четвъртък, 14 май 2015 г.

Градина за феи: пролетна сеитба

 Никога не съм градинарствала. Когато бях малка, баба ми (маминка по добруджански) имаше чудесна градина, която газех заедно с братовчедите си, за да играем на индианци. Най-много да обера главите на цветята, за да си украся тортите от пясък, или да взема малко хранителни запаси и да се кача на дюлята, където четях приключенски романи за изследователите на Амазонка.
Преди две години обаче почти на шега посадихме две дръвчета за Ането и Ния, после разкопах около тях, за да си личи, че някой се грижи, и да не ги отсекат като саморасляци.
Днес съм истински конквистадор на треволяка и камънаците. Притежателка на права лопата. Харесва ми да се вживявам в ролята на г-жа Аткинсън от "Да убиеш присмехулник", която се вайка за азалиите си. И да имам място, където спокойно да заведа Ния на лов за буболечки. 

И понеже умея да се чувствам виновна, малко ми е гузно, че градинарствам, вместо да работя. Затова измислих: продължението на "Вкусна география" ще бъде за градско градинарство и различните малки начини, по които градските деца могат да общуват с природата. 
Още повече, че съавторката ми Десислава Димитрова е не само двигател на "Слоу Фуд" в България, а и доцент по биология в БАН :) Значи имам не само извинение, а и най-компетентната възможна подкрепа. 

И картбланш да се позабавлявам. Ето фейската градина, която започнахме с Ния. Тиган със счупена дръжка, пръст, торф, дървена бъркалка, клечки за зъби, боядисан камък, малко папрат, три вида семенца, едно сукулентче (не съм сигурна как се казва) и камъчета. А, и пластмасов вълк. Да видим как ще стане :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар