вторник, 25 юни 2013 г.

Защо подписах Харта2013



Държавата ни е болна, и страната ни с нея.
По-лошото е, че не знаем какво точно й има. Боя се, че ту чакаме „да се стабилизира” от само себе си, ту се уповаваме на всеки нов лекар, ту предписваме лечение напосоки.
Боя се, че поредицата от самозвани „лекари”, призвани да я лекуват, крият диагнозата – или просто си измислят диагнози в собствена изгода. Нищо чудно, че лекарствата действат зле.
Нищо чудно, че състоянието се утежнява, и че заболяванията вече са повече от едно.
Боя се, че тази метафора не струва.
Едно, че е малко банална и второ, че ако ставаше въпрос за наш близък, той отдавна да е умрял.
Държавите обаче не са хора и не умират току-така. Метафората струва само дотолкова, доколкото става въпрос за сложен организъм, който трябва да бъде изследван много внимателно, преди да се правят някакви предписания. И по възможност тези изследвания не трябва да се правят от някой от лекарите, които са го докарали до състояние на агония.
Затова заедно с наши приятели предлагаме да се организират на доброволни начала експертни комисии, които да диагностицират какво не е наред във вероятните „огнища” на проблема – в изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност, във възможностите за злоупотреба с полицейските и други служби или с управлението на обществените средства и т.н.   Не че другите сектори не са безкрайно важни за усещането, че живеем в жизнеспособно общество.
Диагностиката не е още лечение, грипът не минава с мерене на температурата. Дори не е назначаване на лечение – но е нещо, от което можем да тръгнем. За да не тъпчем на едно място като след предишните протести.
Познавам авторите на Харта13 отдавна и им имам доверие. Вие може да не познавате същите хора или да мислите друго. Това е нормално – докато търсех лекар, при когото да раждам, не намерих човек, за когото да няма и добри, и лоши отзиви. Сами преценете.
Междувременно чета сред последните, присединили се към хартата: инженер, преводач, адвокат, капитан на далечно плаване, архитект, хигиенист, икономист, уличен артист, пенсионер, биолог, спортист, археолог, заварчик, безработен, филолог, касиер, проектант-геодезист, писател, складов работник, предприемач, елтехник, полиграфист, педагог, фотограф, регистратор, счетоводител, лекар, стюардеса, лесовъд, лаборант, одитор, ученик, графичен дизайнер, библиотекар, мениджър, юрист, екскурзовод, актриса, електромонтьор, търговец, интернет предприемач, композитор, психолог, стоматолог, фризьор, политолог, учител. Прекрасни сте.

                          

неделя, 23 юни 2013 г.

Какво обясних на децата

Не съм от хората, които не говорят на децата си за политика.
Напротив,  според мен е важно те да знаят защо ходим на избори и спорим, вместо да сложим някого да командва; каква е разликата между „представител” и „господар”; защо е важно властта да се дели на части, за да не допускаме някой да я заграби цялата.
Не говорим за тези неща, само когато ходим на протести. Говорим постоянно. По детски, разбира се, колкото се може по-ясно и забавно.
Понеже говорим постоянно, не е нужно да обясняваме тепърва да обясняваме какво е жълта преса и защо Делян Пеевски е неприемлив на тази (пък и на друга) длъжност. Мисля, че за децата е крайно важно да се научат да отличават жълта сензация от сериозна новина, да разпознават поне отявлените лъжи – така, както някога са се учили да разпознават отровни растения.
И за други неща сме говорили. За насилието и ненасилието, за правата и задълженията, за справедливостта, за свободата и несвободата. Намерихме чудесни френски книжки по темата, превеждаме ги и ги издаваме.
Разказвали сме на голямата си дъщеря за времето преди нея, преди нас. Разказвали сме й за нейните прадядовци и прабаби – във всяко семейство има достатъчно много история, та картината да не остане двуизмерна. И все пак има неща, които са ясни: няма „друга версия” на сталинския терор, също както няма „друга версия” на фашизма. Няма „добра” полицейщина. Няма „оправдана” расова омраза.
Детето знае кой е Черепа, защото бодигардовете му заприщват улицата, която води към училището й. Знае кои са ТИМ, защото те загрозиха крайбрежната улица в Балчик, където се разхождаме всяко лято. Знае, за жалост, какво значи обезобразена природа. А когато става въпрос за свобода на словото, децата са по-компетентни от нас – защото по-често чуват „Ти да мълчиш!”, по-често биват принуждавани да лъжат.
Децата са поначало идеалисти, те искат несправедливостта да бъде поправена. Как смятате, че можем да запазим уважението им – като крием грозното от тях или като се опитаме да го променим?Разбира се, с Ния още не обсъждаме тези неща; водим я с нас просто защото няма на кого да я оставим.
От "Дневник" ни питаха какво обясняваме, когато хората крещят: "Волен, курво".
Ами обясняваме, че не всички, които споделят мнението ни за правителството, споделят мнението ни за добрия тон. И че хората имат предвид неговата продажност.
За "червени боклуци" не ни е питала Ането. Знае защо много хора мразят комунистите. Знае защо ние не викаме "боклук" на никого. Включително на онези, които опикават операта, на двайсет метра от старата й детска градина, каквото и да мислим по въпроса. Но се смяхме на плаката "Волен мрази Вагнер".
Защото част от проблема, заради който сме навън, е представата, че някакви хора са "боклуци" и техните права са неважни.
Същата представа, заради която управниците нехаят за нашите права.
Не коментираме, но не се включваме в това.
Дори когато е сред скандиращо множество, човек може да мисли с главата си.

събота, 22 юни 2013 г.

Sofia Design Week - Kids започна!

Тази година детските изложби избира и организира нашата приятелка, чудесната художничка Вики Книш.
Тепърва ще разгледаме всичко, но искаме да ви предупредим за нищо на света да не пропускате изложбата на детски книги от цял свят на "Шандор Петьофи" 55.
Ако случайно обичате необикновени илюстрации и следите внимателно в интернет за нови и неочаквани стилове, най-добре си вземете суха храна, като тръгвате нататък :)
Една част са на изложба по стените.
Други - в книгите, които са оставени за разглеждане.
Непременно разгледайте "За какво мислиш?" на Лорен Моро:
А също и прекрасната му "Алма" (име е, но значи и "душа" :)) Разказва за пътешествието на едно бебе до раждането.

За програмата по литература и други демони

Мислех да прескоча този въпрос, защото ми се струва очевиден опит за отклоняване на вниманието от протестите.
Тъй като много мои познати обаче разпалено се възмущават, ще опитам да върна темата в по-спокойни води.

Първо, училищната програма има нужда от промяна. Казвам го като майка на петокласничка и като дъщеря на учителка.
Родители, ученици и учители виждат, че нещата нито са подредени както трябва, нито са премерени като количество информация за даденото ниво, нито са достатъчно мотивирани -не е ясно ЗАЩО да се учи едно, а не друго.Липсва и друг вид мотивация, педагогическата - защо даден материал е предвиден точно за тази и тази възраст. Защо например старобългарската литература се изучава в осми клас?
А когато програмата изглежда немотивирана, учениците също губят мотивация.

 Само да напомня какво може да ги мотивира да учат литература -например поводът да поговорят със съучениците си за различни неща, които ги вълнуват и които излизат извън ежедневието им. В книгите се говори на какви ли не теми - има любовни романи, има романи на "съзряването" и израстването, има книги, в които се разказва как съседът ти може да се преобрази от нормален човек в част от нахъсана тълпа, и колко трудно е да го спреш, има книги, в които се описват изборите по балкански маниер, и други, в които се разказват фантастични или твърде логични истории от бъдещето.

Част от тези книги са в задължителната програма. Лошото е, че са сложени в последните класове, когато учениците се чувстват длъжни да заучат готово мнение, за да изкарат нужната им оценка.
С това целият им потенциал да събудят някаква дискусия сред учениците отива на кино. Вместо това има набутана теория, която създава впечатлението, че да защитиш мнението си е сложно и терминологично непостижимо начинание.

Лошото е, че у нас програмата по литература се възприема като светото писание - най-вече от хора, които всъщност рядко четат. Без да обърне внимание, че предлаганите промени са (за мое голямо разочарование) най-вече в посока по-лесна смилаемост ("Ромео и Жулиета" вместо "Хамлет", отпадане на най-интересните и неподдаващи се на клиширано тълкуване Ботеви стихотворения и т.н), един познат се възмущаваше, че "отпадали най-патриотичните творби".
Как да кажа... това е реакция на човек, който скоро не е чел Ботев. Защото:

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И така нататък, прочетете го сами. Това не е патриотично стихотворение, това е честно стихотворение, което излиза извън готовите отговори и продължава да задава въпроси.
"Елегия" - също ("мълчим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода" (!))

Обаче готовите реакции на форумските мъдреци са безкрайно предвидими - второ лято подред дневният им ред бива сменен като с натискане на копче "Махат Ботев! Долу!"

Доколкото разбрах, предлаганите промени са били качени за публично обсъждане. Вместо да подскачаме както се очаква (за да може новото правителство най-после да направи популярен ход и да "накаже лошите"), по-добре да поговорим действително.


P.S. Eдин пример колко лесно може да се "произведе" подобен скандал.
В трети клас по "Човекът и обществото" децата учат съкратена версия на българската история (горе-долу до Освобождението). Дотук добре.
В четвърти клас по "Човекът и обществото" децата учат... съвсем същото. Не съм проверявала дали учебникът е дословно същият, защото на края на трети клас се предават обратно в училище.
В пети клас по история ще учат... съвсем същото (вж. програмата на сайта на МОН). Не съм гледала програмите за всички класове, но вероятно все пак някъде в гимназията я учат и наистина, а не по съкратената процедура.
Ако някой разумен човек реши да смени материала за някой от въпросните класове, за да научи децата на нещо ново, моментално ще кипнат вестникарски заглавия "Махат българската история от училище!"
Те ти скандала.

петък, 21 юни 2013 г.

Искам да ви разкажа нещо.

Пътувам в маршрутката с Али. Али и жена му държат баничарница в трафопоста до нашия блок. Правят кифли и банички, по Великден и козунаци. Имат деца в гимназията, понякога им помагат.
Познаваме се, защото винаги се шегуват с децата, даже Анчето кроеше планове да забогатее, като опече огромно количество кифлички и им ги остави да ги продават. Докато пътуваме, Али ми се оплаква, че вече е каталясал, защото с жена му са станали в 4, за да месят. Че в 6 са вече тук и трябва да пекат баничките, за да са готови навреме - още преди да отвори училището насреща. Разправя ми, че дъщеря му учи много прилежно, обаче на момчето не му се чете, майка му се тревожи, иначе е много разбрано. Знам, виждала съм го.

И през ум не ми е минавало да питам Али за кого гласува. Дори не съм го питала дали е мюсюлманин, също както не би ми хрумнало да питам съседката, която ми полива цветята, какво точно й е вероизповеданието.

Миналото лято баничарницата смени собствениците си. Затова нямам шанс да попитам Али и жена му какво мислят за това, което става, и да ги поканя да дойдат с мен на протест. Знам само, че колкото и уродливо нещо да е ДПС (и не само тя), то не е заради тях. ДПС се възползва от българските турци, за да крие зад имиджа си на етническа партия обикновени широкомащабни злоупотреби. Както е видно от лицето Пеевски, което повече от явно не е никакво малцинство и търси в ДПС нещо друго, а не закрила за правата и свободите си.

 Макар да не знам за кого гласуваха Нели и Али, вероятно много от българските турци са като тях - обикновени хора, които нямат причина да гласуват за ДПС, ако не срещаха враждебност у нас.  Така че... ако имате приятели турци, поканете ги да дойдат с вас. И не се връзвайте на евтина пропаганда. Единственото смислено разделение е граждани/мафия.

вторник, 18 юни 2013 г.

Игри от кашон

ИГРИ от КАШОН Десет чифта чорапи и гащи, десет чифта панталонки, пет блузки, жилетка, дъждобран, слънцезащитен крем, лекарства, джапанки… нищо чудно, че рядко остава място за повече от една-две играчки. Какво остава да помъкнете къща, куклен театър, замък или детска кухня! А защо не? Новата серия стикери от БуБуБ и Точица ще преобрази всеки кашон в бабината къща в първокачествена играчка, която може да занимава детето с часове. Сложете котлони, фурна и копчета – и детето ще Ви приготви разкошна невидима торта. Покривче и прозорци – и ще трябва да почукате, преди да го викнете за вечеря. Кули и подвижен мост… вече разбирате идеята. Не е нужно да можете да рисувате – просто залепете картинките или дайте на децата да опитат сами да създадат играчките си. А най-сладкото е, че целият комплект стикери заема едва милиметри на дъното на куфара. "Игри от кашон" е обща идея на "Точица" и БуБуБ. Комплектите могат да бъдат поръчани още сега в онлайн магазина на "БуБуБ".

понеделник, 10 юни 2013 г.

Те отлитат

Гледали ли сте "Миграцията на птиците", прекрасния научнопопулярен филм от авторите на "Микрокосмос"? Ако ви е харесал, идете да видите "Те отлитат" в Дома на киното, защото филмът излъчва подобен дух и красота, а местата, които видях, ги няма в никой учебник по география. Всъщност чак през студентските си години научих за страхотните места на север от Калиакра; нищо, че бях израснала на хвърлей път оттам. Нали в училище ни обясняваха, че "Добруджа е житницата на България" и толкоз. Едва вчера пък разбрах, че никога не сме виждали някакви забележителни птици край Дуранкулашкото езеро... защото сме ходили винаги лете - а птиците идват там да зимуват. Други места от филма пък въобще не ги бях виждала... и много, ама много ми се прииска да ги видя. Това е филм, направен с обич. Единственият начин да се разказва. Вместо да се... изброява например. Ако си помислите, това е единственият начин да се разкаже и за родното ви място, нали? Ако имате дете, заведете го, ако нямате, просто го гледайте :) P.S. А днес, като излизах от блока, видях една сойка да се разхожда пред входа :)

понеделник, 3 юни 2013 г.

Захарна арка

Преди няколко години приятели ни заведоха в замъка Малбрук във Франция, където имаше най-различни занимания за деца, свързани с историята на мястото - от звука на някогашните инструменти до шеговитата песничка, свързана с неговия владетел. Особено много ми беше харесала поканата децата да изпробват средновековния метод за строеж на арки, при който камъните се държат заедно благодарение на формата и тежестта й. Решихме да включим подобно занимание към занимателната книжка за българска средновековна история, която ще излезе наесен. Сблъскахме се обаче с два проблема: първо, материалите, от които може да се направи в домашна среда, са просто много леки, за да се задържат. Нашата арка от стиропор се разхвърча за нула време. И второ (много по-важно) - средновековните арки, които можем да видим на ротондата "Св. Георги" или на църквата "Света София", просто са съвсем други - с хоросан и разположени като ветрило плочи. Зарекохме се, че ще се направим такава. И не каква да е, а сладка. За целта приготвихме три експериментални варианта: с течен шоколад

с локум
и с белтъчен крем, разбит с много голямо количество пудра захар. Първите два варианта се срутиха (и бяха оценени високо от Ния), така че продължаваме с третия.
След като намазахме бисквитите с крема и ги наредихме в нужната форма, почакахме около 2 часа да стегнат.
Малко се притеснявахме дали ще е достатъчно здраво, но се оказа яка работа. Строежът моментално стана място за игра на криеница...и обиталище на дракони.


Захарната арка е част от заниманията в средновековната книжка на "Точица", която ще излезе през септември. Още избираме заглавие :)