вторник, 28 май 2013 г.

Образованието: магистрали към нищото

Ако мърморенето гореше калории, сега щях да жъна плодовете на усиления си труд.
As it is, it's going from bad to worse.

Българското образование е в невиждано блато и последиците от затъването са видими.
Никаква PISA не ни е нужна, за да ни го каже, никакви тестове не могат да го скрият.
Видими са по уродливия вид на публичния ни говор, на гротеската, която се срамуваме да наречем обществена дискусия.
Виждаме, че никой в него пет пари не дава ни за логиката на своите действия, ни за доброто си име, нито пък е по някакъв начин съпричастен към другите. Виждаме и че избирателят тайно копнее да се отърве от тази демокрация, която вижда като каша някаква, като оплетен сюжет, който му е писнало да следи.
И без това вижда в него само художество, а художество за последно е чел във вида на "Под игото" за матура. И никой не е искал от него да дава личното си мнение.


Оставаме с впечатление, че устройството на държавата е адски сложна материя, която ще ни затормози безкрайно. Да бе, децата трябва да знаят за мейозиса и еукариотите (не че имам нещо против), но ако им обясним за разделението на властите, сигурно ще се повредят.
Добре е да запаметят колкото се може повече дати и имена от историята, но по-добре да се смотаят тези части, които имат пряко отношение към настоящето. Нека имаме предмет "Човекът и обществото" още в началния курс, но за Бога, в него не бива да става въпрос нито за човека, нито за обществото! Ако не се сещате какво друго да сложите, може да се повтори дословно един и същ материал (същия, дето го учихме по родинознание по Татово време) две години поред. Наблъскайте всичко, що се отнася до родината, със заповеди да се гордеем -
да не вземем да възпитаме критични граждани. То, разбира се, пак стават критични, но лашкането между "Булгар, булгар" и желанието да потънат във виенската баня, та да не ги разберат откъде са, не е хич конструктивно. Критични значи "по същество". Значи да забелязваш проблемите и да допуснеш в главата си известна сложност, когато им търсиш решение. Значи да питаш "Защо".
Това децата го могат.
Ние - все по-малко. И тях отучваме.
Опитайте се да мислите един ден като тригодишно. Докато четете вестник например. Докато преглеждате домашното на ученичето си. Докато си вършите работата. Защо? Защо? Защо?
Ужасно е трудно.
Защото се страхуваме от отговорите. Не ги ли намерим, ще трябва да променим нещо.




Имаме нужда от спешна промяна в образованието, имаме нужда спешно от гражданско образование, такова, което да позволи на децата да питат "Защо" и да получават отговори, а не мъгляви приказки, формулирани на език, който иде да им каже "не е твоя работа".
Под гражданско образование разбирам такова, което да обясни "защо си губим времето с избори, не може ли един цар и всичко да се реши"?, "Защо имам задължения, не сме ли свободна страна" или "справедливост не значи ли за всички еднакво".
Боя се, че времето да се обсъждат тези въпроси е когато си на десет, а не когато си на шейсет (и на три бири).
 Имаме нужда от такъв разговор на прост и ясен и за децата език. Възможно по-скоро.

Вместо това чувам, че най-важното за новото правителство ще е да върне задължителните 3 учебника по предмет (което значи учебникарските издателства да вложат средствата си в подкупи за чиновниците, които избират кои да са тези 3, и пак да си оставят ръцете в останалото) и кадровото обслужване на бизнеса (Какъв бизнес бе, хора? Както разбрахме по друг повод, това значи да подготвяме кадри за "Пайнер" :)... или най-много продавачки за "Билла"). А, и ще черпят родителите на първолаци някакви пари... та да преглътнат по-лесно онова, дето иде натам.

Винаги, когато мърморя на образователна тема, се намира поне един да ми каже, че ако чакам държавата да ми образова децата, значи съм лоша майка. Ами тук не става въпрос за моето дете. Разбира се, че ще си го изуча, цялата поредица "Философски закуски" я превеждаме с тази идея :). Обаче образованието не е абитуриентска рокля, то не служи за перчене. Налага се да осъзнаем, че може в интернет да членуваме в общество на любителите на кученца или death metal групи от всички континенти, обаче данъците ни ги събира българското общество и образованието на всички негови членове ни засяга пряко.

Нали?

3 коментара:

  1. Абсолютно права! Как обаче да минем от мърморене към действие??? (аз също не съм учила гореспоменатите неща и смятам, че ми липсват!)

    ОтговорИзтриване
  2. Аз действам, както мога (издавам книжки по въпроса); но това е мнооого малко по мащаб - в най-добрия случай засяга хиляда деца. И не отменя необходимостта от промяна на учебната програма, което просто няма да стане без обществен натиск.

    ОтговорИзтриване
  3. Глупости на търкалета или смешен плач!!!
    Образованието идва от Родителите , но бълг. държавно училище е все още за качествено, за щастие.
    Проблемът е в Обществото и в ясните правила за всички/ ,,здраво" общество, грамотни деца.

    ОтговорИзтриване