петък, 3 април 2015 г.

Болоня, без точка (първа част)

Куклата измива лицето си и сяда удобно в креслото. "Какво правиш?, питат три момичета. Девойчето мълчаливо затваря куклената къща.
Кой говори на децата за страховете, които карат хората да се затварят в себе си? Опитвайки се да излезе навън, момичето среща жена, която не може да се откъсне от огледалото - никога няма да е достатъчно красива, за да я приемат. Погалва лицето й и то се превръща в неговото собствено. В дневната друга жена трупа запаси. Не можеш да излезеш, ако не си подготвен - а никога няма да бъдеш напълно готов. Момичето погалва ръката й и вижда, че под купчината буркани лежи самата тя.

"Вече не е 25, 35 евро е"- издърпва книжарят книгата изпод ръката ми. "Моята кукленска къщичка" току-що е спечелила една от наградите на международния панаир на детската книга в Болоня. За трудните, необикновени, некомерсиални детски книги тази награда се равнява на "Златна палма" от Кан - шанс да бъдат забелязани зад граница заради качествата си, а не заради вече постигнатия търговски успех.

А това е шансът на читателя да бъде изненадан. Наистина малките читатели обичат повторението (питайте родителите, чиито наследници се тръшкат за 40-тата книга от някоя поредица), Докато не отворят книга, чиито герои са толкова живи, сякаш ги познават от години. Ей това е усещането, когато отвориш "Гордън и тапирът" и видиш вечната драма на приятелството, което трябва да оцелее пряко пищната джунгла, която тапирът създава около себе си, и свръхподредеността на пингвина.  Не издържах и я купих, преди да са ми сменили цената под носа. Книгата е пиршество за очите и предизвиква несдържан смях, какво повече :)

Голямата награда тази година спечели "Фенерче" на Лизи Бойд, но на мен някак ми стои сравнително обикновена и като тема, и като изпълнение. Не че не е симпатично да покажеш, че страшните неща нощем всъщност са съвсем нормални и дружелюбни в светлия сноп. Не че не е симпатично и да направиш тази книга без думи. Темата дава шанс и да използваш контурни рисунки на черен фон, което аз специално много харесвам. Но като цяло не усещаш онова жилване на идеята, която приковава вниманието ти и занимава ума ти дълго след затварянето на книгата. От друга страна, може пък да съм с около 36 години твърде пораснала за нея, знам ли. Ама... не бих я забелязала сред другите. Не че нямаше да изгубя, де.

Украинската "Войната, която промени Рондо" приковава вниманието отдалеч, и не само заради темата си и страната, в която е написана. Издателство "Старият лъв" има наистина удивителен почерк. Втора година имат книга сред наградените - миналогодишната "Звезди и макови зрънца" ми е сякаш още повече на сърцето, при положение, че в нея има много.... точици. От зрънцата черен пипер, с които е нарисувана котката Борхес, до дупките по копчетата на минувачите. Съвсем като за нас :) Нищо, че е миналогодишна.

Ето и книгата за войната:
Въобще "Старият лъв" правят много необикновени книги, мисля, че рано или късно ще вземем някоя от тях :)
Не всички езици обаче ми позволиха да разбера много за наградените книги извън визуалната им стилистика. Тепърва трябва да открия за какво се разказва в ливанската "Сама" или да поискам резюме на прекрасната наглед "Ей там" ("La Fora"). "Един ден в Пекин" обаче се разказваше сама :)


Междувременно моят "един ден в София" вече презполови, така че трябва да се захващам с други дела, ако не искам къщата да заприлича на обитавана от Тапира :).  И без това по-подробен разказ за панаира в Болоня ще можете да прочетете в "Култура".
А утре ще кача малко снимки на не-наградени, но пре-любопитни книги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар