неделя, 11 август 2013 г.

Балсуджук

По принцип традиционната българска кухня не изобилства със сладости - къде ти, захарта навлиза чак през двайсети век по селата, а и жените имали толкова къщна работа, че нямали време за пипкави рецепти (пък и къде ти... с десетина души семейство каквото сложиш на масата, изчезвало за секунди).
Затова габровските сладости, като пестилът и балсуджукът, се търсели много по панаирите. Вероятно са възникнали като начин да се съхранят плодовете за зимата (без фризери, без захар за сладка и пр.). Днес привличат с необикновения си вкус, леко резлив, не прекалено сладък, хрупкав от орехите и свеж от гроздето.

Прави се ето така:
Пасирайте 1-2 килограма грозде (едно време просто са ползвали гъста шира, ноооо.... ако случааайно не правите вино...). Прецедете го през гевгир.
Добавете чаша захар и 4-5 лъжици нишесте, предварително размити. Ако пропуснете захарта, ще е по-автентично, обаче днешните вкусове май са свикнали на сладко.
Сварете всичко на крем. Добавете лъжичка лимонтозу.Оставете да изстине.

Междувременно нанижете сурови орехи на връвчица. Топете наниза в изстиналия крем, оставете да засъхне, топете пак и т.н. Малко е играчка (малко много е играчка :)), обаче си беше интересно. Накрая окачете някъде да засъхне съвсем (примерно за през нощта) и после поръсете с пудра захар и нарежете на парченца.

Честно казано, балсуджукът от Самоводската чаршия се оказа измама :) Габровецът, който го правел, явно беше решил да мине метър и да замени ширата с гъст разтвор на желатин. Ами...личеше си :) Все пак е габровец, нали?


Няма коментари:

Публикуване на коментар