вторник, 8 октомври 2013 г.

Обичам лозови сарми и айрян, пълнени тиквички, баклава, тахан халва, суджук и турско кафе.

Тръгнах на училище на шест години. В моята страна образованието е задължително и безплатно. Грамотността наближава 100% и за мъжете, и за жените.
Докато растях, обичах да чета научна фантастика, особено антиутопии.
Много често там намирах идеи, които не можеха да си пробият път другаде.

В страната ми има и християни и мюсюлмани, но всъщност тя е толкова древна, че самите религии имат друг вкус, сякаш натежали от тукашните подправки. Нашите два и половина милиона християни ходят в православни и католически, арменски и асирийски църкви. Имаме и много манастири. Мюсюлманите ни са предимно сунити, по-рядко шиити.

Страната ми е измежду най-древните в света. Точно тук за пръв път хората са започнали да обработват земята и да отглеждат добитък. Още преди откритието на грънчарството тук са се правили съдове от камък и варовик, търгувало се е с обсидиан. През второто хилядолетие пр.н.е. тук са живели финикийци, египтяни, шумери, асирийци и вавилонци. Завладявали са ни персите, после Александър Македонски, после римляните, арабите, кръстоносците. После - османските турци.

През Първата световна война дипломати от Великите сили тайно се споразумяват да разделят бившата Османска империя на зони на влияние. Разбира се, интересуваме ги не ние, а местоположението и природните ни богатства.

Независимостта ни дойде твърде късно и никога не е била пълна. Разбира се, Съветският съюз не пропусна да остави своя отпечатък, диктувайки действията на управниците ни срещу доставки на оръжие.
Бурната политика в региона ни означава, че често сме въвлечени във войни, нерядко братоубийствени.Уморих се вече. Знам, че навсякъде политиците си следват своите интереси, но това минава всякакви граници. Боя се за децата си.


Сирийските бежанци са хора като нас. Дивашко е да ги оставим да мизерстват - заключени, гладни, без отопление и дори без одеяла, докато озверели националисти насъскват сънародниците ни срещу тях. Поискайте сметка от държавата къде отиват парите за издръжката им, защото очевидно не отиват при тях. Междувременно може да занесете старо одеяло, малко храна, памперси, връхни зимни дрехи и обувки и каквото прецените в някой от центровете, където се събират помощи. За да не се наложи този път ние да доказваме - преди всичко пред себе си - че сме хора като всички други.

Няма коментари:

Публикуване на коментар