събота, 15 февруари 2014 г.

Петя Кокудева, "Мапки същества"

Въображаемите приятели действително съществуват. Личи си по многото работа, която вършат за нас.
Не само когато се осмеляват да правят бели и да разширяват личното ни пространство чак до покрива като Карлсон, или когато отразяват драмите ни като Джими Джимирино.
Въображаемиге приятели са реални, защото нуждите, които ги извикват на бял свят, съвсем не са въображаеми. Да поговориш с някой, който няма да те издаде. Някой да споделя твоите странности. А и нима приятелите ни от плът и кръв не биват също, в някакъв смисъл, доизмислени от нас?

Но все пак: цяла книга с въображаеми приятели? Повече от децата в малка паралелка? Население на малко село, геройчета на ненаписан роман? Всъщност не, не са достатъчни за роман, защото, макар и различни, те не са в потенциален конфликт помежду си. От едно племе са. Защо са много тогава? Джобкин. Апчихите. Обаче и Тумбаче.

Пак заради една съвсем реална потребност - тази да се чувстваме част от "другите", от "многото", пък било то и докато четем книга. Според клишетата на сантименталната литература доброто дете обичайно е само, неразбрано от връстниците си, които не обичат да фантазират и следват жестоките правила на училищната джунгла, в която страхът от социално отхвърляне е мощна сила.  Разбира се, колкото повече ти описват тази картина, толкова повече ще й вярваш - и ще разиграваш съответната роля. Всъщност освен въображаеми приятели има и въображаеми врагове. И те също си личат по делата.

Да четеш книга, в които симпатичните добронамерени същества имат своя физиономия, своя индивидуалност (и страхотни имена, прочее), може да бъде насърчително преживяване само по себе си. Може да накара едно мечтателно дете да се чувства нормално.
Още повече ми харесва обаче, че книгата има потенциала да накара хората да разпознават реалните си приятели в някой от персонажите - било то като комплимент, като сравнение, което трябва да се израсне. И с това чувството за общност би станало по-малко въображаемо.




1 коментар:

  1. Вълшебна е книжката, да! Получих я като подарък за рождения си ден и много ме зарадва. :-) Особена, приказна и чаровна е по леко тувеянсоновски маниер.

    ОтговорИзтриване