събота, 29 декември 2012 г.

Осем причини да бъда против задължителната детска градина



1.       Местата в държавните градини не достигат за желаещите. Какъв е смисълът тогава да правим градините задължителни и за нежелаещите?
2.       Детските градини спестяват време на майките и им позволяват да се върнат на работа. Обективно погледнато, те пестят същото време и на бащите… но това е друга тема. Значително по-евтини са (държавните де) от грижите на бавачка. Така че тези, които не ги ползват, или не са успели да запишат децата си там (вж. т.1) и няма смисъл да бъдат задължавани, или просто смятат, че качеството на грижите е толкова лошо, че престоят би се отразил зле на децата им.
3.       Причините за това неверие са винаги конкретни и са свързани с опита на конкретния човек било като дете, било като родител. Лелки, които гледат сериали, докато децата се бият? Заплахи, изръсени от глупост, които обаче сериозно са изплашили детето? Липса на здравен контрол, вследствие на което детето все е болно? Редовно прибиране с мазна коса, защото „трябва да си обърнем купичката на главата, за да покажем, че сме си изяли всичко”? Всеки, както казах, има свои причини. За някои е достатъчно, че детето не иска, пищи повече от месец и всяка сутрин се вкопчва във вратата. Въпросът е, че личният опит на много хора сочи, че детската градина е в ущърб на детето им.
4.       С какви точно аргументи министерството на образованието се опитва да им налага да направят нещо, което те преживяват като вредно за сина или дъщеря си? Какви психологически изследвания, с какъв обхват и каква академична тежест са цитирани? Никакви. Неподплатени с изследвания, изказвания от рода на „ранното ходене на детска градина подпомага социализацията” е от типа мъдрости, които човек може да чуе на детската площадка редом с други аргументи „защото така”. Само че човек може да приказва какво ли не на разходка, докато чака ред за пързалката, но седне ли да пише закони, има нужда от сериозна обосновка. Не ние трябва да доказваме защо не бива детската градина да става задължителна – тези, които внасят законовата промяна, трябва да докажат ползата от нея. С недвусмислени доказателства.
5.       Още по-обезпокоителен е скритият (недоскрит) мотив за насилствената интеграция на децата от малцинствените групи. Я пак? Ако дадено малцинство не желае да се интегрира, което значи, че не желае да води същия начин на живот като нас, ние ще му изземем със закон децата на 4 години, за да ги обучим да живеят различно от родителите си? Освен груб и циничен, този опит за социално инженерство е просто нелеп. Той няма как да работи, защото физическото присъствие на едно дете в дадена образователна институция не значи нищо – и няма как да значи. Колко измежду учителите в страната са цигани? Досега не съм чула и един. Колко учители говорят цигански? Колко познават отблизо семействата на децата, тяхната гледна точка, та да могат да им говорят ясно, топло и понятно? Как въобще да се получи общуване, ако тези неща не са налице, и как да се получи възпитание без общуване? А… колко учители са предубедени към тези деца, още преди да ги познават? Не всички… но и не малко. Интеграцията няма да се случи, каквито и санкции да се налагат… защото образователната ни система въобще не е готова за такава интеграция. За да ги интегрира, тя трябва да се промени. В настоящия си вид тя е пригодна за ползване почти само от българи – и като структура, и като учебно съдържание. За жалост такава промяна няма скоро да настъпи, защото мнозинството шумно отхвърля като светотатство и най-малките опити в тази насока. Ние, българите, не искаме да допуснем, че живеем в разнолика в етническо отношение държава, в разнолика в етническо отношение култура. Отношението към образованието ни го доказва. Ние не искаме да допуснем циганите в учебниците си, да не говорим зад катедрата, да не говорим за езика и обичаите им в училище. После се чудим защо самите те не искат да идват. За каква интеграция иде реч? (моля, не ми правете забележка за думата. Политическата коректност на лексикално ниво намирам за лицемерие и извращение).
6.       Още нещо за насилствената интеграция под държавно крило. Децата, които се отглеждат изцяло по усмотрение на държавата – имам предвид тези в домовете – са всичко друго, но не и интегрирани. Фактът, че голяма част от тях са от малцинствата, показва, че не родителите пречат на децата си да станат част от голямата българска култура. Последната май не ги иска твърде.
7.       А децата с увреждания? Родителите им и да искат, не могат да ги запишат в обикновена градина, защото в обичайния случай (както казах, виждала съм обратния, но беше по-скоро изключение) тя не е пригодна за тях. Що за цинизъм да ги задължаваме да ползват частна?
8.       Вместо да задължава родителите (било образованите, които вярват, че децата им ще са по-щастливи и ще научат повече вкъщи, било бедните, които смятат, че децата им нямат работа на място, където ще бъдат презирани) да пращат децата си на детска градина, министерството би трябвало да си отговори на въпроса „какво да направим, за да бъде образованието в ранна възраст привлекателно и ценно за повече хора?”
Отговорите са ясни, но изискват работа и вложения. Работа по съставянето на смислена програма, последователна и добре обоснована с когнитивни изследвания за съответната възраст, активна работа за привличане на мотивирани и способни учители и достатъчно вложения в тях, за да искат да останат в системата.  Кога родителят води спокойно детето си на детска градина? Когато има доверие на възрастните, които поемат грижата за него, когато вярва в способността им да общуват с него, да го научат на нещо интересно, да го напътстват деликатно в контактите му с другите деца. Впрочем тъкмо такава беше учителката на дъщеря ми в предучилищната (успяваше да се справи с разнородна във възрастово отношение група – ред деца идваха с по-малките си братя и сестри, имаше и едно дете с увреждания, което обаче винаги беше по някакъв начин включено в общата работа). Това се прави с хора. Да привлечеш обаче повече такива хора в системата на образованието е нещо, което изисква не само средства; изисква лично отношение, интерес, време, внимание. Не става механично. Иска работа и отдаденост. Но е единственото, което може видимо да повиши качеството на образованието не само в детските градини. Не виждам в МОН да има хора, способни да го направят. С какво право тогава забраняват на родителите да търсят алтернативи?

P.S. Нищо от горното не означава, че съм против детската градина по принцип. И не смятам, че спорът трябва да залита в посока добра или вредна е такава институция поначало. Против съм приемането на закон, с който посещаването на градина да бъде задължително за всички.
Тъкмо това сочат горните аргументи - не че детската градина е вредна, а че този закон ще бъде вреден за нас като общество - и за много отделни деца и семейства.

понеделник, 24 декември 2012 г.

вместо пожелание

Ако традицията е нещо, което помниш от малък, за мен Коледа е един крайно нетрадиционен празник. Той изскочи след 1989-а година ведно с ретро-снимките, обръщението "госпожо" и "господине", които отначало звучаха почти на шега, и внезапното връщане на куп неща, които за моето поколение бяха нови, защото нямахме грам памет за тях. Поколението на родителите ми (родени в началото на петдесетте) - също. Все едно внезапно да се върне йотата. Прекъсне ли се веднъж, традицията не свети - също като развалена верига от лампички за елха.

Настъпи кратък смут. Какво да правим с дядо Мраз и Нова година, спираме ли да ги празнуваме или се удвояват? По колко по-точно подаръка ще си разменяме? Какво става с традиционната руска салата, традиционния портокал в торбичките на сурвакарчетата, традиционния бенгалски огън на балкона (защото тези неща си се повтаряха неизменно, откак се помнех).
Коледните "традиции" в повечето случаи навлязоха в хорските къщи през медиите, които упорито и до тази година повтарят какво "се прави". Винаги съм се отнасяла подозрително към тази безлична, но повелителна форма; идело ми е да кажа "ми като се прави, да си се направи самичко". Ако някой ще диктува дневния ред, поне нека поеме лична отговорност. Още повече когато безличният императив се отнася до емоционалното състояние. Усмихни се, Коледа е! Бъдете добри! Кога, ако не по Коледа? (тоест през останалото време не се брои?)

И все пак празник има, макар и по емпатия. Когато чуеш близък човек да се радва, че светът празнува раждането на едно бебе. Когато видиш, че дъщеря ти се запъва, когато нарича, защото е убедена, че е важно какво ще каже, нали ще се случи. Когато си подбира книга за четене на глас след ядене. Когато родителите ти наистина дойдат отдалеч, нищо, че може да се скарате на третия ден. Може да не е по всички изисквания на глобалната коледна индустрия, но ако не търчиш като луд за подаръци, може и да усетиш последните дни на годината по-сладки, защото са броени. И защото всички празници са си вкъщи накуп, макар единият току-що да е катурнал елхата.

петък, 21 декември 2012 г.

А ето тук искам да ида :)

И тази прекрасна книжарница от Порту, за която Нева се сети тази сутрин - както казва тя, книгите са изложени като бижута, с място за дишане, или пък като картини в галерия... както подсказва и подборът им. Страхотни корици има!
Виждам със задоволство, че и "Щедрото дърво" е там :)

Разходка пред витрините

Когато мои приятели пътуват, понякога ги моля да снимат щанда с детски книги в книжарниците.

Попътувайте с мен. И с Нева в Мексико.

Как животните в саваната разменяли кожите си, докато един крокодил в кожа на антилопа не излапал всички.
Тази е за една горила в зоопарка, която обича котето Бюти.Един ден горилата толкова се възмущава от филма "Кинг Конг", който дават по телевизията, че строшава приемника в клетката си... и всички решават, че тя е опасна и трябва да я разделят от малкото й приятелче. За да предотврати това, Бюти казва "Аз го направих..."





Не знам за какво се разказва в тази, но има чудни рисунки с химикал.


И със Златна в Прага :)




Веднага хвърлям око на книгата за Дворжак - безобразните учебници по музика са ми болна тема, съчетани с липсата на популярна детска литература по въпроса.


Вече си харесах няколко илюстратори :)





А Сани ми писа от Брюксел, че Джойс има детска книга. За дявола и моста, и предплатената душа (котешка, както излиза :)) И не само ми писа, че я има, но и ми прати как изглежда в различни издания :)




Но за нея по-подробно в отделен пост.


Нева е прекрасната Нева Мичева, вдъхновена преводачка от испански и италиански; видя ли нейното име като преводач, задължително си вземам четивото, защото знам, че тя си подбира авторите страстно и безмилостно, та ако не са отявлено талантливи, нямат шанс.
Златна е преводач от английски и радиожурналист; нейните преводи са изключително трудни, защото съдържат хумор, и то хумор, който трябва да бъде изговорен от екран; а съвсем скоро издаде и чудесна стихосбирка.
Сани е Александра Чаушова, талантлива млада художничка, която живее, учи и прави фантастични изложби в Брюксел, но понякога илюстрира и тук :)))


четвъртък, 20 декември 2012 г.

Коледна къщичка (тоест къщи-близначки)

Gingerbread houseGingerbread house
Gingerbread house
Още снимки - утре, като е по-добра светлината. Всъщност къщичките са две - едната я правих снощи, мислех да е за нас, но Ането я обещала на съучениците си за празненството... така че се наложи да правя втора, за да има все пак и за вкъщи. Ния й има мерак :)

 Как се прави - изрязват се шаблони от велпапе.
Като се разточи тестото, се изрязва малко покрай тях - както при кроене се оставя сантиметър-два за тропоска.
Като изпечете стените (махнете шаблоните!), изрязвате този път точно по контура (още докато е топло, иначе ще се чупи, така че действайте бързо).
Сглобяването е най-лесно с карамел, ще ви трябва доста. Внимавайте, че аз си изпопарих пръстите. Като се опарите, най-добре помага яйце, както ме светна Надежда Савова.
Най-лесно е да сложите едната стена легнала и да допрете съседната до нея - така ще имате да заливате с карамел хоризонтален, а не вертикален ръб (по-малко случайни петна насам-натам).
Както виждате, стените се украсяват преди сглобяването, иначе е трудно, разтича се и пр.

Още хитрини за медена къщичка - тук.

понеделник, 17 декември 2012 г.

Италианска точица

Dromedaire Books са малко издателство, някъде на границата между книгоиздаването и изящните изкуства. Имат книги, които са отпечатани само в един екземпляр,като картини със страници. Иначе началните тиражи са 800, собственичката на издателството продава и в малката книжарничка, а в неделя води занятия по рисуване. Харесахме книгите, които се разтварят като картини, и Ането си избра книжка за дърво. И... три пъти се връщахме да снимаме дървената книга, която изглеждаше като някаква необикновена куклена сценография. Точно каквото се надявахме да намерим. Editions du Dromedaire имат уебсайт (на италиански).







Мечки във Венеция

 










неделя, 9 декември 2012 г.

Хитрини за медена къщичка

Нищо не грабва децата по Коледа повече от медената къщичка. Правили сме простички и по-сложни, селце с елхи (фунии за сладолед, облени с разтопени зелени желирани бонбони) или  хижа с наръч дърва (солети) зад къщата.
И, честно казано, изобщо не е лесно. Защото кралският айсинг засъхва сравнително бавно и ако не го държите достатъчно дълго, се разпада (а бързо писва). Частите на къщата пък се надуват при печене, така че първоначалните ми планове за изрязване на сглобяема като пъзел къща, която да не се нуждае от лепило, се провалиха.
Ето няколко трика, които улесняват донякъде работата :)

1. Ако къщичката е по-скоро декоративна, локумът върши идеална работа за слепване на отделните части... поне отвътре, докато отвън си декорирате с белия айсинг. По-подходящо за малки къщички.
2. Ако искате да лепите бонбони на покрива, залепете ги на плочите, преди да ги поставите под наклон... много е тъжно да гледате как бонбоните се плъзгат надолу. Въобще украсата на стени и тавански плочи е най-добре да стане преди сглобяването.
3. Ако искате прозорците да имат стъкла, можете да използвате метода с натрошените бонбони от витражните сладки. Или да залепите тънък лист желатин.
4. Ако все пак ще ползвате кралски айсинг, можете да подпрете по определен начин стените, за да не падат. Подсказка: ако използвате готова кутия като шаблон, можете да сглобите къщичката вътре в нея (парче смачкана хартия ще им попречи да паднат една към друга). Само добавете от белтъчно-захарната смес и оставете да изсъхне около час (за по-сигурно).
5. Фуниите от сладолед нямат равен ръб... затова ги потопете за миг във вряла вода. Махате онова разкашканото, което ще се получи... и остават абсолютно равни основи за елхи :)
6. Има вариант да се лепи и с разтопен карамел... действа, обаче пари! :)
7. Казват, че ако се замени нормалният белтък с белтък на прах, разтворен в твърде малко вода :), ще съхне достатъчно бързо. Не съм пробвала, вероятно защото не съм намерила белтък на прах.
8. Ако решите да изпробвате идеята за сглобяване на къщичката като пъзел, то изрежете шаблоните, като отпуснете сантиметър-два отстрани (както при кроене за шиене), изпечете ги до съвсем леко зачервяване и ги изрежете точно веднага след вадене от фурната (без да ги махате от тавата), докато са още топли. Така ще избегнете раздуването.

Ето тук няколко различни вида къщички - повечето с подробни инструкции и шаблони :)

Вижте още: лесен начин за разкрояване на медена къщичка:
разкрояване без принтер
сглобяване без придържане
готовият резултат (нямаше време за допълнителна украса, защото замина бързо за училищен базар :))
Тази къщичка е правена с помощта на кутия от сок (за сваляне на мерките) и ластик (за придържане на стените, докато "лепилото" стегне. Допълнителните части (петле и пр.) са лепени с карамел, за да не ги чакам.

Едно коледно селце, което правихме преди години:

събота, 8 декември 2012 г.

Къде да ни намерите

Тази зима нашите издания могат да се намерят в книжарници "Нисим", "Български книжици", "От А до Я", "Книжен ъгъл", в галерия "Лале", в магазинчето за подаръци на ул. "Шипка" до Руския културен център, в "Къща за птици" на "Асен Златаров", в "+ това" на "Марин Дринов" 30, в "Малкия салон" на "Иван Асен", в "Петър Берон" на "Шишман", във вериги книжарници "Ориндж" и "Сиела", както и, разбира се, от нашия сайт www.tochitza.com (поръчките по пощата се доставят за наша сметка).
Във Варна - книЖАРница "Жар-птица" и "Занимателни книги "Таралеж"!
В Бургас - скоро в "Чайната".
В Пловдив - очакваме отговор :)

четвъртък, 6 декември 2012 г.

"Насилие и ненасилие" пътува към учители в страната

Ей така изглежда част от купчината книги, която изпратихме на 97 учители от цялата страна.
Първите 30 изпратихме ние, а останалите 67 от тях бяха специално закупени от служители на БНП Париба - България, които поискаха книгата да достигне до колкото се може повече желаещи учители. Тук е мястото да кажа, че дължим качественото отпечатване на книгата на фондация "Париба", която подкрепи безусловно проекта от самото начало. А благодарение на личната ангажираност на служителите на банката книгата пътува за с. Пирне, гр. Костенец, с. Дончево, гр. Попово, гр. Нови Пазар, с. Писарево, до Враца, Полски Тръмбеш, Нова Загора, Мездра, Крън, Тутракан, Алфатар, Троян, Монтана, Смолян, с. Сталийска махала, Шабла, Айтос, с. Средногорци, с. Лудогорци и още много... Сърдечни благодарности на прекрасния екип на "Париба" и на неговия двигател Благовеста Кенарова!

Ето част от реакциите на учителите:
...
Здравейте! Всички имаме будни деца, които искат нещата да се случват веднага и както те желаят.Знаят какво е толерантност, но трудно се въздържат, Спорове възникват непрекъснато, а родителите вярват само и единствено на собственото си дете. Със сигурност ще  разгледаме с колегите книгата и  ще черпим идеи за работата си.
...

И аз съм с първокласници. Когато започна нов випуск си мисля, че ще мога да овладея безконечните спорове и боричкания. Казвам си: " Колко класове са останали зад гърба ми, този път, ще се справя." Но...уви!  Разправиите и спорвете са всеки ден, по много пъти. И не само това, появиха се и проблеми с деца от друго естество. Причините са много, няма смисъл да ги изброяваме. Моите наблюдения са, че някои родители не могат да подготвят децата си за предстоящите взаимоотношенията  в училище. Други пък не знаят как. Ако получа книгата, бих я разгледала не само с децата, но и с родителите.. Заинтригувахте ме и се надявам  да ми е от полза.

....
Темата за насилието в съвременното ни училище е много наболяла, за съжаление. От ден на ден, от година на година насилието и тормозът над и между децата се увеличава и не му се вижда края. С очите си виждам такава страшна агресия в първокласници, че просто се изумявам докъде може да се стигне.
....
Темата е много актуална и наболяла, затова Вашето предложение предизвика интерес сред колегите. Работя, като възпитател в полуинтернатна група в първи клас и съм поставила на специално внимание в плана си работа с децата темата за агресията и тормоза. Такива теми за разглеждане са заложени в училищните планове и плановете на класните ръководители. 

сряда, 5 декември 2012 г.

Панаирът на книгата в НДК


Не, панаирът на книгата не може и не трябва да се провежда в НДК.
Защото изборът на мястото е не само удобство.
Той е избор на позиция.
По силата на историята си и на пълната си, безкритична дашност НДК няма нищо общо с културата - поне с идеята, че културата е нещо повече от съвкупност от битови привички.
Няма критерий, който да определи, че в дом на културата не бива да се продават гащи.
Или че не е място за чалга концерти. Извинете, звучи абсурдно човек да е "против" някоя музика, но това е полупорно.
Един дом на културата би трябвало да предполага представа за това що е култура. Когато няма, всъщност поместването на едно събитие там петни събитието.
Ако Панаирът на книгата продължи да се случва в НДК, това ще означава, че българската книжна индустрия няма нито сили да преодолее собствената си инерция, нито граница на търпимостта. Че е склонна да продължи да се помества на грозно място в съседство с концерт на Пайнер. Уж на празника си. Извинявайте, но за детски рожден ден подбираме мястото далеч по-внимателно.
И вижте как влияе духът на мястото на духа на панаира. Защото функцияга на един панаир не е само да продава, а да събере отделно случващите се неща в общ празник, който да ти се прииска да си отнесеш вкъщи. Пример за подобно събитие беше Блум Базар - изпипан и като подбор на мястото, и като подбор на участниците, въобще нещо, на което ти се иска да се помотаеш по-дълго, независимо ще си купиш ли нещо - може нищо дори да не купиш, но ще запомниш всеки от участниците, отношението ти към техните продукти става лично, емоционално, може след половин година да ти потрябват, но ще ги издириш специално, защото ги свързваш с радост.
 Така ли си тръгвате от Панаир на книгата в НДК?

А иначе там има много отделни книги, които сами по себе си са празник. Но това се разбира после.




Снимка Райчо Станев. Снимки от Блум Базар можете да разгледате тук. Не виждам причини АБК да не потърси алтернативно място като Бетахаус (или подобно, но по-голямо), а ако не - защо пък да няма алтернативен панаир.

Петя Кокудева ми подсказа този чуден пример за осмисляне на панаирното пространство в Болоня.

събота, 1 декември 2012 г.

Детската площадка на моите мечти

В сряда, в рамките на Софийската архитектурна седмица, присъствах на работилница, в която децата трябваше да направят макет на детска площадка - с помощта на студенти по архитектура, които да им помагат да си осъществят представите.

Архитектурата по принцип ми е стара страст, а тук особеното беше, че децата трябваше не просто да направят красиви и интересни макети, а да се поставят едновременно в две роли - на създателя и на потребителя, да мислят за нуждите и да търсят решения.

Организаторите явно добре бяха преценили това и затова бяха обърнали специално внимание на психологическата страна на въпроса - работилницата започна с игра, в която двама души допират ръце горе, образувайки "къща", в която трети човек трябва да се приюти. После се разменят (смяна на къщите) или разпадат (при сигнал "земетресение"). Прекрасното в тази игра е, че позволява на хората да осъществят допир (макар и с върховете на пръстите, тоест без да навлизат един другиму в личното пространство) и да внуши идеята, че къщите се правят от хора и за хора.

Поздравления за водещия Георги Станков и неговите колеги от Турция! Мисля, че идеята е чудесна - и би било интересно да се приложи в различни сфери.

Бърза коледна вазичка

Не е нужно нито да се лепи, нито да се реже, нито да се боядисва! Просто нахлузвате тел за миене на тави върху празна консервна кутия - ефектът се получава от различния начин, по който двете повърхности отразяват светлината. Стои добре с нещо съвсем нежно и природно като тези сухи "въртележки", чийто естествен цвят приятно контрастира с лъскавия метал.

Пътешествие с балон

балон от крушка
Преди няколко седмици мернах в Пинтерест балон от стара крушка и безкрайно ми се прищя да опитам. Този вариант е съвсем прост - само боя, нишки (скуби-ду от Ането, че нямах прежда) и капачка от биберон, намазана с лепило и оваляна в троскот.