събота, 19 октомври 2013 г.

закотвеният трамвай

Били ли сте някога в трамвай, обкръжен от мъже с черни маски с тънки процепи за очите, мъже, които се движат на талази и реват грозни закани? Представете си, че на сто метра от вас гърмят бомби, че седите така вече двайста минута, че до вас има две-три баби, а вие пътувате с двете си деца и ви е ужасно трудно да не покажете, че се паникьосвате.
Тези хора нямат нищо общо с футбола. Познавам спортни запалянковци и знам, че истинските са тези - като чичо ми, - които пътували на багажника на колелото на татко си до съседния град, за да гледат мача; истинските знаят някакви смахнати подробности за любимите си футболисти, стават посред нощ да гледат срещи между любимите си отбори, проглушават ти ушите с мила само на тях статистика и ако случайно любимците им спечелят, са готови да купят по тортичка на всички хора от спирката (примерно).



Това го разбирам.
Това е любов.


Ревящите тълпи тази вечер не се интересуваха много-много от футбол. За тях футболът беше повод да изразяват омраза, да блъскат, да плашат, да нападат. Оправдание, прието безрезервно от полицаите, които, хихикайки, им даваха път, оставяйки трамвая ни блокиран.

Оправдание, което може да е всяко друго.
Искам да ви кажа, че национализмът е също такова оправдание.
Агресивните националисти, които съм виждала, се припокриват с тази тълпа не само визуално.
Дори не само затова, че едни и същи хора участват и в двете неща.
Агресивните националисти са също толкова лишени от обич към родината, колкото и футболните агитки - от любов към футбола.
Когато обичаш някого, нещо, ти не го обезобразяваш, та после да караш околните силом да ти казват, че е хубаво. Когато обичаш някого, искаш преди всичко да е добре, вместо непрекъснато да го тормозиш със сравнения. Понякога България ми прилича на дете, вечно влачено и мъчено да показва пред комшиите някакви таланти, та да има с какво да се дуе родата, дето иначе пет пари не дава за него.И ако отказваш да се "гордееш" и вместо това искаш да го изслушаш, да се посмееш с него или просто да помълчиш, може здравата да си изпатиш. Защото за тези хора името на страната им е само повод за омраза.

Когато разказах тази вечер какво ми се случи днес, някои от моите обичащи футбола приятели леко се засегнаха и поискаха да прокарат ясна мислена линия между себе си и онези тълпи.
За да не им се налага да крият любовта си към една инак хубава игра.
Мисля си, че ако ние като народ не прекараме ясно тази линия, казвайки ясно, че "ултрасите" не са просто по-шумни изразители на скритите ни чувства, а признак за нещо съвсем различно, утре можем да видим обкръжени като в днешния трамвай, обкръжени от ревяща тълпа, носеща маската на собственото ни лице.

1 коментар:

  1. Агитките са дъното на това общество, което и без това носи малко достойнства... Това са лузърите и полуграмотните лумпени за които бъдеще няма. Те го знаят и са бесни. Унищожават себе си, а и всичко наоколо. И кръгът се затваря.

    ОтговорИзтриване