понеделник, 14 октомври 2013 г.

История за деца: или запалени по палеолита

Пети клас. Учебник по история. Дати. Контролно.
Няма и месец, а децата вече са стреснати.
Нещо по-лошо - на път са да намразят предмет, който сам по себе си е естествено привлекателен за тях с екзотиката на отминалите култури, с напрегнатия разказ за перипетиите, катастрофи, победи.
Учебната програма, общо взето, отблъсква техния интерес. В продължение на четири години например по "Човек и общество" не се излиза извън тесния периметър на краткото резюме на българската история. Тезата е, разбира се, за спираловидно развитие, но спирала няма, има обикаляне в кръг - и нулева възможност да се задълбочиш. Дупката в разказа - годините между 1396 и Възраждането - си остава дупка. Следосвобожденска история също почти не се учи.
Траки, прабългари и славяни, средновековие, възраждане.
Какво да прави детето с интереса си към древния Египет? Нищо. Интересува се от маите? От Втората световна война? (да, познавам такива деца). От Рим? Да не говорим къде е мястото на личния досег с историята - на парчетата преживяна история на дядовците и бабите му, на връзката с конкретното място, където живее, но без усет, че тази осезаема памет е ценна.

Тези интереси нямат място в училище. Нещо повече, когато заведох детето в Археологическия музей да му покажа нещо повече за траките, които се учеха по програма, в училище го изпитаха още същия ден. То, разбира се, радостно съобщило допълнителната информация - че траките не са били само роби, имало и императори траки.
И му се скарали :)
"Като ти е толкова интересно за траките, учи си вкъщи" :)))

Да ти е прекалено интересен предметът, оказва се, е лошо. Най-добре е да ни доскучее, да го учим като тегоба, като наблягаме на датите и заучените интерпретации.

Аз обаче продължавам да настоявам, че децата имат право да учат интересните неща по интересен начин. Да се смеят и ядосват, и чудят на акъла на хората преди тях. Да усетят миризмите и студа, и какви ще да са били на допир тези или онези материи.
И най-важното - да се научат да си представят хора, които мислят различно от тях, коренно различно.
Без да ги презират. Защото това може да са собствените им дядовци. Или те самите, ако се бяха родили по друго време и на друго място.

Уводът стана малко дълъг. Следвайки учебника по история за пети клас, през следващата седмица ще представим различни игри, филми и материали, които са по същите теми... и много интересни и неочаквани.

Започваме с филма на БиБиСи "Walking with Cavemen":

BBC Walking With Cavemen 1of4 by HakaVelli

Филмът може да се намери по трекерите, а субтитри има ето тук. В следващия пост ще говорим за палеодиетата - хранителният режим през каменната епоха - и нейното завръщане като съвременна мода.

1 коментар:

  1. Като учила начална педагогика, темата за децата и задържането на интереса им ми е мн, ха, интересна. Мисля, че всичко зависи от учителя. Дори най-интересния материал може да бъде направен скучен от "правилните" хора, както и обратното. Т.е. не помощните средства са толкова виновни, колкото учителите, които нямат подход. А че учебната програма си цикли на едно място само допринася.
    И пак - страхотно е, че детето ти си има кой да подбуди интереса му. Ще следя с ... интерес:)

    ОтговорИзтриване