неделя, 3 ноември 2013 г.

Патриотизъм е...


   ...да отидеш с дядо си на лозе, нищо че в магазина а вино има колкото щеш.
   ...да използваш красиво българския език.
   ...да научиш нещо повече за историята на страната си от ученото във втори клас.
   ...да викаш за националния отбор дори когато пада. Най-вече когато пада.
   ...да измислиш нещо по-интересно, което да викаш :)
   ...да обясниш на детето си, че историята не е мач и е важно да живеем добре и щастливо, а непременно да сме по-по-най.
  ...да направиш домашна лютеница.
  ...да знаеш и друга версия на историята освен учебникарската - например тази, която са преживели дядовците и бабите ти.
  ...да похвалиш майка си за нещо, с което се гордее.
  ...да не чакаш някой да се прочуе зад граница, за да го харесаш. Да се интересуваш от напълно безизвестни хора, просто защото са адски добри (музиканти, писатели, художници...)
  ...да се размекваш тайно на възрожденски песни.
 ...да правиш сурвакници и малко несръчни кухненски версии на кукерска маска, вместо да разваляш забавата на децата по Хелоуин.
...да направиш нещо толкова хубаво, че на хората да им е драго да са ти сънародници.


Това е патриотизъм.
Да биеш с камъни дете насред София е, извинете, престъпление.
И е срам за полицаите, които са стояли и гледали.

Продължете списъка.

2 коментара:

  1. Благодаря на търсачката, че не ме разбра и случайно се натъкнах на този блог!
    Благодаря, че сте написали и споделили това!
    Съмнявах се, че не съм патриот, защото ми е трудно да живея в България и все гледам навън, но явно съм!

    ОтговорИзтриване