четвъртък, 9 май 2013 г.

За матурите и зреенето

У дома пристигат листове с пробни матури за четвърти клас. От тях научавам, че нещата, които обичам и които са ми носили радост, могат да бъдат безпределно скучни: четенето на книги (и пописването), триумфалното решаване на сложна задача, когато се чувстваш, сякаш лично си се преборил с хаоса в света, историята като наука за реално съществували други светове, магията, с която от цвета става плод. Детето се оплаква, че е намразило математиката, която през лятото обичаше. Да се готвят другите предмети.

При това има смислена учителка, на която вярва; учителка, на която й е неудобно да дава въпросите от матурите и която признава, когато готовите отговори са грешни. А след четвърти клас? Когато за повечето учители няма да бъдат "специалния", "техния" клас?

Както и да е. Искам да разкажа за едно "инакво" училище, което видях по Великден. И което ми скри шапката. Не, не е от тези (като нашето), за които родителите се редят на опашка в ранни зори. Не се влиза с връзки и подкупи, а списъкът с фамилиите на децата няма да ви накара да кимате разбиращо.
Говоря за селско училище край Тетевен, в село Черни Вит. За деца в горните класове на прогимназията, дето уж са толкова трудни за работа (за съжаление, иначе прекрасната учителка по английски на дъщеря ми каза "аз нататък не мога да работя с тях, те влизат в една възраст....").
Та значи, малко селско училище. Профилирано с изучаване на народна музика. Учителят по химия Цветан Димитров преподава и по биология, и по физика, и по физическо. Съпругата му Цонка е учителка по математика. И, както се оказа, не само.
И двамата са енергични и умни хора, които не си губят времето в теории защо нещо не може да стане. Когато децата се оплакват, че в стола не им дават достатъчно зеленчуци, Цонка им предлага да си ги отгледат сами. Децата са на седмото небе. Дълго търсят място и го намират в двора на детската градина.
Оказва се, че въпреки че живеят на село, децата нямат никакъв опит в земеделието. Родителите им, които всекидневно работят в градините си, просто не ги учат на това. Пазят ги.
"Това е много разпространено в България", казва ми Цветан. "Родителите не искат децата да вземат тяхната професия. Все се чувстват прецакани и искат за децата им да е друго. Така и не споделят опита си. Не ги и оставят да правят каквото обичат, насочват ги към каквото изглежда модно и перспективно. После те на свой ред усещат същото".


Градината носи страхотна радост на децата. Овладяваш пространството. Чувстваш се силен, усещаш по болката в мускулите, че си направил нещо. Виждаш чудото на природата да се случва пред теб, не в скучни обяснения, от които да ти опротивеят и ягодите. На края на реколтата имало много тикви, които Цонка наготвила за децата по безброй начини. Явно много са им харесали, защото тази година ще наблегнат на тиквите :)



Докато бяхме в Черни Вит, децата дойдоха в извънучебен ден да боядисват яйца и да готвят заедно с учителката си. На двора се валяха четири-пет велосипеда. Едно дете беше дошло с колелото си чак от Тетевен. Този път момчетата бяха обявили, че ще месят - явно предишният път е било забавно, та не искаха да го оставят на момичетата. Ако не сте виждали как двама покрити с брашно петокласници си дават взаимно акъл как да подхванат тестото - сцената е само за "Синьо лято".
  Едно момиченце седеше до тях за всеки случай като главен експерт.






Други две момчета експертно кълцаха и запържваха лук.












Момичетата правиха торта.














Не всички яйца станаха, копривата, кой знае защо, тази година отказа да боядисва в жълто, червеното цвекло не свърши кой знае какво, само цветното зеле и люспите от лук отсрамиха четата. Обаче кой казва, че само успешният опит е опит? Ако резултатът от експеримента се знае предварително, то това не е експеримент, а наглед.
Впрочем пърленките на момчетата се разграбиха за секунди.


Освен че беше много вкусно и мило, всичко това наистина ме накара да ее замисля. Ние непрекъснато отричаме опита си за сметка на идеологията, на абстрактното "важно". Ясно е защо системата го прави - защото опитът е под контрола на отделния човек, той го прави силен и независим от нея. Не е "поданик", който приема каквото му се "подава" като знания или инструкции.
Защо обаче ние сме съучастници във всичко това, не знам.
От страх може би. Че децата ни няма да овладеят специфичния бюрократичен език, специфичното умение да се справяш на тестове, което е нещо различно от познанията по писане, математика или природознание. Самоунищожителното умение да се откъснеш от себе си.

"Матура" идва от "зрялост", а зрелостта е част от една метафора, която се върти около кълна, цъфтежа и плода. Ако в целия процес няма органичност, метафората бързо увяхва.

2 коментара:

  1. Благодаря, че ни разказа! Възхителна история, прекрасни учители и щастливи деца!

    ОтговорИзтриване
  2. Стахотен положителен пример от който всички имаме нужда :)

    ОтговорИзтриване