сряда, 31 октомври 2012 г.

Хелоуин

Ако трябва да сме честни, въобще не празнувахме Сирни Заговезни, преди да се появи задочната конкуренция с Хелоуин. Макар че с удоволствие правих кукерска маска от боб и вълна в трети клас, за пръв път видях кукер на живо преди две години в Перник.

Ако трябва да съм честна, кукерите ми харесват повече, защото са - ха - от природни материали, каквито любителите на уеб занаятчийството като мен няма да се престрашат да използват: кози рога, anyone? Овнешки? Традицията е онова, което не ни стиска да продължим.

За сведение на родолюбивите обаче Хелоуин ще продължи да се празнува по-масово от Сирни Заговезни - защото се поддава на повелята да продава, защото маските могат да се произвеждат в големи количества в Китай (не че мартениците не могат) и да пълнят магазините, отлагайки коледната истерия с още малко.
Искаме ли такова масово празнуване на традиционните ни празници? С made in China кукерски маски от изкуствени кожи и муцуни?  С накачени хлопатари по коланите на продавачите? Е това вече е страшно.
Има и друга причина за неговата популярност - Хелоуин е несериозен, той е повод за карнавал, на който няма опасност да се окажеш единственият костюмиран :) Освен това е незадължителен - участвай, ако щеш. Защо пък не - с кукерска маска?




четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Прасето гений

Снощи за пръв път прочетох приказки от моя малък приятел Дани. И преди знаех, че е много талантлив и остроумен, но не бях виждала нищо записано.
Страшно приятно ми стана, че на премиерата се е подкокоросал да пише.
Също както, според неговата теория, Бог създал човека, подкокоросан от маймуната.
Та ние сме в ролята на маймуната :)

Ето, впрочем, приказката за прасето-гений. Утре очаквайте каубойска история от същия автор :)

И големите могат да пишат :)

Когато наскоро обяснявах на приятел, че сме детско издателство, другите в компанията ме погледнаха укоризнено:
- Ама ти какво искаш да кажеш? Че ние не можем ли да си играем?

Всъщност да, разбира се, че ми е много приятно да виждам умни и весели хора от всякакви възрасти да се забавляват с "Направи си сам приказка".
Мисля, че са прекрасни.
И някой ден (стига Ния да ми остави време) ще им направя значки "Почетно дете" :)
Засега само им казвам, че много ги обичам.

На Вал, Алекс, Све, Мила, Павлина и Карин от "Аз чета" и "Детски книги", които са написали чудна приказка в парка и в най-добрите традиции на Джани Родари са оставили края отворен.

И, разбира се, на чудесната Ива от "Тропосани идеи", която знае добре колко я обичам.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Коледна играчка от жълъди и листенца

Не знам какво да мисля за попълзновението на коледните празници към другите сезони. Знам, че причината е в огромната индустрия, в нахъсването на хората да харчат много по това време на годината. Ей на, още сме по къс ръкав, а вече се почва. От друга страна не мога да пренебрегна факта, че детето цвили от удоволствие, като види първите подранили коледни лампички, окичени тук и там.
Като компромис - тази играчка за елхата, есенна като материали, коледна като предназначение.Слепват се с горещ силикон (сигурно може и с инстантно лепило, но аз не съм твърде сръчна с него). По средата за основа направих топка от вестник, хубаво скрепена с тиксо.

Сладко, солено

Aubergine, pepper and tomato puree
quince jam
За първи път правя някаква зимнина - винаги ми се е струвало някак... бабешко. Обаче чувството се оказа страхотно - създава някаква топла връзка между сезоните, споява времето. И тъй като не можах да устоя на малко ексцентрика, изпробвах рецептата за сладко от тиквички, която намерих в сайта на bbcgoodfood. С идеята ако не стане, така де, да го хвърля, преди да са ме усетили домашните. Обаче, честно казано, много ми хареса. Въобще не се познава от какво е - най-много в него личи лимонът. Трябват колкото тиквички, толкова и захар. Около един лимон на кг тиквички, джинджифил (то пише пресен, но аз го правих с такъв на прах и също стана). Тиквичките се белят и режат на кубчета, слагат се да се задушат в голяма тенжера, като лимоните се изцеждат и сокът им се добавя в тенджерата. Корите се настъргват и също се слагат, а останалото се слага в муселинова торбичка (така пишеше, разбира се, че и марля става) заедно със семките и също се прибавя вътре. Тогава добавяме и джинджифила. Като станат прозрачни тиквичките, добавяме захарта и варим до сгъстяване (като капне капка върху студена чинийка за кафе, да не се разлива). Затваря се в чисти, сухи бурканчета. Не пишеше да се стерилизира, но аз ги изварих за всеки случай 5 минути.

вторник, 16 октомври 2012 г.

Лисица в библиотеката

Материали: картон за яйца, лепило, маркер, някаква излишна кутийка за опора

събота, 13 октомври 2012 г.

Празнично

Благодаря на всички, които дойдоха на първия рожден ден на "Тетрадка за приказки"!! Бяхте прекрасни!














събота, 6 октомври 2012 г.

Заповядайте на премиера!

Да видиш на живо своите читатели, да почувстваш, че общуването чрез литературата съществува наистина, може да бъде страхотна мотивация да пишеш все по-добре. И не само когато си в началния курс на литературата. Заповядайте да празнуваме заедно написаните и ненаписани истории от нашата "Тетрадка за приказки" и от всички тетрадки за приказки, които тепърва ще бъдат изписани.
 И още: илюстраторите, чиито рисунки ни накараха да мечтаем. Включително за това каква би могла да бъде българската детска книга.

Премиерата ще бъде на 13-и октомври, от 11 часа, в "+ това" на ул. "Марин Дринов" 30.

сряда, 3 октомври 2012 г.

Прочетени! :)

Много сме засрамени и изчервени двете с книжката!
И ужким се крием, ама пак надничаме да си прочетем хубавите думи.
И от Лидия Стайкова!
И от Мария Донева!


Почетени и прочетени! :)
Препращаме нататък - да се радват и засрамват авторите и художниците!