четвъртък, 9 март 2017 г.

Страшни приказки


Преди няколко години правех проучване за "Ваканция в Средните векове".
Интересуваха ме нещата, които ги няма в учебниците, най-вече тези, свързани с нормалните човешки нужди и удоволствия - да си нахранен, да се издокараш, да си спокоен, че като се разболееш, има какво да се направи. И да се забавляваш, разбира се.
Включително с истории.
За средновековната ни литература знаем принципно, че не е точно развлекателно четиво. Може да бъде извънредно красива, но едва ли бихте си я взели на път, за да се разсейвате или да забавлявате спътниците си. Все пак не можех да повярвам, че едновремешните хора са били толкова сериозни. Затова проверявах и разпитвах.
Какво излезе - има популярни четива, които обаче са преводни и затова не се изучават в училище. Повечето са византийски, ама пък във Византия откъде са стигнали, е друг въпрос. "Стефанит и Ихнилат" например си е парче от "Панчатантра", минало през "Калила и Димна" и стигнало чак до българския си превод.
Друга популярна новела съдържа ранна версия на приказката за Пепеляшка - такава, в която бедното момиче с малки крака се жени за императора, след като изпробва обувката, но после се вбесява от неговия обет за непорочност и се опитва (заедно с любовника си) да го убие. Свършва доста кърваво.
От друга страна, кървави са и житията - всичките са с нещастен и даже зловещ край, поне на този свят. Сборниците с жития обаче били много популярни - донякъде заради екзотичните дестинации, където се развива действието, донякъде точно заради хоръра. Всичко с благопристойна поука, разбира се. Имало дори женски сборници с жития само на светици, предназначени за благородни дами. Всъщност в самата Библия също има доста страшни неща.
Както и в местните легенди, разбира се. 
Народните приказки са устни разкази, които подхранват същия вкус към невероятното, страховитото, фантастичното.

За деца ли са били тези неща? Ммне, ама едва ли са ги пазели специално. Тоест не мога да си представя как отпращат средновековно дете в стаята му, за да си разкажат някоя кървава история. Най-малкото защото "детска стая" е нямало.
Когато фолклорът започва да се цени и събира, записаните приказки са доста зловещи. Червената шапчица си остава изядена. Човек може ей тъй да си реже петата (и сестрите на Пепеляшка, и нашия герой в "Тримата братя и златната ябълка"). Спящата красавица се събужда при раждане, щото принцът не точно я е събудил с целувка. 
Тези неща се знаят. Не е първото издание на братя Грим у нас. Преди няколко години изд. "Алтера" публикува "Немски сказания" в превод на проф. Цочо Бояджиев. Начинът на издаване обаче - от корицата през превода до маркетинга - ясно подсказваше какво има вътре, така че двата тома да стигнат именно до когото трябва. "Моят първи Ларус на приказките", изд. "Колибри" пък е предназначен за деца - и там има и страшно, и мрачни завършеци, ама по-скоро за цвят, в много премерени дози.

Днес историята за инатливото дете ми звучи доста тъпо. Едно време обаче на някого му се е сторила добър начин да си осигури послушание. В нашия фолклор също има приказки с доста съмнителна поука (невестата, дето редовно ядяла бой от името на постелката, примерно). Не ми е трудно да повярвам, че и днес са част от устното домашно творчество, защото знам за Торбалан, пък и съм чувала от първа ръка доста страшнички варианти какво те чака, ако не си изядеш обяда в детската градина. Официално обаче децата не гледат страшните новини, приказките се разказват с щастлив край, на стената на забавачката са нарисувани зайчета и мечета, а не козелът от "Клан-клан-недоклан". Аз също инстинктивно спестявам страшното, ей на, не разказах зловещия край на византийската Пепеляшка.

Един фолклорист не може да "напудри" народните предания. Съвсем друг е въпросът в коя публика се цели самото издание - и тя май не е научната. Най-малкото скандалът около превода сочи нататък. Той обаче не буди така широк интерес.

Иначе, докато си мислех бих ли, не бих ли чела оригинален фолклор на детето си, то снощи ми каза "Нали щяхме да четем Шехерезада?!" Мда. 
Няма да припомням какво има там. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар