четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Честита баба Марта!





Покана за философска закуска!

Мили приятели,
заповядайте на първата ни философска закуска! Темата е „Уважение и неуважение”. Ще избираме по-добрата от две караници, ще мислим какво да направим, ако хем не искаме да обидим леля си, хем по никакъв начин не можем да ядем заешко, ще коментираме, ще разменяме мнения – и, разбира се, ще похапнем.
Можете да доведете и родителите си.

Философската закуска ще се проведе в събота, от 12 часа, в Детския отдел на Столична библиотека.

събота, 23 февруари 2013 г.

Защо сме такива

Докато медиите се присмиват на протестиращите, че не знаели какво искат, че не умеели да се организират, че не познавали тънкости и процедури, че бленували за самоуправление, а не можели на две магарета сено да разделят,
искам да попитам нещо:
Къде в училището, в което сме задължени да изпращаме децата си по пет часа дневно в продължение на години, децата получават някакво социално образование?
В кой момент училището ги учи да живеят заедно, да решават конфликти, да спорят аргументирано, да познават принципите, на които следва да стъпва една правова държава?
Моралните принципи, извинете.
Защото ако за възрастните тази дума е срамна едва ли не, то децата живо се интересуват кое е честно, кое е справедливо, кое е добро.
Ние замотаваме тяхната жажда за справедливост с думите, че са малки и не разбират. И не им обясняваме.

Кога и къде в задължителната програма, която има претенциите да социализира децата (нали затова ги искат от четиригодишни!) се дискутират социални въпроси? Като може ли един закон да бъде несправедлив, като по какъв точно начин правата ни произтичат от задълженията, като какво може да се направи, за да не властва юмручното право, правото на най-силния?

Не е в "Човекът и обществото", защото там година след година се учи едно и също (учебникът за четвърти клас дословно повтаря учебника за трети и съдържа само най-общи географски и исторически данни, плюс малко реклама на бетонните курорти). Не е в час на класния, защото тези часове са изцяло окупирани от "Безопасност на движението". Не е по литература, защото за съжаление този предмет се лашка между задачата да ограмоти децата, да ги научи да говорят и пишат, и традиционно вменяваното му патриотично възпитание, което рядко тече диалогично (а децата често са санкционирани за изказването на лично мнение).
Кога?


---
Социалното образование не е въпрос на елитарна приумица. То е наше право, право на децата ни. За да не им кажат и на тях утре: "Вие сте некомпетентни да изказвате мнение за управлението на страната си, вие не разбирате, я кажете по едно "всички са маскари" и се прибирайте по домовете си".

петък, 15 февруари 2013 г.

"Уважение и неуважение" пристигна!

Дали детето знае, че заслужава уважение не заради оценките си или заради произхода си, а просто защото е човешко същество? Дали възрастните край него различават "подчинение" от "уважение"? Как може човек да спре да уважава себе си? Неуважително ли е да не ядеш заешко, дори да го е сготвила леля ти?
Възможно ли е да уважаваш човек, когото не познаваш? 

Ще си отговорим на тези въпроси, докато четем историите за Ришар, който е обърнал пюрето от целина на обувките на Жером; за Марина, която лекарят нарича просто "левият менискус", за Люк, който няма откъде да препише отговора на въпроса "За какво служи човекът" и за една много лоша майка, която чете тайно писмата на дъщеря си.


Втората книга от поредицата "Философски закуски" вече е отпечатана - и можете да я намерите в нашата интернет книжарница :)

вторник, 5 февруари 2013 г.

До Лондон и назад

Слушам английската кампания срещу румънците и българите...
и не се изненадвам.
Не защото сме го заслужили.
Или не сме.
Това няма нищо общо.
Не защото англичаните са по принцип расисти.
Те не са, или не повече от нас.
Например когато започнем да се самонавиваме, че проблемите ни не идват от нас самите, нито от начина, по който се управлява държавата ни, нито от глупавия начин, по който сме гласували, нито от страха ни да протестираме пред своеволието на по-силните,
а от "тях" - произволна група, която ни се струва по-слаба и съответно можем безнаказано да я натоварим с вината за собственото си дередже.

В миналото за англичаните тази група са били "пакитата", после бяха поляците, сега сме ние и румънците.
Ослушайте се - вашите познати говорят по същия начин. За ромите, за турците... утре не е ясно за кого ще бъде.

Представата за наглия българин или румънец, който само чака да заживее от английските социални помощи, е обидна, нали?
Иде ви да отговорите... да я оборите по някакъв начин. В интернет циркулират разни писма, снимки, къде с чувство за хумор, къде без. По-често без. Хората се ядосват, дават примери, спорят - сякаш предразсъдъците следват логиката, следват фактите.
Нима логиката и фактите попречиха на снимката с ромската майка да обиколи интернет с откровено расистки коментари и фалшиви сметки? Нима наличието на достатъчно живи опровержения на предразсъдъците спря някого? Всеки от моите колеги-българи от Оксфорд би останал толкова встрани от всеобщата лудост, колкото и моят съученик-ром, който завърши право и английска филология.
Когато хората се опиват от колективната омраза, от колективното презрение, те не се интересуват от фактите.

Знам, че няма да променя хората, които са настървени в непоносимостта си. И все пак мисля, че е полезно да се вгледаме в онова, което изпитваме в момента... и да не го забравяме. Да не забравяме, че човек не е само етническата си принадлежност, че един от най-сигурните белези за изостаналост, една от най-основателните причини за срам е именно склонността да третираш друго човешко същество като по-нисше от себе си, без да го познаваш, без да намериш за нужно да го познаваш, просто така, ан гро.

Уважение и неуважение!

 С удоволствие ви съобщаваме, че втората книга от поредица "Философски закуски" вече влезе за печат - очакваме я до десетина дни!


Ако често казвате "Яж си спанака и стига си философствал", изпратете ни неговата най-невероятна теория (например тази, която ви развива, когато най-много бързате) и можете да сте сред петимата, които ще получат първите пет бройки от книгата.



неделя, 3 февруари 2013 г.

Детска архитектурна работилница

Ако сте съгласни с Мария Монтесори, че в начална училищна възраст децата учат най-добре с ръцете си, ако смятате, че би им било полезно спокойното общуване с добронамерени възрастни, които наистина ги учат, а не ги карат непрекъснато да се доказват,
ако намирате спокойното нещоправене в компания на други деца за прекрасен начин за оползотворяване на час и половина от съботата,
то детските архитектурни работилници са за вас. Пардон, за децата ви.
Анката ходи отдавна, но едва тази събота останах с нея.
И страшно ми хареса.
През първата част правиха хартиен модел на амфитеатър, после слушаха за Древна Гърция (и най-вече за митовете), ядоха сладки, а после правиха глинени капители.
Не бих могла да си го представя по-хубаво.
Яд ме е, че сме изпуснали заниманието за правене на мостове, за строеж на истинска кирпичена къща...е, малка де. И още доста.
Но пък тази събота ще е за Китай.

направи си сам гръцка колона

амфитеатър от хартия
Случват се всяка събота - от 10, от 13 и от 15 часа, във ВИАС (УАСГ), на 12-ия етаж.
Продължават час и половина.