понеделник, 21 октомври 2013 г.

Пет заблуди за сирийските бежанци

 Пиша този пост, защото смятам, че да се увлекат по медийната истерия могат и хора, които не са нито жестоки, нито глупави, нито себични, а просто нямат достатъчно информация. И откъде да я имат, като и образователната ни система, и медиите се въртят в строго определен кръг от "интересуващи ни" теми.
Пиша го за онези, които още нямат мнение, но се чудят дали трябва да се притесняват. И така:

1. Бежанците ни заплашват с ислямизация.
Това вероятно ще бъде първият в света случай на ислямизация, извършена от жени, деца и старци от различни вероизповедания (в Сирия има около 2 и половина милиона християни), затворени в бежански лагери, докато обмислят как да се стоплят и изкъпят. Уау!
Ако забелязвате, лицата на жените по снимките дори не са покрити - тоест за какъв войнстващ ислям иде реч?
2.Нямаме пари да се грижим за тях.
Както се разбра, пари от ЕС са отпуснати - и окрадени. Сега се отпускат пак. Да видим.
3. Ние сме на същия хал.
Е, не сме. Авторите на подобни коментари явно ги пускат от компютри, с интернет, вероятно са имали възможност да се изкъпят през последните 24 часа, да излязат да си купят сандвич и пр.
Да не говорим, че междувременно никой не е стрелял по тях.
4. Защо не се погрижите първо за нашите бедни?
Ами... тези, които помагат на бежанците, са същите, които носят дарения и в домовете за сираци. Например. И се опитват да подобрят условията там. Или събират книги за общински библиотеки. Или организират безплатна кухня за бедни. То е един и същ импулс.
Ако отправящите подобен призив тъкмо сега са се сетили за нуждаещите се групи у нас, ето един добър повод да им занесат този път те нещо.
5.Сирийците са цигани.
Не знам как да го обърна това изречение така, че да не седи като дреха, мръсна и отвън, и отвътре.
Ще сложа само малко снимки от Дамаск, отпреди гражданската война. Може би най-старият непрекъснато населен град в света. Събрани са от нета, така и не съм го виждала на живо, но гледах преди време снимки на моя приятелка арабистка, която разказваше страшно увлекателно за пътуването си там.

И едно стихотворение на сирийския поет Низар Кабани:
Урок по рисуване

Боите си пред мен синът ми слага
и иска да му нарисувам птица.
Във сивото потапям четка и рисувам
квадрат с решетки и с верига вързан.
Синът ми гледа ококорен:
„Това тук е затвор, нима не знаеш
как се рисува птица?”
„Прости ми”, казвам му, „забравих
какви са птиците по форма, синко.”

Синът ми слага скицника пред мен
и иска да рисувам клас пшеница.
Държа молива
и рисувам пушка.
Синът ми се присмива, че съм глупав:
„Не можеш ли поне да различиш
оръжие от жито?”
Казвам: „Сине,
познавах формата на клас пшеничен
на пита хляб
и формата на роза.
Но в тези огрубели дни
и горските върхари са на бунт
а розата е с мръсен панталон.
Запасало оръжие е житото,
и птиците воюват
и културата
и вярата и тя
не можеш да си купиш хляб,
без сред трохите да намериш дуло,
ни роза да откъснеш на полето,
без да навири тръните си в теб,
не можеш да си купиш книга,
без да избухне между твойте пръсти.”
Синът ми на кревата ми присяда
и иска стихове да му редя.
Търкулва се сълза върху чаршафа.
Синът ми я облизва удивен:
„Това сълза е, татко, не е стих!”
Аз казвам му:
„Един ден ще пораснеш
и прочетеш ли нашите газели,
ше видиш, че стихът близнак е на сълзата
и цялата поезия арабска
сълза е, капнала от пишещите пръсти.”

Оставя той писалки и пастели
родина иска да му нарисувам .
Потръпва четката в ръката ми
и аз потъвам, разридан.

10 коментара:

  1. Чудесно е!
    И навреме - Много съм претеснена от глупавата истерия - дори добри и образовани хора са се настроили зле срещу бежанците.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен текст. Дано повече хора го прочетат.

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесно, мисля, че има доста съгласни!

    ОтговорИзтриване
  4. Статия от един мислещ човек!
    Добре обоснована.

    ОтговорИзтриване
  5. и кой е авторът на това славословие?

    ОтговорИзтриване
  6. Който и да е авторът, браво! "Доста съгласни" (коментар) звучи много, много жалко - доста е съвсем недостатъчно. Говори за нация, която навярно половината е от наследници на бежанци, дошли по различно историческо време. Нация късопаметна, която има хиляди бежанци по цял свят от съвсем недалечното минало. Нация, която не знае какво е доброволчески труд и движение, макар комисарят по бедствията да е българка. Полуграмотна, иначе щеше да знае повече за цъфтящата арабска и християнска кулгура на Сирия, уважавана в целия арабски свят. Самодоволна в нищетата си, иначе щеше да е състрадателна, поне колкото са мюсулманите, от които се плаши. Сляпа, защото вместо да възпитава толерантност, възпитава страх и агресия към различните. Срамота, че не знае нищо за най-уважаваният хуманист, разгледал детайлно "въпроса за Другия" - Цветан Тодоров, съвсем логично напуснал отдавна родината си, но все още българин! Аз лично чух за него от сина ми, чийто преподавател в Италия беше препоръчал трудовете му като най-доброто четиво по въпроса.
    Би трябвало крадливата ни държава отдавна вече да е организирала доброволчески отряди по изхранването, регистрацията, преустройството на хилядите необитаеми сгради в човешки обиталища,в учебни и професионални центрове, да е информирала населението какви са тия сирийци и какво ли не още. Много хора, които и без това са без работа, щяха да се включат. Нещата се случват и с малко пари, стига да имаме ум в главите си и малко доблест. Уви, не е така.

    ОтговорИзтриване
  7. Аз съм авторката. Казвам се Зорница. Прадядо ми и прабаба ми са бежанци от Беломорска Тракия. Били са още деца. Баба ми и дядо ми от другата страна са преселци от северна Добруджа. И те са били деца, когато родителите им са натоварили цялата си покъщнина в каруци и са тръгнали към съвсем ново място. Не са ги посрещнали по-мило... баба ми казваше, че дори черчеветата на опразнените румънски къщи в южна Добруджа били свалени. Не че всички "посрещачи" са били такива, де :) По това време в Добрич най-важното било да се посрещнат новодошлите, да им се издадат документи, да се настанят и т.н. В едно такова бюро постъпила на работа другата ми баба, току-що завършила гимназистка. Там се е запознала със съпруга си, дядо ми Димитър, който вчера щеше да има имен ден.
    Ето коя съм.

    ОтговорИзтриване