петък, 21 февруари 2014 г.

Парче от зъб на саблезъб




Днес проведохме първата съвместна творческа работилница на "Точица" и "Музейко", строящият се в София детски научен център. Музейко е необикновено същество с формата на триъгълник, който пътешества къде ли не, минава през какви ли не перипетии и винаги носи по нещо интересно, което децата могат да видят и пипнат :)
Всички приключения на Музейко ще бъдат измислени от деца по време на предвидените творчески работилници. Днес бяхме при  първокласниците на госпожа Василиаду от 138-о ОУ (и Лино от четвърти клас), които измислиха преживелиците на Музейко в праисторията.

Веднъж Музейко решил да пътешества в миналото. Върнал се 7 милиона години назад, още преди Ледената епоха, но след времето на динозаврите. Огледал се и видял прадядовците на днешните животни - едно приличало на слон, но зъбите му били извити надолу, друго приличало на кон, обаче било много мъничко, имало носорог с много козина и един тигър със зъби като саби.
И докато Музейко се чудел с кого да се запознае, този тигър дошъл и поискал да станат приятели. Тръгнали двамата, но тигърът все му правел номера - навеждал се уж да вземе камъче и да го метне в езерото, за да направи жабка, а всъщност - шат! - мятал Музейко. Музейко цопнал в езерото, а една жаба се качила на главата му. Музейко изпищял, защото много мразел жаби!
Тогава една маймунка се съжалила над него и го издърпала с опашката си. После плеснала саблезъбия тигър, защото много мразела фалшивите приятели. Лицемер с лицемер!
Да, обаче тигърът я нападнал. Двамата с Музейко се биели срещу него - маймунката с опашката си, Музейко с човката си... но тигърът бил много силен! Тогава на помощ дошъл дядото на слона, дейнотериумът. Той засмукал тигъра с хобота си и го метнал на едно дърво. Само че клонът се счупил и тигърът паднал на долния клон. Долният клон също се счупил и тигърът продължил да пропада. Прас! Прас! Прас! Прас! Всички клони се счупили и тигърът паднал най-долу на едни камъни, счупил си грамадните зъби и си натъртил носа. Вече не бил саблезъб.
Докато маймунката и Музейко се радвали на победата, наблизо избухнал вулкан. Животните се разпищели, Музейко се изплашил и избягал в своето измерение. После обаче решил да помогне на приятелите си, взел от своето измерение голям камък, върнал се в миналото и запушил вулкана. Лавата спряла да тече, само тази, която била изтекла, стигнала езерото и станала на киселина.
Тогава обаче един носорог, който не искал всичко да свършва щастливо, пробил в камъка на Музейко една дупка с рога си и лавата пак потекла. Всички хукнали да бягат; само малкото конче се чудело как да помогне. То било много мъничко и не можело никого да носи на гърба си, затова пък било умно. Взело счупения зъб на тигъра и запушило с него дупката на вулкана! Лавата спряла да тече и животните се върнали. Лошият космат носорог се ядосал, пил по погрешка от киселината и умрял, а всички други живели щастливо. 
Музейко си взел за спомен другия счупен зъб на тигъра и се върнал в своето време. 

събота, 15 февруари 2014 г.

Петя Кокудева, "Мапки същества"

Въображаемите приятели действително съществуват. Личи си по многото работа, която вършат за нас.
Не само когато се осмеляват да правят бели и да разширяват личното ни пространство чак до покрива като Карлсон, или когато отразяват драмите ни като Джими Джимирино.
Въображаемиге приятели са реални, защото нуждите, които ги извикват на бял свят, съвсем не са въображаеми. Да поговориш с някой, който няма да те издаде. Някой да споделя твоите странности. А и нима приятелите ни от плът и кръв не биват също, в някакъв смисъл, доизмислени от нас?

Но все пак: цяла книга с въображаеми приятели? Повече от децата в малка паралелка? Население на малко село, геройчета на ненаписан роман? Всъщност не, не са достатъчни за роман, защото, макар и различни, те не са в потенциален конфликт помежду си. От едно племе са. Защо са много тогава? Джобкин. Апчихите. Обаче и Тумбаче.

Пак заради една съвсем реална потребност - тази да се чувстваме част от "другите", от "многото", пък било то и докато четем книга. Според клишетата на сантименталната литература доброто дете обичайно е само, неразбрано от връстниците си, които не обичат да фантазират и следват жестоките правила на училищната джунгла, в която страхът от социално отхвърляне е мощна сила.  Разбира се, колкото повече ти описват тази картина, толкова повече ще й вярваш - и ще разиграваш съответната роля. Всъщност освен въображаеми приятели има и въображаеми врагове. И те също си личат по делата.

Да четеш книга, в които симпатичните добронамерени същества имат своя физиономия, своя индивидуалност (и страхотни имена, прочее), може да бъде насърчително преживяване само по себе си. Може да накара едно мечтателно дете да се чувства нормално.
Още повече ми харесва обаче, че книгата има потенциала да накара хората да разпознават реалните си приятели в някой от персонажите - било то като комплимент, като сравнение, което трябва да се израсне. И с това чувството за общност би станало по-малко въображаемо.




вторник, 4 февруари 2014 г.

Моят татко, Дарт Вейдър - от Джефри Браун

А ето оттук можете да си купите книгата. Много симпатичен подарък за четирийсетгодишни тийнейджъри :)

неделя, 2 февруари 2014 г.

Сияна в They Draw and Cook

Една от най-любимите ни художнички, Сияна Захариева, илюстрирала една история с избягало цирково магаре и един фантастичен сюжет с обърнати стаи от "Тетрадка за приказки",
днес присъства в също тъй любимия ни и световнопопулярен сайт "They Draw and Cook".
Ужасно се гордеем със Сияна, чийто стил на рисуване буди апетита ни още откакто видяхме прекрасните й рисунки за кексчета от "Take-a-Cake".

Всъщност с нея нашите художнички в "They Draw and Cook" стават две, защото сайтът публикува и рисунки на Аля Марк, илюстраторка на "Вкусна география" :) И то точно същия тиквеник, който накара и нас да се влюбим в нея!