неделя, 30 септември 2012 г.

Flashback

Агресивното предлагане на носталгия на пазара някак приема за даденост, че за тая стока има търсене.
То не бяха филми за Живков, то не беше зализаното теме на Кеворкян, то не беше "Време разделно" по телевизията. Или ненадейно появила се цензура, която сезира прокуратура за текст на песен, някак негласно позовавайки се на гласа народен, копнеещ по времето, когато такава слободия не е имало.

Не, няма да говоря за хранителните продукти, имитиращи соцартикули. Те си имат своя ниша, която, както лесно се забелязва по рафтовете, е силно ограничена. Подобна е естествената ниша и на медийно-политическата носталгия. На какво се дължи тогава това масово предлагане на вехтини?

Да, съществува смътно и широкоразпространено чувство, че нещо сме загубили с прехода след 1989 г. Че вървим в посока, която ни отдалечава от справедливото общество, вместо да ни приближава към него. Вероятно много хора биха искали здравните им данъци да отиват за такова безплатно здравеопазване, че и най-бедният да бъде опериран, ако е изпаднал в нужда, дори да няма пари за рушвет под масата. А не за мраморни подове на централата на Здравната каса.
Вероятно много хора биха искали държавното образование да е качествено, така че да няма деца, които са обречени да прекарат живота си като нискоквалифицирана работна ръка, независимо от евентуалните си способности.
Вероятно много хора биха искали да имат чувството, че живеят в едно общество. А не в парцелирана държава, в която нищо не ги свързва с техните съграждани, тъй като все по-малко от жизнения им опит е споделен.
Носталгията е по чувството за общо пространство, което сега се е изпарило дотолкова, че нямаме обща грижа дори за стълбищните си площадки.
Носталгията е по времето отпреди мантрата, че икономическият мотив е най-важният, асо пика, което бие всичко. По възможността да изкажеш публично различен от паричния мотив, без да се боиш от присмех.

Всички тези неща не са функция на социалистическата държава. Те са функция на времето. На обществения договор отпреди манията по приватизацията, след Втората световна война, когато много държави се опитват да създадат общество, достатъчно справедливо, за да бъде стабилно.

Носталгията е по възможността да говорим за справедливост - и тази тема да бъде също толкова важна за събеседниците ни, колкото и за нас. За съжаление този разговор прекъсна, преди да може да бъде проведен свободно.

Пробутването на Живков, Людмила Живкова, Кеворкян, осемдесетарския национализъм и пр. като отговор на това чувство за загуба е нелепо.
Не мога да повярвам на някого да му е липсвал Кеворкян, тази постно-позволена имитация на телевизионно talk show. Виж, "Кукленото шоу" е друга работа. И "Пинко" също.

Не вярвам на някого да му е липсвала цензура, която да ни забранява да говорим срещу властта. Дотам, че СЕМ да сезира прокуратурата, задето рапър пеел, че не харесва ГЕРБ. Този същият медиен регулатор, дето публично обясняваше как няма морален проблем деца да влизат в Биг Брадър и как няма проблем полупорнографски изображения на фолкпевици с дини да висят по билбордовете край пътищата.

Да, не е лошо човек да поглежда назад и да вижда какво е изгубил и какво е спечелил. Но ми се струва, че подобна ревизия би извадила на бял свят съвсем други загуби.

вторник, 25 септември 2012 г.

Очаквайте!

Очаквайте съвсем скоро първата книжка от прочутата френска поредица "Философски закуски", преведена на 19 езика и породила безчет важни дискусии (без засукана терминология, но пък с чувство за хумор). Харесахме я много, защото повдига важните теми така, че те да останат близки до децата. И така, че те също да имат право на мнение.

Благодарим сърдечно на Фондация БНП Париба за съпричастието и подкрепата!

Някои от авторите :)

Учениците от 2г клас (вече 4 г) на 42-о СОУ, автори на приказката "Болният цар и вълшебното лекарство Апчиху" от "Тетрадка за приказки"

Другото съединение

Днес е празникът на другото съединение.

Румънците от южна Добруджа са натоварили имуществото си на каруци и са се отправили на север. Българите от северна Добруджа - на юг. Каквото можело да бъде преместено, взели, другото зарязали. Когато най-сетне били разпределени по селата, по раздадените им бивши румънски къщи всичко било оглозгано - новите им съседи били свалили и черчеветата от прозорците. И все пак се радвали, разказваше баба ми, която тогава е била момиче. Така и не ме научиха на румънски - за да има на какъв език да се карат с дядо ми, без да разбирам.


 Дядо ми, расъл в румънско, гледаше романтично на патриотичните въпроси. Когато вечер ни разказваше приказки, често заспиваше по средата, капнал от умора. Ръчкахме го да продължи, а той в просъница забравяше коя приказка е започнал и захващаше друга или говореше нещо неясно за "един генерал на бял кон". Баба ми готвеше чудна мамалига, но не пропускаше да спомене, че в училище пляскали през ръцете с линийката, ако те чуят да говориш български. Някои от братовчедите й, впрочем, са останали там.


 Преди няколко години отидохме до Констанца. Пътувахме в празен автобус, като изключим един германец. В Балчик продавачката на билети се опитваше да ни разубеди. Стара Констанца прилича удивително на стария Добрич - на истинския стар Добрич, не на този, който е построен впоследствие по подобие на етнографските комплекси от типа на Етъра. Двуетажни, градски къщи, леко високомерни, с релефи над прозорците. Почти всички са били съборени след Девети - дали като румънско влияние, дали като буржоазни, де да знам. В Констанца тези посестрими на родната ми къща си седяха. Само че всяка трета беше порутена, през прозорците растяха дървета... Чаушеску не обичал северна Добруджа, не обичал Констанца, та по негово време улиците с имена като "Марк Аврелий" явно са западнали, та сега по тях играеха улични кучета и босоноги деца.

 Под огромните сводове на казиното - то не може, ама нали си комшу, влизай (дай пет евро) - имаше прашни снопове светлина откъм морето, подпрени греди като дървени лъчи, а на гипсовите орнаменти накацали гълъби.


 Понякога историята се уморява да я ползват за поуки, за съживяване на вражди, за будене на гордости и пр. И все повече обеднява - поне това, което опитваме от нея. Непредубедените истории си струват като непознато ястие, което безумно напомня на вкуса, с който си израсъл.

събота, 22 септември 2012 г.

Cracow Klezmer Band

Концертът им снощи беше страхотен :)

вторник, 18 септември 2012 г.

Празните страници

Когато съставяш сборник с приказки, писани от деца, гарантирано можеш да пукнеш от яд.
Защото в момента, в който си предал нещата за печат, получаваш страхотна приказка.
А и познаваш още куп деца, които могат да ти наизмислят такива неща, че ум да ти зайде.
Децата, които не познаваш, също.
Затова оставихме празни страници.
За приказката, която още не знаем, но е толкова хубава, че непременно трябва да бъде в книжка.
И да има читатели.

неделя, 16 септември 2012 г.

School, actually

След малко тръгваме на тържеството, което, както знаем, ще бъде претупано не само заради дъжда. Ще има реч от директорката и малко самодейност от горните класове. Преди да е свършило, ще пуснат родителите на първолаците да правят снимки, а после ще се опитват да възстановят реда. После - родителска среща със събиране на пари.Децата ще са в коридора, защото вали, иначе ги пращат на двора.

В четвърти клас, както досега, няма да учат музика и рисуване. Ще отбиват номера - ще пеят две-три песнички (всяка година досега - "Аз съм първокласник", после "Аз съм второкласник" и т.н.). Как може да учиш три години музика и никой да не ти преподаде нотите? По рисуване, доколкото въобще карат този час, също не учат нищо - защо, като може всеки "да си рисува" каквото иска, а учителят да зададе тема и да си почива? В часа на класния - безопасност на движението. В първи, втори, трети, четвърти клас. Важно наистина, но това, което може да направи едно дете, което не кара кола, не се придвижва дори само, е доста ограничено. Може би има и други важни неща, които учебната програма не покрива и биха могли да се разискват в този час?По физическо пък ще ги изпитват да покриват нормативи - тоест ще ги сравняват и ще им пишат оценки за физическите им способности - нещо, което въобще не зависи от тях.

В училище библиотеката не се ползва, въпреки че събирахме книги, за да попълним фонда й. Причината е, че библиотекарката не обича да я безпокоят. Затова заключва в голямото междучасие - под предлог, че учениците били яли банички и щели да изцапат книгите. Затова следи да не пипнеш нещо, което по нейно мнение не е за теб. Крещи на деца и учители, обвинява ги, че лъжели, че четат (интересно за какво искат да заемат книги тогава). Доскоро беше официално забранено на първокласници да ползват библиотеката. Поне това успяхме да променим.

Първият учебен ден е празник и не бива да говоря такива неща. После пък няма време. Защото училището не спира да иска от тебе, домашни, пари, съобразяване на графика. И все пак всяко лято се правят ремонти, тоест нуждата от усъвършенстване се разбира по някакъв начин.
Жалко, че не се разбира като нуждата от набавяне на повече смисъл.

Честит празник.

Панаир на куклите 2012

Да се извалява вече, да спира! Не стига първия учебен ден, но дъждът заплашва да провали и началото на тазгодишния Панаир на куклите, както се случи днес с представлението на театър "Нечесарио" до НДК. А в уличните представления е немалко от чарът на този фестивал, който въпреки престижа на трупите, които идват от най-различни страни, държи да си остане близо до уличния карнавал, до спонтанната радост на улицата да се случва нещо необичайно, изведнъж да стане празник, да се правиш на маймуна и публиката да се включи в играта, но не елитарната, подготвена публика, а просто минувачите покрай теб. Днес попаднахме на едно от първите такива представления - немският театър "ПасПарТу" с неговите "Петльови истории" в подлеза на СУ. Три "кокошки" свириха на саксофон, тромпет и кларинет, закачаха се с публиката (та дори ни дадоха за малко снесеното акустично "яйце"), включваха в спектакъла си спонтанно пресеклите пространството му минувачи, дори едно улично куче, което гледаше потресено костюмите им...
Язък, че не носех фотоапарат. Но и той нямаше да улови смеха.
Програмата: тук

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Тетрадки

Благодаря за чудесните калиграфски писалки на Зоя! И на детето, че ме търпи да се вдетинявам, подвързвайки тетрадките му :)

вторник, 11 септември 2012 г.

"Точица" в списание "Антре"

Списание "Антре" изглежда чудесно. За разлика от много хартиени издания, които сякаш се разпадат на видими и прикрити реклами (и съпътстващи текстове), то изглежда изпълнено с истински вкус на съвсем реален човек, който видимо изпитва радост да събира в едно любимите си неща - чудна къща в Тоскана, но и детската стая на LaMartinia, в която спокойно се мъдри почистен керамичен заек от битака, голяма кутия Лего, но и домино за 2 лева или един от любимите ми скицници от "Слънчоглед". Въобще неща, които човек може искрено да обикне. Радвам се, че "Точица" е сред тях. Ама много се радвам :)

сряда, 5 септември 2012 г.

Land art - Ричард Шилинг и др.

Първите три от тези идеи са от flickr потока на Ричард Шилинг; не успях да проследя авторството на четвъртото, но все пак не устоях да го покажа заради бодливите "глави", които могат да се намерят покрай всеки селски път у нас. Tangle Cube Семенца от ясен, кръгче от дрян Sycamore Seed Sun Dandelion Sun Dandelion Sun

събота, 1 септември 2012 г.

Някой път

Иска ми се да имам време.
" src="http://bkids.typepad.com/.a/6a00e54fbad0998834015436e689f0970c-700wi" width="400" />
Намерих тези неща толкова пъти препращани, че не смогвам да открия първоизточника. Последното е от Марта Стюарт.