петък, 25 януари 2013 г.

В неделя ще гласувам с "НЕ".

Защото рискът е твърде голям.
Защото последиците са твърде страшни.
Защото имам две деца и искам да са здрави. Вашите също.
Защото авария може да се случи дори в страни, които уж са доказали, че са взискателни до педантичност към качеството и сигурността. Като в Япония.
Защото не сме такава страна.

Финансовите съображения - за, против, ще печелим ли, няма ли да печелим, колко струва... не ме вълнуват чак толкова; друг е въпросът, че явно съвсем не е сигурно.
Искам здрави деца. И внуци. И приятели.

неделя, 20 януари 2013 г.

Направи си сам... римска мозайка



Всеки път, когато разгърна учебника по "Човекът и обществото" на дъщеря си, се натъжавам. Мисля, че е обидно към децата да учат готови формулировки, които да не им помагат да си представят нито историята на страната си, нито различните лица на Родопите, Добруджа или Видин, да речем. Да не говорим за урока "Културно развитие на България", обиден за всяко от наблъсканите в него имена... които би трябвало да бъдат чути, видени, усетени... а не наизустявани. И съм твърдо убедена, че не е редно да казваме на децата какво да изпитват. Нито гордостта. Нито срама. Нито удоволствието. Ако можем, нека им помогнем го почувстват, ще го почувстват. Иначе най-много да излъжат. Ето например тази римска мозайка от Сердика, открита наскоро, може и да не говори нищо на децата (доскоро не биха им я показали, защото римското наследство не се ценеше през осемдесетте).

Струва ми се, че би било различно, ако можехме да си представим една история на "топлото" и "студеното" по нашите земи, на подовото отопление в богатите римски домове, където подобни мозайки се затопляли от специални пещи, които нагрявали циркулиращия под тях въздух, и студените многоетажни жилища на бедните, където не можело да се говори нито за отопление, нито за подобни украси. А ето и едно домашно занимание, което показва нагледно колко труд и майсторство са изисквали тези мозайки. Е, ние нямаме мраморни камъчета - tessarae, но пък разполагаме с акрилни бои и бързосъхнеща глина. Предлагах на Ането да направи някоя по-детска картинка - птиче, риба и т.н., но тя си избра тази геометрична плочка. Всъщност моделът е от Западната порта на Сердика.











Резултатите не са съвършени, но пък колко майстори на мозайките са работили, докато малките им сестри са се опитвали да изядат парченцата, а?

събота, 12 януари 2013 г.

Черна книга за цветовете

The Black Book of Colors, Менена Котинс и Розана Фария, описва цветовете през усещанията за допир, миризма, чувство, което навява всеки един от тях.
Разбира се, личното усещане - на различни хора, цитирани с имената си. Томас казва, че жълтото има вкус на горчица, но е меко като пух на току-що излюпено пиле. Червеното е кисело като неузрели ягоди и сладко като диня. Боли, когато го намериш на одраното си коляно.
Страниците са черни, но с релефни рисунки - и текст на брайл. Накрая на книгата зрящите читатели могат да научат как да разчитат брайлово писмо. И да отворят за себе си ново сетиво.

Снимките са през brainpickings.com