събота, 24 ноември 2012 г.

Светла!


Искам да ви покажа какви разкошни неща прави моята приятелка Светла. Ей така, от нищо. Но и от, очевидно, вътрешна потребност. Няма значение дали ще отнеме седмици или месеци; не спира, докато не усети, че кончето, бебешката количка, кукленската къща имат душа. А сега и виенско колело. Електрифицирано.С малко моторче, върти се и свети. И има кабинки, в които могат да се возят мънички кукли. Не, не мога повече!

Кукленска количка от панер за хляб:
Конче-люлка:

Кукленска къща:
Нещата на Светла се продават. В едно магазинче съвсем в началото на "Кракра", до книжарница "Ентусиаст". Нямам идея как въобще се разделя с тях!

Мързелив коледен календар

Да, ръчно изработен, ако се брои сглобяването на кубчетата и писането на цифрите :)
Да, спомага за устойчивото развитие, защото използва налични ресурси, които след края на коледния сезон отново могат да влязат в коша с другите кубчета (цифрите се изтриват с грубата част на кухненска гъба).
Всяко от кубчетата побира поне по една симпатична дреболийка - шоколадов бонбон, гумичка, кукла за пръстче и т.н. На най-долния зелен ред може да се наложи да залепите хартия отдолу... когато му дойде времето.
Скривате подаръка вечерта преди съответния ден, за да не предизвикате цялостно разглобяване още на втори :)

Време за изработка: 5 мин.
Колко ще ви струва: николко (ако си имате бяла акрилна боичка или коректор). Можете също и да разпечатате цифрички, които да налепите.

Днес


петък, 23 ноември 2012 г.

Направи си сам... снежни балерини за елхата


Тези "балеринки" или "снежинки" ми хрумнаха преди много време, докато Ането беше още мъниче. Много са лесни, не изискват нито специални ресурси, нито лепило, а стоят симпатично, закачени на конче от тавана или пък на елхата. Его как се правят:








четвъртък, 22 ноември 2012 г.

"Арт ефир"

Чуйте днешния разговор на Марин Бодаков и Силвия Чолева - за това как се организира истинска философска закуска, за архипелазите от училищна нормалност и за разсъжденията отвъд "ами бий го и ти".
 http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/Artefir/Pages/121122_filosofski%20kazusi.aspx

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Най-лесната коледна украса на света

По принцип уж не одобрявам коледната суетня да почва толкоз отрано, обаче Ането толкова й се радва, че не ми дава сърце да й развалям удоволствието.
Друг път обикновено гледам украсата да е нещо ръчно правено, за да не изисква инвестиции и обикаляне по магазините.
Другият критерий е да не отнема много време, за да не ми е жал после да го махна, без да се чудя къде да го складирам цяла година.
Третото правило е, разбира се, да е хубаво и да преобрази стаята, като не добавя много нови елементи към всички книги, играчки и прочие множащи се неща, които и без друго едва събирам.

Правили сме бяла украса от хартиени балеринки-снежинки, бледосиня украса от висящи топки прежда, ядлива украса от медени къщи и един цял коледен град от опаковката на икейския диван.
Тази година обаче Ането поиска украсата да си е в традиционните цветове, червено и зелено, и въобще да бъде по-скоро весело и уютно, отколкото каквото и да било друго.
Отначало мислех, че нямам много червено-зелени неща, които да използвам. После се сетих, че имам - само трябва да ги видя в цялата шарения.
Така че коледната украса се състои в прибирането на кубчетата в жълто и синьо, така че да останат само тези в търсената гама. Могат да се подредят във формата на елхички или постоянно да се променят (неизбежно, ако имате щураво детенце на година и половина като Ния).
diy christmas decor
 А могат и да се използват за коледен календар - не ви трябва нищо друго освен цифри, които да налепите.
 Дървените кубчета, разбира се, стоят по-винтидж, но пък са по-мънички и трудни за събиране, когато Ния ги попилее с един замах.

петък, 16 ноември 2012 г.

Пристигна!




Първата книга от прекрасната френска поредица "Философски закуски" вече може да бъде намерена и на български език.

Безкрайно много искахме да издадем тези книжки, защото в тях важните въпроси - за радостта и тъгата, за справедливостта и несправедливостта, за любовта и приятелството, за уважението, работата, знанието и незнанието, се разискват задълбочено и внимателно, с обич към детето и със съпричастие към неговия свят.
Освен това са много смешни :)

Книгата за насилието примерно почва с лудо боричкане между едно момченце и неговия татко - боричкане, което доставя безкрайно удоволствие... защото всеки е сигурен, че другият няма да го нарани. Или... таткото, който има хиляди причини да извърти шамар на сина си (уволнили са го от работа, Зидан е изпуснал чисто положение, а сега и тази двойка...), но никоя от тях не е добра.
Или... можем ли да минем без насилие, ако продавачката в пекарната продава на децата само стари кифлички, защото ги смята за втора ръка клиенти.

Книгата няма да даде точни инструкции какво да правим, ако детето ни го пердашат в училищния двор. Защото точна рецепта няма - ако отвърне с насилие, ще продължи цикъла, ако си трае - тормозът ще продължи.
Не би могло да има отговор, защото насилието не е въпрос, който може да реши отделният родител само за своето дете. То е тема, която трябва да се обсъжда с целия клас, максимално свободно и равнопоставено, за да могат колкото се може повече деца да се почувстват ангажирани да намерят решение.

Книжките от поредицата приканват да направим точно това - да ги използваме като основа за разговор, за обмяна на мнения. На края на всяка книжка има съвети за провеждането на дискусия и място, на което детето да запише собствените си разсъждения.

Благодарим на Фондация Париба-България за подкрепата!

сряда, 14 ноември 2012 г.

Зимният сън на Марися Рудска

И друг път, струва ми се, съм писала колко топли и радостни ми се виждат илюстрациите на Марися Рудска (надявам се, че името й се чете така). И сега, докато се ровех в ето този прекрасен блог (Pinzellades al mon), попаднах на коренчета с ръкавички и свита в гнездо лисичка, и други чудно уютни рисунки. Оказаха се нейни  :)

А ето и нейния блог: http://smugasta.livejournal.com/?skip=50

неделя, 11 ноември 2012 г.

Draw a Stickman

Е... знам, че почва работна седмица и не би трябвало да ви разсейвам.
Обаче не мога да се сдържа (без друго детето ме чака да сляза от компютъра, за да продължи да си играе :))
Воала!
http://www.drawastickman.com/

Синият тигър

Сетих се: като пиша тук кои филми от кинопанорамата сме гледали, ще знаете кои можете да посетите безопасно, тоест без Ния да търчи покрай вас и да прави опити да ви яде от пуканките.
Та: чешкият "Синият тигър" е чуден - по-голямата част от действието се развила в ботаническа градина, има симпатични геройчета, има си карикатурни лоши (малката публика подвиква "Умри!" и "Леле, тоз какъв е подъллллл") и разсеяни добри, а на излизане чуваш "Мамо, аз имам зелен лъв".

"Войната на копчетата" също можете да гледате сравнително безопасно, защото миналата година гледахме ирландската версия и не сме много сигурни дали ще ходим на френската. Филмът е по класическа френска книга от началото на века, учела се в училище - две момчешки банди водят война, в която пленниците губят копчетата си, а най-страшното е да нападнеш по голо дупе, като келтските войни. Беше смешно и увлекателно! :)

Клечко попада в приключение


Не пропускайте детската програма на кинопанорамата - вчера я отпочнахме с "Twigston Ties the Knot". Мила, лаконична, носталгична история за едно дете и неговата играчка от оживяло клонче, за майка му, която обича да гледа клюките за кралската сватба, за разследването около едно произшествие с колело и за големите братя, дето все не ти вярват.
Има любов, има мустаци, има гофрети. Има мека ретро бленда, а накрая публиката ръкопляска и си търси "клечковци" в района около киното.
Чудно филмче!


Днес ще докладваме за "Синия тигър".

сряда, 7 ноември 2012 г.

Царица

От Теодор Ушев. Без думи.

Пловдив, благодарим!

Снощи беше прекрасно! Имаше умни и весели деца, едно от които - тригодишната Яна, позната още като Ръкавичка :) - ни попита дали ще пеем. След като не пяхме, а само представяхме книги, тя реши да ни отсрами и попя :) Благодаря, Яна!
Благодаря на Александър Секулов и Анета Маринова за поканата -
и на всички, които дойдохте!
Чакаме си обещаните приказки :)

Лесна лазаня

Домашно точените листове за лазаня може да звучат като нещо мноого сложно и претенциозно, но ине решихме, че няма начин да са трудни и традиционни едновременно.

И точно така се оказа.
5 яйца, 4 чаши брашно, 1.5 с.л. зехтин, 2/3 с.л. сол, вода

След като се замеси (вода ви трябва съвсем мъничко, в случай че иначе стои на трохи), трябва да постои един час в хладилника. После се точи (с най-обикновена точилка! Няма нужда от никакви специални машини за паста! (както и подозирах, не може сицилианските селянки да са си правили пастата с машини!)

lasagna recipe
После си редите лазанята според вкусовете. Ние пробвахме със спанак,гъби и пармезан - и с патладжан и козе сирене. И двете се ошушкаха за нула време, въпреки че теоретично детето не обича ни спанак, ни патладжани. Предполагам, че версия с моцарела, домати и шунка би заминала още по-бързо.
Домашните кори позволяват лазанята да не тъне в мазен сос, както сме я виждали тук и там, а дори да остане леко хрупкава отгоре.

За спаначено-гъбената версия задушихме леко спанака, нарязахме го, добавихме гъби и сос бешамел (3-4 лъжици брашно се запържват леко с масло, добавя се прясно мляко и се вари до получаването на сос, който може да се овкуси с чер пипер и пр., а ако стане на бучки - да се пасира :))Наредихме пласт кори, пласт плънка, като оставихме малко от соса, за да намажем най-горната кора. Малко преди да извадим от фурната, наръсихме с пармезан.

За патладжанената версия слагахме опечени на фурна резени патладжан, счукан чесън, доматен сос и козе сирене. Отгоре намазахме леко с доматен сос и отново наръсихме с пармезан в последния момент.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Точица под тепетата!

Каним всички свои пловдивски приятели да се видим утре вечер, от 19 часа, в "Петното на Роршах" на ул. "Йоаким Груев" 36. Ще ви покажем новата си книга, преди още да сме взели тиража от печатницата. Ще представим "Тетрадката", ще ви разкажем за нейните автори и художници и ще четем (и събираме) приказки от следващия й том. Въобще ще ни е драго да ви видим :)

Насилие и ненасилие

Страшно много харесвам тази поредица, защото в нея философията говори за важните неща, без самата тя да си придава важност. Говори например за удоволствието от боричкането, което е нещо различно от побоя. Говори например какво да правим, ако баничарката упорито ни продава стари кифлички с шоколад, само защото сме деца. Обсъжда дали това, че бащата е бил уволнен, обърнал е две-три чашки на път към вкъщи и за капак е видял двойка в бележника на сина си, е причина да му удари шамар. Говори умно и смешно. И... говори така, че и децата, като я прочетат, да поискат да говорят, да обсъждат, да умуват по тези въпроси. Преди няколко седмици във форума на "Дневник" се обсъждаше какво е решението в случай на училищно насилие - да научим детето си да се бие (имаше и предложения за мръсни хватки, ако е по-слабичко) или не. Аз лично вярвам, че е важно децата да обсъждат тези въпроси - да ги обсъждат заедно с възрастните, че могат да решат проблема само като клас, а не поединично. Затова и вярвам в смисъла на тази поредица. Първите бройки са у нас и изглеждат чудесно :) Чакаме остатъка от тиража!
book on violence




Децата и българската история

Знаете ли за какво си говорят историците на конференции по средновековна история?
Говорят си дали намерените в Преслав шахматни фигурки са от кръглия, византийски шах, или пък прабългарите са пренесли квадратната шахматна дъска направо от Изтока, заедно с тогавашно подобие на таблата.

Говорят си какво са чели за удоволствие средновековните хора (когато са можели да четат), къде човек е можел да се изкъпе подобаващо или как се е правело мастило от шикалки.
Ако надникнете в научните томове и годишниците от конференциите, ще откриете, че по пътищата на Средновековна България можели да се срещнат хора с коренно различни представи за света - от платоновата сфера, достигнала до нас през "Шестоднев", през света-сандък на Козма Индикоплевс или екзотичната представа за свят от много пластове (вода, китове, огнена река, желязно дърво и пр.) от полуапокрифния "Разумник".

През последните няколко месеца четохме усърдно тази литература, за да съберем материал за книга, която да представи всички тези неща в достъпен и забавен за децата стил - с много картинки, със занимания, които стъпка по стъпка да ги потопят в средновековния свят и, забавлявайки ги, да въздействат върху въображението им. Защото вярваме, че науката не е дати и готови формулировки, които се наизустяват в час. И че няма нищо по-увлекателно от истинското знание.


Убедени сме в смисъла и стойността на този проект, затова не искаме да го правим как да е, искаме да поканим най-добрите художници и да направим красиво, голямо издание с твърди корици. Понастоящем обаче не разполагаме със средства за подобно вложение, така че търсим всякакви възможности за финансиране. Ако имате идеи, ще се радвам да ги споделите!

неделя, 4 ноември 2012 г.

Господин Папийон

Днес моята приятелка Ани подари на малката си съименничка ей тази чудна книжка за мосю Шен.
Авторът се е оставил да го носи шушненето на буквата "Ш", докато остава героя си да си избира chapeau, chemise, chausettes et chaussures (шапка, риза, чорапи и обуща), качва го на гърба на chevre, chameau et cheval (коза, камила и кон) и го праща да chercher d'or в земите на апахите.

Въодушевени от идеята, по пътя към къщи измислихме следната история за господин Папийон и приятелката му Пенелопа. Предимно по-голямото подрастващо я писа, а ние с по-малкото подсказвахме. Ето как:



Господин Папийон
е претенциозен в избора на папийонка, палто, пуловер и панталони, но понякога предпочита да се подвизава по пижама и пантофи.
Има пет папагала с петнисти пера и приятна перушина. Пие пунш и пирува с пиле, пица с пеперони и пълнени пиперки.  Не понася пънк, а си пуска Паганини. Препрочита поезията на Пушкин и прозата на Пруст.Понякога приятелите му пеят, а господин Папийон им приглася на пиколо. Плажува на Пиренеите. Подозира приемите в претенциозност, предпочита парковете. Пише писма само по принуда.
Приятелката му Пенелопа носи плисирани поли и пухкави пуловери. Притежава пудел и пекинез с петчленно потомство.
Папийон и Пенелопа а планират пътуване.
- Какво предпочиташ? – пита Пенелопа. – Прага, Пуерто Рико, Перу, Патагония?
-          Провери къде предлагат пържени питки – позамисля се господин Папилон.
Правят проучване и отпътуват за Прага. Господин Папийон плюска пържени питки с пармезан, а Пенелопа предоставя прилични парични приходи на пражките продавачи. Провидението им помага – печалба от покер им позволява да продължат престоя си.
Последващи постъпления позволяват на Пенелопа да покани племенниците си да я посетят в плантацията им в Перу. В предната половина на просторната плантация за патладжани има плувен басейн. Кравите дават пармезан. После г-н Папийон е поканен за почетен председател на преуспяващо производство, а Пенелопа постига приказните си представи.

Подозирам, че ще пробвате нещо подобно. Посочете с пръст произволна буква от азбуката и продължете. Примерно:

Господин Гук гаврътна горчивия грог...

Домашен вестник

От какви новини се интересува детето? Какво в неговия живот смята, че е новина? Какво смята, че би било интересно на неговата публика, ако издаваше вестник?
Дали вестникът му би изглеждал по един и същи начин, ако е предназначен за съучениците, за съучениците и класната - или за вас, бабите и дядовците?

У дома са се въртели три саморъчни издания - "Плюшени вести", "Мастилено петно" и "Апартамент 57" (имената на всички са дело на главната редакторка, основен репортер и карикатурист Анна Бодакова). Освен че е чудесно упражнение по писане, домашният вестник може да бъде и идеален за подарък на баби и дядовци за Коледа.
Вероятно на децата ще им бъде забавно да използват готовите схеми, предоставени от presentation magazine. Ние особено се забавлявахме с техния ретро-вариант, който можете да свалите оттук :)

събота, 3 ноември 2012 г.

Кртек!

Класическата чешка поредица за Къртичето има ново издание, ура!
Историята за мечтаните панталонки, чрез които се разказва пътят на дрехата от растението лен до пришиването на джобчетата, в които могат да се крият съкровища, е симпатична и увлекателна.
Разказът за това как се правят нещата, които ни заобикалят, дори да е фантастичен, внушава и едно отношение към тях, което съвременните деца рядко познават - мисълта, че за направата им е нужна грижата на мнозина, че те струват време и внимание.
С време и внимание са писани и рисувани книжките (и филмчетата) за Къртичето. Затова и няма нужда да обясняваме на днешните деца защо сме ги харесвали навремето. То си е ясно.

Из следващия том на "Тетрадка за приказки"

Имало едно време едно градче в САЩ. Градчето се казвало Аризона. Понякога го наричат "Градът на каубоите", а друг път - "Курабийка". И така, в него имало една къщичка. В къщичката живеели седем братя и осем сестри. Всеки ден излизали на работа - и братята, и сестрите. Само един брат си нямал работа. Името му било Джони. Всеки божи ден Джони си търсел работа в интернет, докато един ден не видял в Гугъл работата на каубой. Трябвало да пази Аризона от всякакви създания. Видял, че може да го направи. Всеки ден ще му плащат по три хиляди долара. Джони се съгласил, но не прочел, че създанията са дракони, великани, орки, магьосници, извънземни и вампири.
Той отишъл при кметството и се записал за работата. Всъщност той бил единственият, който искал да работи тази страшна работа. И така той отишъл на полето. Настанала нощ. Станало три часа сутринта. Появили се магьосниците. Джони смело извадил пистолета си, почнал да стреля и убил магьосниците, но те му скъсали ризата и останал по тениска.
Тогава се появили драконите. Джони извадил бича си и им скъсал главите, но те пък му скъсали ботушите. Тогава дошли извънземните, орките и великаните наведнъж. Джони ги убил, но те му скъсали тениската, панталоните и гащите. Най-накрая се появили вампирите.
Те се погнусили, че Джони няма гащи, и избягали.

Нощта свършила. Джони отишъл при кмета да си иска заплатата, но кметът му отговорил:
 - Ами ние всъщност не даваме заплата. Само така казваме, за да привлечем хора.
Като чул това, Джони веднага напуснал. Прибрал се вкъщи и си намерил друга работа като доставчик на сандвичите "Subway".

Автор: Йордан Иванов, 10 г.