неделя, 23 юни 2013 г.

Какво обясних на децата

Не съм от хората, които не говорят на децата си за политика.
Напротив,  според мен е важно те да знаят защо ходим на избори и спорим, вместо да сложим някого да командва; каква е разликата между „представител” и „господар”; защо е важно властта да се дели на части, за да не допускаме някой да я заграби цялата.
Не говорим за тези неща, само когато ходим на протести. Говорим постоянно. По детски, разбира се, колкото се може по-ясно и забавно.
Понеже говорим постоянно, не е нужно да обясняваме тепърва да обясняваме какво е жълта преса и защо Делян Пеевски е неприемлив на тази (пък и на друга) длъжност. Мисля, че за децата е крайно важно да се научат да отличават жълта сензация от сериозна новина, да разпознават поне отявлените лъжи – така, както някога са се учили да разпознават отровни растения.
И за други неща сме говорили. За насилието и ненасилието, за правата и задълженията, за справедливостта, за свободата и несвободата. Намерихме чудесни френски книжки по темата, превеждаме ги и ги издаваме.
Разказвали сме на голямата си дъщеря за времето преди нея, преди нас. Разказвали сме й за нейните прадядовци и прабаби – във всяко семейство има достатъчно много история, та картината да не остане двуизмерна. И все пак има неща, които са ясни: няма „друга версия” на сталинския терор, също както няма „друга версия” на фашизма. Няма „добра” полицейщина. Няма „оправдана” расова омраза.
Детето знае кой е Черепа, защото бодигардовете му заприщват улицата, която води към училището й. Знае кои са ТИМ, защото те загрозиха крайбрежната улица в Балчик, където се разхождаме всяко лято. Знае, за жалост, какво значи обезобразена природа. А когато става въпрос за свобода на словото, децата са по-компетентни от нас – защото по-често чуват „Ти да мълчиш!”, по-често биват принуждавани да лъжат.
Децата са поначало идеалисти, те искат несправедливостта да бъде поправена. Как смятате, че можем да запазим уважението им – като крием грозното от тях или като се опитаме да го променим?Разбира се, с Ния още не обсъждаме тези неща; водим я с нас просто защото няма на кого да я оставим.
От "Дневник" ни питаха какво обясняваме, когато хората крещят: "Волен, курво".
Ами обясняваме, че не всички, които споделят мнението ни за правителството, споделят мнението ни за добрия тон. И че хората имат предвид неговата продажност.
За "червени боклуци" не ни е питала Ането. Знае защо много хора мразят комунистите. Знае защо ние не викаме "боклук" на никого. Включително на онези, които опикават операта, на двайсет метра от старата й детска градина, каквото и да мислим по въпроса. Но се смяхме на плаката "Волен мрази Вагнер".
Защото част от проблема, заради който сме навън, е представата, че някакви хора са "боклуци" и техните права са неважни.
Същата представа, заради която управниците нехаят за нашите права.
Не коментираме, но не се включваме в това.
Дори когато е сред скандиращо множество, човек може да мисли с главата си.

5 коментара:

  1. Учите ги да вярват на вашето субективно мнение и истина. Това не ги прави самостоятелно мислещи, към което се стремите. Трябва да се предоставят всички гледни точки и човек сам да избере на какво да повярва. Това вашето си е промиване на мозъци, без да подозирате и като си мислите, че правите добро. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Надявам се да не ми се обидите. Нямам намерение да ви обиждам или да ви уча как да възпитавате децата си. Желая ви красив ден!

    ОтговорИзтриване
  2. @tania iotova
    Възпитанието винаги е субективно. Човек решава дали да продължи да се обляга на него или да го отхвърли след като достигне известна зрялост.

    Иначе... ако ще предоставяме ВСИЧКИ гледни точки на едно дете, защо пък и да не го насърчим и да открадне или убие. Нали трябва да има избор в какво да повярва? :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не е субективно мнение наличието на голямо количество фалшиви "сензации" в "Уикенд", например.
    Не е субективно мнение съществуването на концлагери (както разбрах наскоро, Белене още е действащ затвор!).
    Не е субективно мнение войната в бивша Югославия, където националисти от различни етноси се избиха помежду си, нахъсвайки и жертвайки много от останалите хора.
    Отказвам да повярвам, че "не убивай", "не кради" и "не лъжи" са въпрос на субективно мнение.

    Мисля, че работата на родителя е да възпитава. Плурализмът на мненията предполага обща основа, общи ценности.
    Общ език, на който да различаваме добро и зло.

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки човек има различен път в израстването и в осъзнаването си. Този път може да премине дори през убийство (виждам, че давате смели примери), за да научи и проумее мястото си и своята истина. Виждам, че гледате прекалено обобщено и еднозначно на нещата и сте настроени за спор, затова спирам до тук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абе аз виждам, че на вас ви се спори в същност. Съгласен съм че истината е субективно нещо и дори лошите смятат,че са прави. Но едиственото нещо, което можете да научите детето е вашата гледна точка, Защото само нея имате вие. Но истинското неегоистично образоване е да се научи на въпроса ЗАЩО. Само така то ще се научи обективно на няколко гледни точки и ще може реално да оценява ситуацията. Всичко друго е форма на тесногръдие. Поздрави!

      Изтриване