петък, 8 март 2013 г.

Феминизъм, тази мръсна дума

Преди време един приятел ме попита дали ще се обидя, ако ми честити осми март.
Защото, нали така, то се свързвало малко с Клара Цеткин и комбайнерките, та да не би да излезе, че ме има за навъсена жена с гащеризон.
Днес чета в нета куп честитки с подобни уговорки и ми се иска да напиша нещо за призрака на феминизма. Не че имам нещо против осми март да е ден на мама.
Но това е ден и на моите две дъщери.
Защото:
Когато момиченцата масово искат да стават моделки, не е зле да им напомним, че  могат да бъдат учени, писателки, лекарки, да се занимават с архитектура или да изследват динозаврите, да мечтаят нашироко, а не според търговското клише.
Защото:
Когато застанат да говорят публично, било в професионалната си роля,  било за да изразят гражданската си позиция, те трябва да бъдат чути, а не основно коментирани за външността си.Примери за обратното има доста.
Защото:
Рекламите в България, включително уличните, които не можеш да избегнеш, ежедневно им пробутват ролята на стока (д-р Енчев) или на опаковка на стока (мастика, коли, банкови кредити), което е същото.
Защото:
В учебниците още стоят приказки, в които мъжът поступва жена си и това се приема за хепи енд (помните, нали, онази с постелката). Защото през стената се чува как съседът ни прави същото.
Защото:
Улиците на София вечер са доста страшни за сама жена. Не на последно място заради чувството за безнаказаност на насилниците.
Защото:
Днешните момичета ще пораснат.. И ако ние днес се срамуваме да отстояваме правото на себеуважение от страх да не би да излезем по-малко женствени, те ще ни видят и ще го запомнят.

Радвам се на цветето за осми март.. Приятно ми е да е ден на мама. Но освен това държа момиченцата ми да знаят, че няма нищо срамно в това да си отстояваш правата.

10 коментара:

  1. Не знам, аз изпитвам дълбока ненавист към 8. март, въпреки че приветствам отстояването на права, както добре знаеш. Просто не мога да се абстрахирам от клишето на лелка със сини сенки за очи, червени карамфили и зюмбюли в целофанче. И ден на мама не искам да имам. Глупаво ми е.
    Може би предразсъдъците ми са глупави, ама какво да се прави...

    ОтговорИзтриване
  2. Тя лелката с целофанения зюмбюл не е феминистка :) А днес, съдейки по броя целофанени цветя на пазара, клишето си е живо и здраво - само от смисъла изглежда да ни е срам.
    Би трябвало според мен да е обратното.

    ОтговорИзтриване
  3. Знам (естествено), че не е. Просто толкова силно се е свързало в съзнанието ми клишето с датата, че са неразделни.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз днес установих,че този празник е различен от предишния. Поздравиха ме хора не по задължение, а искрено и вложиха истински смисъл в думите. Разбира се,че ми беше тъжно за вехнещите в целофан пролетни цветя по улиците, но и никой не се осмели да ми подари такова нещо. И се радвах на сияещите лица на мъжете, понесли малка сакцийка, на някои от тях може да им е за първи път. С една дума, празникът е наситен с това, което е в нашето съзнание, което ние сме допуснали в нашия живот...да го има.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз също изпитвам ненавист. Защото на този ден всички приливат от престорено щастие, лицемерни усмивки, напудрени лица и натопирани прически. Мъжете се лензят и подмазват с глупавите си букетчета, за които са псували докато ги купят, защото не е имало къде да се спре... Защото на този ден се сещат, че имат жени на които да дадат пари да си купят поредното костюмче и гордо да изведат на кръчма! /е от това по-унизително няма!/. Вярно, има и малко по-интелигентни измежду тях, но 99% от жените /и мъжете/ въобще не са наясно от къде идва цялата идея на този ден! От тук тръгва и моето раздразнение относно невежеството и течението по което всеки се е понесъл.: "Хайде де, нали е празник!" Ами хайде де: "Честит 8-ми ма..." :)

    ОтговорИзтриване
  6. Най-доброто обяснение за празника, което съм срещнала някога! Подобни мисли се въртяха днес и из моята глава, но не мога да ги изразя толкова добре. Преди години и аз го отъждествявах с лелките, престорените поздрави, но сега съм напълно съгласна с анонимен-празника е наситен с това, което е в нашето съзнание. Защото днес и аз приемах по-различно поздравите от същите колеги с които сме от години, дежурните цветя от шефа- допуснах празника до себе си и ми беше празнично.
    И са се представя малко- да не изглеждам, като натрапник- стар твой фен съм, още от времето на бг-мама и прохождането на Ането-имам малко по малък син и следях детските подфоруми. Първо, те харесах като родител, а после като творец, издател, гражданин.

    ОтговорИзтриване
  7. Еееех, чудесно е, когато видиш единомислие със съвсем непознат, благодаря, че изказа мислите, които ме вълнуваха вчера, убедих се окончателно, че нямам достатъчно талант за това :-)
    А в клишетата няма нищо лошо, хората с недостиг на въображение е нуждаят от тях! Важното е да не завладеят душите ни.
    Честит празник!

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления за отличния коментар. Това са нещата, които се опитвам да обясня всяка година на жените - и мъжете - които ехидно подминават този "соц-празник".

    ОтговорИзтриване
  9. Да наричаш по-възрастна жена "лелка" пък била тя и с цвете е супер анти-женско и анти-феминистко. Феминизмът е за това всички жени да имат равни права и възможност за избор, независимо какво са решили да правят със себе си - не е само за младите, хубави и образовани. А превръщането на жените с възрастта във "вещици" и "лелки" в отношението към тях е едно от нещата, за които феминизмът се бонтува. Не се заяждам, просто ми направи впечатление :)

    ОтговорИзтриване