петък, 7 март 2014 г.

Осмомартенско

Слушам от вчера яки мацки да повтарят, че не, не са феминистки, боже опази, и празникът служи, за да извадят червилцето и да пърхат с мигли, получавайки зюмбюл.
Като оставим настрана самата дата (която още ми е "ден на мама"),имам сериозен проблем с представата, че ако настояваме на равно заплащане за равен труд, това някак си ще убие сексапила ни.
Че ако настояваме да се вземат мерки срещу сексуалното насилие (вместо изнасилените и убити момичета като Яна да бъдат машинално обявявани за "наркоманки" и пр.), мъжете ще спрат да ни харесват, дори да пърхаме с мигли двойно по-бързо за компенсация.
Че ако подшушнем на дъщерите си, че "традиционните ценности" като "бъди красива и мълчи" (достигнали апогея си в "говеенето", възпявано в народните приказки редом с поучителни истории като тази за мързеливата невяста и постелката, дето уж яла бой вместо нея), не са това, което са били, автоматически се лишаваме от възможността да дундуркаме внуци.
Мислите, че тези нагласи са в тъмните времена на фолклора? Елате да видите как в прогимназиалния курс много момичета спират да учат, за да не изглеждат недостатъчно "куул" и да не изпаднат от първия ешелон по популярност.


И т.н. Да, жените не са някаква уникално онеправдана група, да, има и по-сериозни случаи на дискриминация. Да, мъжете също имат своите специфични проблеми и не, не гледам на тях като на "виновната" страна, защото обществените нагласи са работа на цялото общество, а освен това далеч не всеки. Но е глупаво да изоставим решаването на конкретните проблеми, защото току-виж сигурността и равното заплащане ни направили неженствени.