петък, 24 януари 2014 г.

Не е много лесно да се говори с тийнейджъри за ползата от паметта, за ползата от историята - още повече когато децата изживяват футуристичната заблуда, която самите ние сме им пробутали - заблудата, че те са поколението на технологиите и нямат нужда от друго самоопределяне.
Умберто Еко умее да убеждава: говори за паметта, докато приказва за футболни отбори и мацки, за мускули и тренировки. 
Аз особено харесах обаче следната метафора (защото остарявам, знам):

Днес, ако отидеш на кино, трябва да отидеш в предварително обявения час и да гледаш филма от самото начало. Когато той започне, някой сякаш те води за ръчичка и ти обяснява какво става. По мое време човек можеше да влезе в салона по всяко време, дори по средата на някой филм. Тогава се налагаше сам да се досети какво се е случило, преди да започне да гледа. А когато филмът започнеше отначало, зрителят можеше да провери дали правилно е възстановил събитията от началото на филма до съответния момент. И ако ти се приискаше много, можеше да останеш и да го гледаш пак.
Животът е нещо като да гледаш филм по моя начин. Раждаш се в някакъв момент, преди който вече са се случили много събития в продължение на стотици хиляди години. Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е необходимо, за да разбереш защо днес стават много други събития.

Статията "Внуко, учи наизуст" е публикувана в италианското издание "Еспресо", а текста й на български можете да прочетете на сайта на Offnews. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар