неделя, 11 август 2013 г.

Аладжа манастир

Преди 1800 години в катакомбите се заселили отшелници. Било пустош, само дива гора с горун, скрипка, келяв габър и космат дъб - същите, дето растат там и днес. Скриеш ли се в пещерите, сякаш те няма за света.
А наоколо свят имало предостатъчно - с гръцките градове по морето, на хвърлей място Одесос, вече голям римски град с огромните си терми, малко по-надолу Марцианопол с дивните си мозайки, нагоре Томи, дето бил заточен Овидий и горко се жалвал, че е толкова студено, та виното може да се реже с нож... Да не говорим за скитите, даките и така нататък - по тези места хора имало открай време. Нали в музеите все ни повтарят за най-старото злато в Европа?

Хората в катакомбите обаче не се интересували от златото. Те търсели диханието на Бога - и го търсели навътре в себе си. По-късно, през 12-13 век на същото място се заселили исихасти - най-мистичното християнско учение по нашите земи.
Те си били поставили невероятна задача - да полират до съвършенство ума си, така че той да не ги спира да видят енергията на света. Задачата им била повече от трудна - не само да пропъдят мислите за съблазни (опитайте се да не мислите за бонбони!), а да се въздържат от твърде учени теории (край на сложните стратегии за немислене за бонбони) и дори от гордостта от постигнатия успех (спри да се поздравяваш, че от половин минута не мислиш за бонбони). Мислите, че никой няма да се захване с това смахнато занимание? Нищо подобно. Дори патриарх Евтимий е бил исихаст. 
Защото смятал, че като изличи себе си, ще бъде едно с енергията на света, енергията на Бога.
За да не се отклоняват от тази задача, исихастките монаси в Аладжа манастир си изсекли килии в скалата, тъй че да не се налага да се разсейват с живот сред хората. Някои въобще не говорели. В манастира няма да намерите пищни стенописи, нито изобщо нещо, което да напомня за бита им - просто защото хората там се опитвали "да свалят ума в сърцето си", а украсите само им пречели.

***
Това място лесно би могло да се подмине. Лесно мога да си представя в какво биха могли да го превърнат нехайството или, още по-зле, постбалкантуристкото печалбарство. Цяло чудо е, че е добре поддържано, ненатрапчиво обезопасено, симпатично обяснено в малкия музей към манастира. Има дори голяма рисунка, на която децата могат да видят как са живели монасите в скалните килии. Има и обяснения за връзката с други скални манастири в България.  На втория етаж са изложени римски мозайки, вероятно намерени наблизо.

Аладжа манастир се намира на две крачки от Варна, малко след Евксиноград.


1 коментар:

  1. попаднах там много преди да чуя за пръв път думата исихазъм, но мисля, че още тогава усетих и обикнах същността й. изключително силно преживяване беше. остана в мен това място и още си стои. чудесна публикация.

    ОтговорИзтриване