спуска право надолу. А може ли да не бъде така?
Поканете детето да прекара няколко пъти гребен през косата си (ако неговата е къса, може да среше вас), след което доближете гребена до струйката, без обаче да я допирате. Какво се случва?

Струйката се огъва, защото наелектризираният гребен привлича молекулите на водата.

Рецепта за сапунени мехури

2011-07-10T01:49:00.001-07:00

След впечатляващия спектакъл вчера научих следната рецепта за гигантски сапунени мехури, споделена от чешкия майстор в областта Matěj Kodeš:
Дестилирана вода - 10 части, препарат за миене на съдове - 3 части, глицерин - 1 част. Обяснения: Водата непременно трябва да е дестилирана, за да прави балончета, които ще ви "слушат". Препарат за миене на съдове, от най-обикновения и стар "тип" би бил най-добре, но ставало и с някои течни сапуни или пяна за баня (явно ще е нужно да се екпериментира). Глицерина, може да се намери в аптеките като глицерол 85%. Приготвяне: Всички съставки трябва да са със стайна температура и разбъркването става на стайна температура. За по-добър ефект сместа се загрява до 80 градуса. Готовата течност оставете в затворен съд да отпочине 24 часа в захлупен съд.
Рецептата е записана и преведена от Наталина, а сайта на Матей Кодеш е тук.

София диша

2011-07-09T13:35:00.001-07:00

Заешки палачинки

2011-07-09T04:24:00.000-07:00

От една стандартна доза палачинково тесто могат да се наплодят страшно много зайчета, а яденето им на терасата до саморъчно засадената градинка събужда вълчи апетит :)
Тиганчето във формата на зайче, заедно с тези във формата на мече и сърце, се продава в JYSK. Следващия път, разбира се, ще изпробваме палачинки с моркови.

От спагети и пластелин

2011-07-08T13:34:00.001-07:00

Всъщност трябваше да бъде от желирани мечета и спагети, както бяхме гледали по "Da Vinci Learning" - възможно най-високата устойчива структура от горепосочените материали.
Да, обаче спагетите изобщо не искаха да се забучват в желираните бонбони, чупеха се и ни принудиха против волята си да изядем въпросните мечета, за да не стават зян.
Пластелинът поне никого няма да въведе в среднощно изкушение, та кулата ни не е застрашена.

Скулптура от дърво за деца

2011-07-07T22:16:00.000-07:00

Днес в галерия "Credo Bonum" от 17 часа ще има ателие за работа с дърво за деца над 4 години, организирано от "Изкуство за малките" - образователен проект на художничката Станка Желева, която сигурно помните от детските ателиета вhttp://www.blogger.com/img/blank.gif Националната галерия (където иначе не бяха свикнали да гледат налягали по пода рисуващи деца :) )
Ателието е безплатно, а дървото не е обичаен материал за подобни работилници, така че ми се струва, че си струва :)

Повече за "Изкуство за малките" тук.
Галерия "Credo Bonum" e на улица "Славянска"2.

А ето вече и снимки:

Беше хубаво, екипът беше много мил с децата, а идеята да използват същия материал като този на изложбата беше много добра - децата бяха доста находчиви в употребата на парчета дърво, клонки, ивици хартия и канап. Така получените творби ще са част от изложбата в залата (впрочем много сполучлива, куратор Светла Петкова) до утре (докато изсъхне лепилото, предполагам :)). Повече ателиета "Изкуство за малките" няма да имат през ваканцията, но наесен си струва да ги посетим пак. Всяка събота в Националната галерия или в Галерията за чуждестранно изкуство.