вторник, 31 юли 2012 г.

Кой ще защищава децата от политиката?

В проекта за Закон на детето присъства следният текст: (10) Който в нарушение на чл.23, ал.3 въвлича дете в политически, религиозни и синдикални дейности се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение с глоба от 4000 до 5000лв. Хубава е идеята да се защитят децата от политическа злоупотреба. Само че когато има конкретна санкция без конкретна дефиниция, самият закон приканва с него да се злоупотреби. За политически цели. Какво точно означава провинението, което носи със себе си въпросните наказания? Къде са неговите граници? Що е то политическа дейност, когато според известния афоризъм от 60-те "личното е политическо"? Дали санкциите ще се налагат на случаи като скандала с изречението "Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни", което трябвало да образуват децата по време на викторина в гр. Пещера (организирана от депутат и кмет от същата партия) или, да речем, на майки с колички, излезли на протест против орязване на надбавките? И едното, и другото е политическа дейност. Дали ще се санкционират Министерството на образованието и издателство "Просвета", задето използват учебника по история като средство за пропаганда, включвайки в него спорни хвалебствия за ролята на настоящия премиер? Впрочем образованието по история и литература у нас по традиция е политическа дейност. Идеологията е политика, а е рядкост да попаднеш на учител по литература, който да изисква логична мисъл и добър израз, а не "правилна" идеологически теза. Там ще има ли глоби? Или те ще са запазени за тези, които възпитават децата си в дух, различен от одобрения от държавата? Примерно като бистрят с тях новините или ги вземат със себе си на протест. Звучи ми по-вероятно законът да се прилага в ущърб тъкмо на отделния човек, а не на партиите, особено управляващите, които имат много механизми да се защитят. Държавата няма да санкционира сама себе си, че въвлича децата ни в политически дейности. Ще санкционира нас.
P.S. Не че някой ме пита, но предложението ми е този член да отпадне, докато не бъде формулиран много точно, с изреждане на възможните според закона тълкувания на определението "политическа дейност". Не съм коментирала клаузата за религиозна дейност, тъй като тя привлече достатъчно внимание и без мен.

Домашен сметанов сладолед

За 2 порции: 2 жълтъка, 2 лъжици пудра захар малко ванилия 6 лъжици сладкарска сметана жълтъците се разбиват със захарта, докато побелеят, сметаната се разбива отделно, смесват се и се замразяват, като от време на време се разбъркват. М
Може и квасена сметана вместо бита, става чудно, но твърде малко, уви!

понеделник, 30 юли 2012 г.

History of Art Playing Cards

MoMA Kids. Неустоими!
И кубистични магнити!Уха!
New York in a bag. (Да, знам. Late-night [browser] window-shopping).

Идея за крадене :)

Нашата папагалка още обитава къщата си, но ето какво може да се прави с други, необитаеми :)
Източник: блогът на Gecko Stickers

Gecko stickers

Попаднах на тези чудни испански стикери във Фб; доколкото разбирам от сайта им, трябва да са бразилски. Enjoy! Eдно евро е около 2,5 реала.

Блогът им, между другото, също е доста забавен:

неделя, 29 юли 2012 г.

Eтикети


Новата серия етикети, които ще пуснем за безплатно разпечатване в началото на септември (заедно с официалното откриване на новия ни уебсайт) ще бъде на тема "Пътуване в науката" :)
Както виждате, тук през прозореца на влака виждаме "Човекът и обществото" и "Човекът и природата". Кажете ни какви още предмети да включим, както и дали да сложим и цветен вариант.


събота, 28 юли 2012 г.

Полиграфически пасторал

Имената на децата ми, изписани с букви от детството ми.
Проектът "Нагледна" на художника Райчо Станев показва как буквите могат да съдържат история, как задържат по себе си следи от лозунгите, в които сме ги срещали, парчета от стари смисли, неочаквано силни емоции.

Обемните, триизмерни букви от "Списания" и "Pharmacy", направени така, че да подчертават стабилността на един свят, в който бърза промяна не се предвижда. Красивият им разпад повдига въпроси за естеството на носталгията, която ни обгражда. Струва ми се, че тя е носталгия не по идеологията, а по нейната предсказуемост.

Имат ли буквите, които използваме днес, същото влияние върху нас? В проекта си "Светло бъдеще" Райчо Станев играе с разместване на шрифтове - изписва стари лозунги с игриви букви, възстановява триизмерни надписи, за да изпробва звученето им в нови думи.

Докато художникът Кирил Златков говореше за историята на шрифтовете у нас, Ния и Анна (с 2 "н") играха около кучето Бари, чиято пасторална сънливост помним с най-добри чувства :)

неделя, 22 юли 2012 г.

She's my friend

Не протестира спонтанно, между кино фестивала и концерта, въпреки завидното си естетическо чувство. Борбата й с недъзите на системата е обмислена и дългогодишна, компетентна. Не позволява на приоритетите си да се размият в аморфно - и безсилно - негодувание. Знае точно каква промяна иска. И защо.
Не играе сама. Колко професионални съюзи могат да се похвалят с истинско съдържание? Колко отстояват наистина достойнството и независимостта на професията? Колко гилдии в България поставят искания, различни от финансовите? А колко участват в дебати в защита на интереса на обществото като цяло?
Завиждам за точния, невъзмутимо спокоен език, за бодрата ирония, с която говори. За способността й да се възмущава, без да нервничи.
За смелостта. Лесно е да протестираш красиво на площад сред десет хиляди души. Съвсем друго е да застанеш лично и в продължение на три години да оповестяваш нередностите, извършвани от хората, от които зависи мястото ти. И на онези, които им нареждат.
Съвсем друго е да се изправиш срещу машината на жълтите медии, които, както видяхме, и да рискуваш не само поста си, но и името си.
Никак не е лесно. Но е изключително.

И все пак има и друго, което ме поразява по-силно: смисълът на всичко не е просто в справедливостта, в искането за възмездие за конкретните простъпки на конкретните хора.
Ако Мира прави нещо, то е да утвърждава един принцип, в който не вярват повечето ми познати.
А именно, че законите трябва да се спазват.

За да ни пази общественият договор от правото на по-силния - а това право се проявява на всяка крачка, - трябва всички да разбират неговата ценност. Ако никой не вярва във върховенството на закона, никой не иска справедливост и е готов, да речем, във всеки момент да даде подкуп, за да оневинят негов близък, прегазил дете (както масово демонстрират телефонните измами), ако всички приемат за нормално съдът да търпи намеса от мафиоти с тефтерчета или министри с микрофон, то тези закони наистина не пазят никого.
Затова е извънредно важно настояването й да търси защита именно чрез съда. Не чрез политическа намеса и не чрез ответна компроматна война. Ако съдията не вярва в съда и търси справедливост по други пътища, то кой друг ще повярва?

Думата "ценности" беше отвяна от речта ни през последните двайсет години. Може би защото преди по нея не говорехме свободно, слушахме нечий монолог. Сега пак я обсъждаме в монолози, само че вътрешни. А това вече е изгубена битка.

Прасковен сладолед


Вземате килограм зрели праскови, обелвате ги и ги намачквате с пресата за картофи (така че да се усеща текстура). Добавяте малко лимонов сок и половин чаша захар.
Замразявате за час, като от време на време разбърквате.
После добавяте една малка кофичка сметана.

Рецептата е популярна в различни разновидности, като някои препоръчват прасковите да се варят на сироп със захарта, други добавят лимонова кора.
А ето същото, само че с пъпеш:


събота, 21 юли 2012 г.

Лятна академия по рисуване


От първи август Националната художествена академия организира курсове по рисуване за деца. Това се случва за трета поредна година, но ние все го пропускаме, защото точно през август не сме в София. И сега май няма да бъдем, но ще се опитаме да отидем поне няколко дена, защото заниманията звучат много обещаващо.
Харесва ми, че са разпределени в четири тематични модула - основни принципи (композиция, рисуване от натура и пр.), експериментални (освен опити с различни техники, каквито има на доста места, са описани и някакви игри с рисуване - ето това вече наистина ме заинтригува), пленери и посещения на музеи и галерии. Жалко, че няма програма по дни и часове, за да може човек да подбере точно какво би му харесало.
Иначе, ако децата ви са тук целия август, сигурно би било готино да ходят на целия курс.





Защото в училище, както вече писах, упорито не им преподават дори азбуката на изобразителното изкуство - сякаш по силата на някакво странно суеверие се боят да не ги увредят. Да, наистина децата по принцип рисуват изразително и интересно, и много зрели художници им се възхищават и ги имитират - само че в началния курс самите те искат да се научат и на техниката на "големите" и когато не успеят, се отчайват и спират въобще да се занимават с това.

Наблюдения с телескопи

Утре вечер в Руския културно-информационен център ще има безплатни наблюдения с телескопи за деца.
Виждали сме вече Сатурн през телескопа в обсерваторията на Борисовата градина и беше прекрасно.
Ще се опитаме да не пропуснем и утре вечер, звучи чудесно :)

Регистрация можете да си направите ето тук: http://space-eagles.com/

петък, 20 юли 2012 г.

между редовете

Бях се зарекла да не пиша повече тук на политически теми, поне известно време, опитвам се да пазя това място за деца, да не му позволявам да обрасне с гняв, иска ми се да бъде градина, сеч има навсякъде.
И не успявам.
Трудно ми е след случилото се в Бургас да пусна инструкции как да си направим гигантски тебешири, кои игри в жегите разхлаждат най-добре или да описвам забавните думи-"саморасляци" на второто дете.
Не е лесно да се преструваш, че светът, в който се случва всичко това, не е страшен. И че можем да си позволим да го пренебрегваме.
Градините не съществуват в нищото. Те са подвластни на дъжда, на сушата, на пожарите, на немарата, могат да бъдат крехки, разградени, а могат и да се обезсмислят, ако допускаме в тях само някои типове хора.
И все пак няма друго средство срещу смъртта освен живота.

Затова въпреки всичко ще кажа, че вчера Ния каза първото си изречение ("Нийка панна" (Нийка падна), че децата в Докторската градина се заливат от смях, докато се замерят с пълни наполовина балони с вода, че мълча и не измислям занимания на Ането, защото на девет години децата си поставят сами по-интересни и трудни задачи, отколкото допусках, че днес е рожденият ден на Грегор Мендел, августински монах, който отглеждал грах и пчели в манастирската градина и така открил гените - онези частици в нас, които носят живота отвъд неговия привиден край.

Нямаме друг избор, освен да се опитаме да пазим това, което имаме. И да го култивираме, за да се разраства малко по малко.

вторник, 17 юли 2012 г.

Очаквайте 2: "Философски закуски"!

Как говорим с децата си за тъгата, която може да ни изглежда непробиваема, и за радостта - на витрината или в тях самите, как говорим за приятелството и разстоянията, или за приятелството като история, за насилието и ненасилствения отпор, за задълженията, без които нямаме права, най-сетне за живота и смъртта?
Как започваме такива разговори, как намираме близки до децата примери, как успяваме да млъкнем, за да чуем какво имат да ни кажат те?

Видях серията "Gouters Philo" преди две години в книжарница Filigranes и оттогава мечтая да видя тези книжки на български език. Те са не по-малко важни за родителя, отколкото за детето, защото го карат да се замисли над теми, по които си е отговарял наум с половин изречение, да потърси по-дълбоки свои отговори, които да издържат на изговаряне. Признавам, че разнасях книгите дълго време в чантата си, за да ги чета за себе си, преди да ги покажа на детето.

За мое огромно удоволствие българският издател на поредицата ще бъде "Точица". Започваме тази есен с "Насилието и ненасилието", а скоро след това - "Уважението и презрението".

Специални благодарности дължим на Фондация "Paribas", които застават зад изданието в продължение на последователната си политика в помощ на образованието и децата в България.

Не мога да не се похваля :)

Последната рисунка на Ането, 9г. :)

Не знам защо в училище не се учи рисуване. Тоест има такива часове, но в тях обичайно само се задава тема - "Морско дъно", "Есенен пейзаж", "Баба Марта" и пр. Или най-много на децата им се казва да донесат определен материал (максимум водни бои) и да работят с него. Не им се показва как. Не се учат на основни елементи на композиция, съчетаване на цветовете, дори на елементарна техника за работа със съответния материал (пр. "ако не искаш да ти протече боята и да се смеси със съседната част от рисунката, работи в другия край, докато изсъхне, и после се върни да довършиш"). Тези неща не са нито сложни, нито някакво тайно познание. Защо трябва часовете по рисуване да са проформа, а който иска, да ходи на курсове по рисуване допълнително?

Аналогично с часовете по музика. Три години никой не преподаде на децата нотите, т.е. азбуката на музиката. Навсякъде ли е така?
Лятото започва да се превръща в период за лежерен хоумскуулинг между морето и топката.

Лимонана (лимонада с мента)

Любимата ми лятна напитка, израелската лимонана, е съвършено проста като концепция -

лимонов сок, вода, захар, листа от мента. Всичко това се пасира добре и се добавя натрошен лед. За жалост обаче ментата, която се появява на нашите пазари, нерядко е с доста твърди листа, които не бързат да пуснат сока си.
Затова опитах следното нововъведение: около 3/4 от листата се попарват леко, като спанак, преди да се пасират заедно със сока, който пускат. След това се прецеждат и сокът се добавя към посладения лимонов сок. Охлажда се с лед и се гарнира с останалите (свежи) листа.

Нямам снимка, защото свърши, преди да заредя батериите на фотоапарата :)

събота, 7 юли 2012 г.

Корона от полски цветя

 Когато бях малка, най-популярни бяха венчетата от радика, или "жълтурчета". Жълтурчетата имат предимството да се намират из целия град, така че в техния случай венчето е по-скоро от "градски", отколкото от полски цветя. За да го свием, използваме дръжката на едно цвете за основа и връзваме следващото върху него ето така:

След това използваме дръжките на първите две цветя за основа и т.н. Когато някоя от първите дръжки свърши, вече има достатъчно други, за да може венчето да продължи.

Когато стигне нужната дължина, събирате краищата и продължавате да плетете върху вече сплетеното венче. Така става много по-здраво, отколкото ако само го вържете с дръжката на едно цвете.


В Русия и северните страни са популярни и по-обемни венци, истински корони от цветя. За да си направите такава, всяко цвете се завързва не близо до цвета, а на известно разстояние от него, ето така:

 Естествено, за такъв букет са подходящи не жълтурчета, а някакви цветя с по-дълги дръжки. Тук сме използвали синя жлъчка, но вероятно с комбинация от цветя и листа (а защо не и някакви треви) ще е още по-хубаво.








неделя, 1 юли 2012 г.

Лично и публично

Парад. Шествие. Някога се наричаше "манифестация". "Манифестация" идва от "manifest", значи проява на нещо, което до този момент е било скрито.
Когато човек или група хора дълго време обмислят някаква идея, тя е скрита в тях, но въпреки това съществува. Решат ли да я покажат пред другите, пишат манифест. Обявяват я значи.
Обратното на manifest е latent. Скрит, подмолен, още непроявен.

В нашето общество общо взето всичко е на показ. Интимното е в близък план, широк кадър. Когато загинат деца, позволяваме на камерите да надзъртат в лицата на родителите им. Не търпим дистанция даже колкото да си говорим в учтива форма с непознати. Продавачката нахлува в пробната, за да ме информира как ми стои банският. Всяко изказване с лек уклон към благопристойност се посреща на нож от радетелите на здравословното порно.

Според моите старомодни представи човешкото достойнство включва правото на лично пространство, на избор какво да проявиш и какво да обмисляш в спокойствието на ума си.
Това право е особено важно, когато става въпрос за идеи и чувства.

Но този избор е личен.
Когато една група хора се опитва да наложи на друга да не дава външна проява на чувствата и предпочитанията си, това не е просто двоен стандарт. Не е просто нечестно. Става въпрос за създаване на една лъжа, според която светът е еднороден. Тя е и опит светът да бъде направен принудително по-еднороден чрез закриване на част от опциите. Това е манифест от друг порядък - опитът да наложим фантазията си за един свят, в който всички ще са като нас, на реалния шарен свят навън.
Затова е кофти да не искаш другите да си... личат. И затова някакви хора вчера са избрали да проявят публично нещо лично. Като предпочитанията си кого да обичат.