понеделник, 18 март 2013 г.

Скитникът крал

Чуден, чуден беше спектакълът "Приказка за скитника крал", с който се откри вчера Кукленият театрален салон. Въобще не разбирам как съм можала да не го гледам досега, хем знаех, че режисьор е Катя Петрова, чийто "Цар Шушумига" беше такава радост (благодарение и на сценографката Рин Ямамура).
Ама така е, когато човек се срамува да иде сам на детска постановка и чака детето му да поиска.
Та значи: "Скитникът крал" се гледа така, както се слуша виртуозен импровизатор, който подхваща една проста мелодия и я върти и обръща, разтяга и подправя по небивали начини, и тъкмо когато сте се разчувствали и размислили, изведнъж я събира обратно в същите скромни пет-шест такта.
Ей такива са историите в пиесата - ужким нищо няма в тях, една синя слива, една котка и една шапка... а са смешни, изобретателни и тъжни, ама най-много смешни. Изобщо няма да спомена как избягалата шапка се глави на работа в цирка, нито как се ожени за овдовял каскет, нито...
Ей такава е и режисурата. Целият реквизит се състои от една маса, три стола и няколко летви. А става... слон, автомобил (с чистачки), роял, влак (със затворени и отворени прозорци), самолет, риба (с кости и без кости, и навита на суши), ножица и какво ли не още.
И няма да разправям повече, идете го гледайте.
За деца над 7 години е (наистина), но пък е от онези куклени спектакли, които горна граница нямат.
Аз мисля да отида да гледам и "История за чайка и банда котараци", пак на Катя Петрова.

А след спектакъла имаше  и работилничка за кукли от представлението :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар