вторник, 5 февруари 2013 г.

До Лондон и назад

Слушам английската кампания срещу румънците и българите...
и не се изненадвам.
Не защото сме го заслужили.
Или не сме.
Това няма нищо общо.
Не защото англичаните са по принцип расисти.
Те не са, или не повече от нас.
Например когато започнем да се самонавиваме, че проблемите ни не идват от нас самите, нито от начина, по който се управлява държавата ни, нито от глупавия начин, по който сме гласували, нито от страха ни да протестираме пред своеволието на по-силните,
а от "тях" - произволна група, която ни се струва по-слаба и съответно можем безнаказано да я натоварим с вината за собственото си дередже.

В миналото за англичаните тази група са били "пакитата", после бяха поляците, сега сме ние и румънците.
Ослушайте се - вашите познати говорят по същия начин. За ромите, за турците... утре не е ясно за кого ще бъде.

Представата за наглия българин или румънец, който само чака да заживее от английските социални помощи, е обидна, нали?
Иде ви да отговорите... да я оборите по някакъв начин. В интернет циркулират разни писма, снимки, къде с чувство за хумор, къде без. По-често без. Хората се ядосват, дават примери, спорят - сякаш предразсъдъците следват логиката, следват фактите.
Нима логиката и фактите попречиха на снимката с ромската майка да обиколи интернет с откровено расистки коментари и фалшиви сметки? Нима наличието на достатъчно живи опровержения на предразсъдъците спря някого? Всеки от моите колеги-българи от Оксфорд би останал толкова встрани от всеобщата лудост, колкото и моят съученик-ром, който завърши право и английска филология.
Когато хората се опиват от колективната омраза, от колективното презрение, те не се интересуват от фактите.

Знам, че няма да променя хората, които са настървени в непоносимостта си. И все пак мисля, че е полезно да се вгледаме в онова, което изпитваме в момента... и да не го забравяме. Да не забравяме, че човек не е само етническата си принадлежност, че един от най-сигурните белези за изостаналост, една от най-основателните причини за срам е именно склонността да третираш друго човешко същество като по-нисше от себе си, без да го познаваш, без да намериш за нужно да го познаваш, просто така, ан гро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар