петък, 19 юни 2015 г.

Праистория за мъници

Всичко започна с това, че беше студено, а ние бяхме в Докторската по къс ръкав.
И СУ беше отворен.
И Палеонтологическият музей като по чудо работеше, макар да почакахме малко.
И баткото, който ни отключи, си пишеше нещо и не ни се скара, че пипахме дейнотериума.
А дейнотериумът не беше жив, както се опасяваше Ния.
И никой не се възхити на любимата ми вкаменелост от муха (поне така изглежда).

И уж знам, че в музей не се ходи просто така, а подготвен със занимания, и хем наскоро от "Експлораториум" ни бяха подсказали точно с праистория какво може да се прави. Ама ние сме малки за там.

Затова, като се прибрахме, си направихме сами кости от солено тесто (използвах случая да обясня за ставите). Ния направи и охлювче, което кръстихме амонит. А също и коте, което не беше праисторическо, ама котета винаги трябват. Жалко, че се счупи опашката при печенето.
На другата сутрин зарових "палеонтологическата находка" в градината, а после бързо трябваше да я "открием", защото заваля и шансовете на соленото тесто не изглеждаха добри.
Поне четиригодишните винаги се радват, като намерят каквото сами са скрили.

На другия ден правихме пещера. Трябват ви едно одеяло, някакво голямо цвете в саксия, малко клончета (моливи в случая) и електрически чаени свещи (взехме назаем от нашата кака, която си ги купи по Коледа от Икеа). Имахме и стар шперплат, боядисан от едната страна в боя за черна дъска, той свърши работа за стена на пещерата, за да можем да си правим пещерни рисунки. Иначе мислех да взема кашон, който да ползвам за същата цел.

Последно свършихме с Тефи, Тегумай и Тешумай, първобитните герои от "Приказки" на Киплинг. Беше трудно, защото някои хора не ми дават да чета там, където няма картинки. И винаги, когато има стихчета, искат да пея. От друга страна хармонията може и да не е била изобретена, знам ли :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар