петък, 2 октомври 2015 г.

Кестенова соната

Всяка есен ужасно ме е яд, че не успявам да измисля какво друго да правя с кестените, освен да им се радвам, да ги събирам по джобовете си и да ги трупам по лавиците.
Тази есен обаче всичко си дойде на мястото.

За "Музейко" и цвета на луната

Преди дни във в-к "Дума" излезе статията на Борис Данков "Вземете си "Музейко", оставете ни Ян Бибиян". Макар начинът на писане да издава, че авторът не се е водил точно от логиката (нито от преки познания за това, за което говори), реших да отговоря, защото всъщност темата за българския ракурс занимаваше всички, работили повече от три години върху концепцията за детския център. Само че не по начина, по който е свикнал г-н Данков, а без клишета и без миризма на мускалчета.


Защо в „Музейко” се говори толкова много за съвременна българска наука?

Защото българските учени определено се нуждаят от повече обществено признание в страна, където министрите си позволяват да говорят за БАН като за група „синодални старци”; където държавата традиционно гледа на разходите за наука като за „на гол тумбак чифте пищови”, за разлика например от цветните фонтани и лувърите.
Защото е хубаво българските деца да чувстват, че хората, които правят големи, полезни за всички открития, могат да се казват като тях.

Защо няма секвоя, евкалипт, кокосова палма, а бреза, хвойна, липа и пр.?

Защото няма нужда да пътуваш, за да изучаваш света. Можеш да започнеш от своята улица. Нещо повече – добре е да започнеш от нея, защото ако я познаваш добре, ще знаеш дали има някакъв проблем и ще намериш решение.  Искахме да избегнем „котловинната” нагласа, че онова, което се случва по света – включително екологичните кризи – не ни засяга.
И друго. Българската природа не е нещо скучно, което можем да си затрупаме с боклуци, да си изсечем и залеем с бетон, защото на кого му трябва, а после да си внесем палми в саксии. Тя се състои от живи организми, растения и животни, които също като нас са се родили тук. Струва си да учим децата да се отнасят добре с тези свои „съотечественици” и да живеят в равновесие с тях.

Защо археологията заема толкова важна част от етажа, посветен на миналото?

Защото искаме да провокираме искрено любопитство към историята – такава, каквато е, а не такава, каквато пасва на лозунгите ни. Ако надникнете в археологическия дневник, ще видите, че археолозите там много внимават да не доизмислят и да не доразкрасяват – защото веднъж „дописана”, истината може безвъзвратно да се изгуби.  А с нея и отговорите, които може да ни даде.

Космосът американски ли е? Или съветски?
Космосът не е ничий. Представата, че той "принадлежи" на някоя държава, напомня за онзи виц за луната, която съветските космонавти боядисали в червено, американските астронавти написали отгоре "Кока-кола", а македонците погледнали нагоре и въздъхнали "Луно, луно, земьо македонска..."   Всъщност акцентът в "космическата част" е чисто български - космическата оранжерия "СВЕТ", чийто макет децата могат да сглобят, е разработена от учени от БАН - факт, който ми достави истинско удоволствие и който за съжаление е малко популяризиран от нашите медии. Дано пък се сетят.


Защо „Музейко” не е финансиран от българския бюджет?

Въпросът е реторичен. Знам само, че десетките български учени, художници, автори, аниматори, организатори и изпълнители на целия проект щяха много да се радват, ако нашата страна имаше практика да финансира такива неща. А и никой не пречи това да става занапред. Има откъде да се започне – защо не и от детски литературни музеи. За среща с Ян Бибиян, може би?