четвъртък, 16 май 2013 г.

За куфарите и пейките

Вижте какво. Никъде няма да ходя. И никакви куфари няма да стягам. Човек трябва да се чувства полезен на онези, които обича. Онези, които обичам, са тук. И, да, не визирам целокупния български народ, сред който има индивиди (както и сред всички останали народи), които не мислят с главата си. Сигурно и сред онези, които обичам, има хора, чието мислене по някои въпроси ме вбесява. Това не значи, че ще ги зарежа. Ще седя тук и ще правя същото - книжки, които да обясняват важните според мен неща достатъчно ясно, за да са разбираеми и за второкласници. А значи и за възрастните, независимо какво са завършили.
Където и да отида, все ще има хора, чието мислене ще ми се струва ретроградно. Само че няма да ми е толкова мило за тях. Не желая да се чувствам изгонена от мястото, където мога да поправям, образно казано, все същата счупена пейка. И пак да я счупите, пак ще я поправим, пишат едни мои все по-любими хора.
Разбира се, че можем просто да си грабнем шапката обидено, вместо да седим "с вяра в туй робско племе". А може и да си кажем "ето, значи от нас има нужда". Хич не е малко.

Толкоз.

1 коментар:

  1. Хареса ми какво си написала! От нас има нужда! И то голяма нужда! За да се родим тук и сега има причина!

    ОтговорИзтриване