петък, 26 април 2013 г.

Неудържимата Ния на две :)

Да ни е честита!
Все тъй сладки бели да прави :)
А ето и рецептата за торта "Кутузов" (за която кака й настояваше гласовито, след като я беше опитала в "100 гр. сладки". Не я намерих на български, затова я преведох от руски сайтове):
250 гр. масло
1/2 чаша захар
1 чаша брашно, пресято
1 чаша орехи, смлени
ванилия
в руската рецепта пише сода, угасена с оцет, и аз за по-сигурно направих така. Иначе сигурно става и с бакпулвер.

За крема: 2 кофички сметана, захар, орехи




Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се медът. Маслото се разтопява леко и също се прибавя. Добавяме ванилията и лъжичка сода и мъничко оцет или лимонов сок (разбъркваме, преди да е шупнало и содата да е угасена). Примесва се брашното. Добавят се орехите. Полученото тесто трябва да бъде много меко, като гъста сметана. Пече се на четири части върху намазана тава (аз за по-сигурно ползвах хартия за печене). Разстила се добре с мокри пръсти.

Пече се 12-15 минути на 180 градуса до златисто. Готовите блатове се изрязват веднага, докато са топли, като използваме за шаблон чиния. След като изстинат, изрезките се смилат на трохи.
Разбиваме сметаната със захарта. Всеки от блатовете се намазва с получения крем и поръсва с орехи. 
По принцип тортата се намазва отгоре със сметановия крем и се наръсва с трохите (можете да използвате лека купичка, за да оставите бял кръг в средата).Тук е украсена с нарязани парчета от сини сливи и едно колело от шоколад, което трябваше да стои изправено като на първата торта, но се оказа, че е невъзможно да устои на слънчевите лъчи в парка :)

А това си е лесната версия на медовика със сини сливи, която хапнахме вкъщи.
Колелото се получи сравнително лесно, шприцовано върху хартия за печене, под която е подпъхната рисунка. След замразяване се отлепя лесно.

понеделник, 22 април 2013 г.

Космическото дърво

славянска митология, направи си сам дърво
Ако помните приказката за тримата братя и златната ябълка (беше любимата на дядо ми и често я чувахме със собствените си имена вместо имената на братята), може би се сещате как героят слиза до Долната земя. Представите за две или най-често три подредени една над друга земи са част от старата славянска космогония, която пък е сродна на космогониите на голяма част от предхристиянска Европа. Обикновено на Средната земя живеят хората, на Горната земя - боговете (а също Слънцето и Луната), на Долната земя - разни чудовища, хали и пр.

В повечето случаи връзката между отделните земи била посредством световното дърво, което растяло в центъра.
Ето как можете да направите заедно с децата опростен модел на тази вселена:
Ще ви трябват:
Дебел картон (ние използвахме кашон),
ножица (с макетен нож е по-лесно, но по-добре родителите да боравят с него, ако детето е по-малко и има опасност да се пореже)
Молив

1. Очертаваме силуета на дърво с дебел ствол. Стараем се всички корени да стигат до долната линия, за да могат да служат за добра опора.
2. Изрязваме дървото по очертанията.
3. Очертаваме изрязаното дърво върху второ парче картон и също го изрязваме. Срязваме едното дърво около 4 см над корените.
4. Правим прорез на цялото дърво от горната част на ствола до средата на ствола. Правим прорез на горната половинка от второто дърво от дънера до средата на ствола.
5. По същия начин срязваме частта с корените - на цялото дърво 2 см отдолу, на другото коренище - 2 см отгоре.
6. Сглобяваме дървото. Добавяме кръгове с по един прорязан радиус за различните "земи".
7. Даваме на децата да го украсят.

сряда, 17 април 2013 г.

Камъни по пощата

Получавали ли сте камъни по пощата? Е, аз вчера получих от една мила приятелка. Много се изкушавах да ги отворя пред служителките в пощенската станция и да заснема реакциите им, пък било и само наум.
Ето как ще отпътуват обратно :)

понеделник, 15 април 2013 г.

Реплики зад кулисите, или как се правят детски занимания за историческа книжка

Мамо, това е много скучно. И много сложно.
Не можем ли вместо плетеница да направим буква с украса?
Добре, нарисувай буквата, удебели я, после около нея нарисувай вълнообразна черта и удебели и нея - като увивно растение.
Мамо, стана много дебело, не може ли да го направя змия?
Може.
Защо змията ти има крака?
Ами... нали господ й казал после за наказание да се валя в прахта, значи преди това не се е валяла. Освен това с какво иначе ще подава ябълката?
Добре, нека има крака. Намери си гумичка да изтриеш вътрешните линии.
Мамо, изгубила съм я, обаче нали имаме хляб? Хлебните гуми от какво се правят? Спагетите не са ли готови?

петък, 12 април 2013 г.

Сдружение "Див рошков"

Те водят ботанически кръжок в училището на дъщеря ми; не през цялата година, днес са за втори път и без малко да ги пропуснем. Явно въобще някак съм ги пропуснала досега, защото са имали и други акции, които са ми точно на сърце, обаче...
Като например изработването на висяща градинка за подправки. Или засаждането на цветя на стъпалата на стара пързалка в разнебитена междублокова градинка (като нашата, като нашата!)
Или... правенето на кокедами с децата, на което умирам от яд, че не съм присъствала (не че, хм, десетгодишните особено държат майките им да се мотаят наоколо... ех...)
Много ми харесват :) Разгледайте и вие снимките им във Фб :) А аз ще чакам Ането да се захване с партизанско градинарстване :)
https://www.facebook.com/divroshkov/photos_stream



вторник, 9 април 2013 г.

Камъчета

От доста време заглеждам рисувани камъчета в Pinterest.
Рисуването им е толкова приятно, колкото си го представях, и още по-лесно :)
Само ги изварявам първо, за всеки случай.
На Ния й харесват, защото тежат необичайно в ръчичката.



Зелено

Омръзна ми да нямам къща с градина, където да си засадя разни неща и да си направя пътечка от шарени камъчета. Нищо, че тази си няма ограда. Не е нужно да е наша, нали расте. Купените от цветарския магазин цветя увяхват, изпросените от бабките до съседните блокове растат. Въпреки пълното ми невежество кое как се прави. Страшно пристрастяващо е. Не съм предполагала.
Някъде четох за следния експеримент - две идентични сгради в краен квартал на Берлин, на едната пощенските кутии надраскани, на другата - не. Или нещо подобно, дребна, нарочна разлика между немара и грижа. Резултатът беше, че разликата между двете места се увеличавала драстично и неочаквано бързо.
Да видим.








преди
след

понеделник, 1 април 2013 г.

Преди Цветница

Цветница, или Връбница.
Децата ходят с върбови ореоли, с таткото сядаме да пресметнем колко хора с имена на цветя познаваме, като караме по ботаническата азбука - "Аглика имаме. Азалия? Нямаме. Божура? Защо има Явор, а няма Бряст? Бук? Ей, можехме да кръстим децата...." :)
Въобще чуден празник, само дето малко ми докривява, като видя окършените върбови наръчи, продаващи се по улиците. Някак си... не е точно идеята на пролетта да се разлистиш, за да те ошмулят за жълти стотинки.
Затова потърсих не може ли да се засадят върбови(те) клонки, та Връбница да е хубава и за върбичките. Ами можело :)
Значи чета:
Върбовите резници пускат корени лесно, защото тъканта им съдържа естествен вкореняващ хормон. Могат да се посадят по всяко време на годината в саксия, а навън - в края на зимата или началото на пролетта.
За да вкорените резник, изберете здраво клонче с диаметър 1-2.5 см, дълго 25-35 см. Ако го засадите навън напролет, изберете влажна почва на място, където да пада поне малко сянка през деня. Засадете го така, че над земята да остават две-три пъпки на листенца. Хубаво притиснете почвата около него. След няколко седмици ще започнат да се оформят корени и до есента ще можете да преместите дръвчето на постоянното му място, което в идеалния случай трябва да бъде далеч от основи на сгради и канализационни тръби.
За да засадите резника в саксия, просто забучете клончето в саксийка с влажна пръст и го пресадете навън, щом отмине опасността от замръзване.

Източник: http://www.thriftyfun.com/tf/Gardening/Cuttings/Starting-a-Weeping-Willow-Tree-from-a-Cutting.html

На друго място намерих, че като се засадят повече върбови клонки, от тях могат да се направят интересни структури :)
 Живи върбови огради: