събота, 30 март 2013 г.

Намерен МЕЧО

Внимание! Намерен е Мечо в района на Народния театър. Ръст: 22 см 5 мм. Облечен е в синя дрешка с избродирано сърце. Понастоящем за него се полагат всички грижи (както е видно от обявата), но ако собственикът се тревожи, моля да ни пише!

неделя, 24 март 2013 г.

Дръвчета

Току-що купихме две дръвчета, вишна и круша.
За мен е не по-малка емоция да ги засадим пред блока, отколкото за децата.
И знам как се прави не повече от тях.
Стискайте палци.

сряда, 20 март 2013 г.

Бързи табелки за семена

И тази идея не е моя.
На Ането е.
Когато слагате семенца да покълнат и искате да запомните кое какво е, можете бързо да си направите красиви табелки от пликчето за семената, едно дървено шишче и малко тиксо.
starting seeds

Така ще знаете какво сте посадили... освен, разбира се, ако малката ви сестра не отмъкне табелките.

Игра за почти двегодишно :)





Докато търсех интересни занимания за почти двегодишно дете...
почти двегодишното дете си намери прекрасно занимание :)
Сигурна съм, че развива координацията, моториката и каквото още се сетите :)
Не струва нищо, само половин минута за разтребване после.
Всъщност повечето бели са тъкмо това - занимания за най-малките, измислени от самите тях.
Хехехе :)

Понеже родителите все се пъхат, където не им е работата, смятам да пригодя подобно устройство за играчките за куклен театър например и за по-дребните плюшки.

Пролет на Марс

вторник, 19 март 2013 г.

Мащабите на Вселената

Кое е по-голямо, един диплодок или един самолет? Гигантската секвоя или Ниагарският водопад? Плутон или Африка? Амеба или зрънце сол?
Много забавен сайт, който показва нагледно мащабите на различни неща, които рядко можете да наблюдавате едно до друго. Разходете се с плъзгача от кварките до галактиките... и нататък.
Този уж чисто информативен сайт е прекрасен пример колко закачлива може да бъде науката... дори с избора на предмет на изследване.
Защото сред множеството природни обекти човек може да научи, например, сравнителните размери на света от играта Minecraft... Ако искате да научите нещо повече за някой от обектите, просто щракнете върху него.


http://htwins.net/scale2/

Нашите малки приятели от Русе...

...безкрайно ни трогнаха :) Благодаря! Искам да уча във вашия клас!

Сърдечно благодаря и на приятелите ни от фондация БНП Париба България, благодарение на които книжките стигнаха безплатно до 100 учители от цялата страна.




понеделник, 18 март 2013 г.

Възглавници с истории от Ирен Крумова

Покрай тайната ми възхита от Ирен Крумова и нейните научни занимания с ботаническите рисунки (обожаю) открих, че тя се е захванала и с още нещо, за което отдавна мечтая -
развиващо ръкоделие :) Възглавниците й хем стоят прекрасно като серия, хем всяка разказва различна история.... всеки път.
Поглеждам първата и ту виждам цветна колода, ту множество хора в тясно пространство, всеки потънал в мислите си, ту град от светлини... Кръгчетата на последната приличат на поляна глухарчета, но и на сапунени мехури, а освен това сякаш изплуват и потъват...
Синята възглавница съм я кръстила "типографската", много ми харесва, че е образователна, ама не съвсем, тоест изплъзва се от опита да бъде натоварена с определена функция.
А килимчето е същито от множество малки килимчета, които Ирен е изтъкала на детско станче. Представете си само! :)
ръчно шити възглавници



educational textiles


Домашен "порцелан"

Още не съм видяла как изглежда, като изсъхне.
Обаче самата моделираща маса е страшно приятна за работа.

Необходими материали:

3/4 чаша С200
1/2 чаша вода
1 ч.л. глицерин (продава се в аптеките за около лев)
1 ч.л. крем за лице (еее, аз сложих за ръце)
1 ч.ч. нишесте

Първите четири съставки се смесват в огнеупорен съд, който не Ви е най-любимият.
Разбърквате на умерен огън, докато се смесят добре. Не бива да има бучки от крема :)
Добавяте нишестето и бъркате, докато почне да се отлепя от стените като топка.
Мятате бързо в мокра кърпа и месите, докато изстине (по моему не беше толкова горещо и можеше да се мине и без този екшън. После месите като нормално тесто, като посипете масата и ръцете си с нишесте.
После моделирате и оставяте да съхне :) Текстурата изглежда горе-долу така:
homemade porcelaine
Да видим какво ще излезе (извинете качеството на снимките, вече стана късно, а снимам със сапунерка).

Скитникът крал

Чуден, чуден беше спектакълът "Приказка за скитника крал", с който се откри вчера Кукленият театрален салон. Въобще не разбирам как съм можала да не го гледам досега, хем знаех, че режисьор е Катя Петрова, чийто "Цар Шушумига" беше такава радост (благодарение и на сценографката Рин Ямамура).
Ама така е, когато човек се срамува да иде сам на детска постановка и чака детето му да поиска.
Та значи: "Скитникът крал" се гледа така, както се слуша виртуозен импровизатор, който подхваща една проста мелодия и я върти и обръща, разтяга и подправя по небивали начини, и тъкмо когато сте се разчувствали и размислили, изведнъж я събира обратно в същите скромни пет-шест такта.
Ей такива са историите в пиесата - ужким нищо няма в тях, една синя слива, една котка и една шапка... а са смешни, изобретателни и тъжни, ама най-много смешни. Изобщо няма да спомена как избягалата шапка се глави на работа в цирка, нито как се ожени за овдовял каскет, нито...
Ей такава е и режисурата. Целият реквизит се състои от една маса, три стола и няколко летви. А става... слон, автомобил (с чистачки), роял, влак (със затворени и отворени прозорци), самолет, риба (с кости и без кости, и навита на суши), ножица и какво ли не още.
И няма да разправям повече, идете го гледайте.
За деца над 7 години е (наистина), но пък е от онези куклени спектакли, които горна граница нямат.
Аз мисля да отида да гледам и "История за чайка и банда котараци", пак на Катя Петрова.

А след спектакъла имаше  и работилничка за кукли от представлението :)

неделя, 17 март 2013 г.

Eшер... от кубчета "Лего"

За възрастните, които обичат да се заиграват с играчките на децата си.
Хайде, признайте си.
Винаги има някаква теория, че, така де, всъщност търсим нови начини да развием въображението на децата си, фината им моторика, пространственото им мислене.
Да, търсим.
Обаче освен това си е крайно забавно :)

Ешер. И "Лего". Комбинацията е неустоима... ако и авторът на тази великолепна хрумка Андрю Липсън (описващ себе си като професионален техничар-очилатко) да предупреждава, че неговите проекти са крайно неофициални и нямат нищо общо с компанията "Лего" (тяхна загуба).

Още картини на Ешер, възпроизведени от кубчета "Лего", можете да видите на сайта на Андрю Липсън http://www.andrewlipson.com/escher/relativity.html.

четвъртък, 14 март 2013 г.

Да играем на... палеонтолози!

Преди няколко дни писахме за страхотния палеонтологически музей в СУ. Тъй като обаче е предназначен най-вече за научна работа, там няма специални лекции за деца. Нищо не пречи обаче да "разгреете" вкъщи.

За деца над 7 години:

Със сигурност сте виждали страхотните комплекти "Dig Your Own Dinosaur", които могат да се намерят в Little Owl и други прекрасни магазини.
Те носят част от откривателското вълнение (и... известно количество прахоляк) у дома, на двора или на балкона - там, където изпратите малкия изследовател с чукче и четчица.

За да не се налага обаче да купувате всичко, можете да продължите играта с домашни средства.


Палеонтологическа находка

Материали:
гипс, вода, пластмасова фигурка

Сложете един пластмасов мамут, динозавър или друга подобна фигурка в пластмасова кутия (напр. за сандвич). Сипете гипса в чаша (до 1/3 от височината) и добавете вода. Разбъркайте добре и изсипете в кутията за сандвич при фигурката. Когато "праисторическата скала" е напълно изсъхнала, можете да я дадете на детето да я изследва.

Ледена епоха

По времето на ледената епоха понякога се запазват не само скелети, но и цели животни - в огромни късове лед. За да си направите демонстрация, вместо гипсова каша налейте вода и пъхнете фигурката във фризера. Извадете след 4-5 часа.

Макаронен фосил

Скелетите, които виждаме в палеонтологическите музеи, се състоят от отделни малки парченца, които трябва да се сглобят като пъзел. Можем да поканим децата да си направят нещо подобно от... парченца макарони (пенне за кокалчетата, широки спагети за ребрата). Залепете с С200 върху картонена подложка и боядисайте със сива акрилна боя.

Дейнотериум, или палеонтология в центъра на София

Дали малките любители на праисторията знаят, че в центъра на София има мамут?
Е, по-точно казано, братовчед на мамута.
Дейнотериумът в палеонтологическия музей на Софийския университет не само е огромен и прекрасно запазен (да де, скелетът му), но и има извънредно интересна история.
Той е бил открит от.... деца.
Учителят по биология Димитър Ковачев в продължение на три десетилетия водел ученици от местната гимназия на разкопки през ваканцията (други експонати от техните разкопки могат да се намерят в Асеновградския музей по палеонтология). Докато едно лято... попаднали на наистина гигантско откритие.
Дейнотериумът е родствен както на съвременните слонове, така и на изчезналите мастодонти, каквито са например мамутите. Само че е доста по-голям от тях. Освен това бивните му сочат надолу, а не нагоре. Изчезнал е в края на последната "ледена епоха", тоест преди около 11 хиляди години.Не е съвсем ясно как е използвал странните си бивни - може да е ровил в земята за корени и грудки, да е събарял клони или да е свалял кора от дърветата.

дейнотериум
За да стигнете до дейнотериума в Софийския университет, трябва да влезете през входа откъм ул. "Шипка", да завиете надясно по коридора и да стигнете до стълбището на Юридическия факултет. Оттам се качвате до последния етаж (5-и с асансьора и един етаж пеша). Работното време на палеонтологическия музей е 10-12 и 14-16.
фосили

Освен скелета на дейнотериума можете да разгледате останки от други изкопаеми млекопитаещи, както и много любопитна сбирка от още по-стари вкаменелости. Аз особено харесах гигантските амонити с отпечатъци от древни растения, както и отпечатъците от риби и гигантски насекоми.




Лято в куфар

Не мога да открия автора на тази неустоима идея, но много ми се искаше да я споделя.
Страхотен подарък за човек, роден в калните снеговитите месеци :)


понеделник, 11 март 2013 г.

От катедрата

Има някои неща, които могат да се кажат от катедрата.
Извадете тетрадките.
Пишете "Работа в клас". Дата. Заглавие на урока...
Можете да кажете:
Дъвката - в кошчето.
Или:
Извадете бял лист, ще правим контролно.

Разбира се, можете да разкажете страшно увлекателно един урок, един предмет дори, може да сте безумно красноречив човек и монолозите ви да увличат децата.
Има обаче някои неща, които не можете да направите от тази позиция.
Не можете например да научите децата да поемат инициатива, да защищават обосновано мнението си, да спорят спокойно и аргументирано, да бъдат приятели помежду си.
Не можете да ги научите да се отпускат, когато говорят (нещо безкрайно важно в обучението по чужд език, например). Нито пък да изразяват емоционалното си отношение към изкуството.
Да се опитвате да правите тези неща от висотата на катедрата и правилника е все едно да ги учите да плуват, като им държите ръцете.
Няма как да стане.

Затова понякога учителят трябва да се отдръпне, да седне сред децата, да ги остави те да го научат на нещо, пък било то и глупавият танц на сезона (в училището на дъщеря ми танцуват "гагнам стайл"). Това не винаги означава, че учителят си е жертвал авторитета, за да се хареса на учениците. Това значи просто, че им признава човешката равнопоставеност - ето, и вие знаете нещо, което аз не знам. Ще се учим взаимно.
Да жертваш авторитета си е нещо друго. Като например да пишеш нереално високи оценки, за да се харесаш на учениците си. Или да снижиш изискванията си под санитарния минимум. Или да откажеш да признаеш правотата на дете, прочело повече от теб, упорствайки във властта си.

Мисля, че ръководството на пловдивската гимназия, уволнило учител заради танц в двора, жертва авторитета си - абсолютно безсмислено.

петък, 8 март 2013 г.

Феминизъм, тази мръсна дума

Преди време един приятел ме попита дали ще се обидя, ако ми честити осми март.
Защото, нали така, то се свързвало малко с Клара Цеткин и комбайнерките, та да не би да излезе, че ме има за навъсена жена с гащеризон.
Днес чета в нета куп честитки с подобни уговорки и ми се иска да напиша нещо за призрака на феминизма. Не че имам нещо против осми март да е ден на мама.
Но това е ден и на моите две дъщери.
Защото:
Когато момиченцата масово искат да стават моделки, не е зле да им напомним, че  могат да бъдат учени, писателки, лекарки, да се занимават с архитектура или да изследват динозаврите, да мечтаят нашироко, а не според търговското клише.
Защото:
Когато застанат да говорят публично, било в професионалната си роля,  било за да изразят гражданската си позиция, те трябва да бъдат чути, а не основно коментирани за външността си.Примери за обратното има доста.
Защото:
Рекламите в България, включително уличните, които не можеш да избегнеш, ежедневно им пробутват ролята на стока (д-р Енчев) или на опаковка на стока (мастика, коли, банкови кредити), което е същото.
Защото:
В учебниците още стоят приказки, в които мъжът поступва жена си и това се приема за хепи енд (помните, нали, онази с постелката). Защото през стената се чува как съседът ни прави същото.
Защото:
Улиците на София вечер са доста страшни за сама жена. Не на последно място заради чувството за безнаказаност на насилниците.
Защото:
Днешните момичета ще пораснат.. И ако ние днес се срамуваме да отстояваме правото на себеуважение от страх да не би да излезем по-малко женствени, те ще ни видят и ще го запомнят.

Радвам се на цветето за осми март.. Приятно ми е да е ден на мама. Но освен това държа момиченцата ми да знаят, че няма нищо срамно в това да си отстояваш правата.

събота, 2 март 2013 г.

Благодарим!


 Благодарим на всички малки философи, които дойдоха на нашата закуска! Беше ни много интересно да разговаряме. Днес спорихме какви караници са за предпочитане, чудихме се ние самите как се караме, разказвахме си как се чувстваме, когато голяма група деца се съберат да обиждат някое дете... и ни поканят да се присъединим. Какво се случва в главата ни, когато разсипем тестото и обвиним сестра си... а после тя изтърпява цяла седмица наказание.
Оказа се, че повечето от гостите ни се ядосват, когато им викат "малкия", защото смятат, че не годините са най-важното нещо в тях. И че повечето от присъстващите възрастни също смятат, че неяденето на определена храна не е неуважение, а просто знак, че не ти е вкусно... каквото и да казват на масата.
Радваме се, че бяхме заедно! Следващата философска закуска ще бъде на 16-и март.


 А някои философстваха така...