четвъртък, 24 май 2012 г.

Извънредните ситуации и децата

Какво знаят децата за поведението преди и по време на извънредни ситуации? Какво запомнят от онова, което им говорят в училище?
Не е вярно, че след дъжд няма полза от качулка. Напротив, тъкмо неприятното усещане, че не си бил готов за подобна ситуация може да те мотивира да попълниш празнотите.
Ето тук има достъпна за деца информация за различни извънредни ситуации, обяснения стъпка по стъпка какво може да се направи и дори игри за по-сигурно запомняне на най-важните неща (примерно подготовка на чанта с най-необходимите неща, план за поддържане на връзка със семейството (например ако детето е на училище) и пр.)
Можете да опитате и съответния раздел в сайта на Sesame Street - сега, докато децата разбират защо това е важно.

сряда, 23 май 2012 г.

Направи си сам инициална буква







За собствено удоволствие обаче - или за да изпитате заедно с детето очарованието на старите ръкописи - могат да се използват и различни улеснения.
За да пресъздадете основната форма, можете да уголемите съответната буква в подходящ шрифт, да я разпечатате и да прекопирате контурите й.
Можете също така да вържете две моливчета с ластик, за да може движението на ръката Ви да доведе до плавно редуване на по-тънки и по-удебелени части в зависимост от посоката. 
Можете също просто да прерисувате контурите на буквата, като следвате логиката на удебеляването.
След като сте готови с основната форма, помислете как се свързват отделните части. Имитирайте възел, пристягане с пръстен или друга форма на съчетаване.
След това можете да запълните буквата и да добавите украса - в случая орнаменти, леко напомнящи на разклонения на растение. Ако искате, можете да добавите допълнителен цвят. Златният лист може успешно да бъде заменен за домашни цели от "златна" водна боичка, каквато се намира в магазините за художнически материали.
По желание можете да добавите елемент от историята, към която се отнася буквата, например животни и хора.

вторник, 22 май 2012 г.

Тайно послание

Старите писмености са чудесен начин човек да се поупражнява в тайнопис. Оставете на детето "шифрована" на глаголица бележка, както и указания къде да намери "кода" (можете да му го разпечатате или просто да му подскажете линка).
Тъй като става въпрос за игра, а не за научен труд, приемаме приблизително 1:1 съответствие на азбуката към звуците в съвременния български. 


неделя, 20 май 2012 г.

Из "Дневникът на един дръндьо" :)


Вчера

...Ането и татко й помагаха за представянето на "Дракончето Поли" от Екатерина Йосифова. Кой може да предположи защо всички многоглави дракончета отначало се казват "Поли"?

...Завърши читателската щафета на сайт "Детски книги" и в Столична библиотека видяхме деца, които се разхождаха с кеф напред-назад из историята, говореха за битката с кораби в Колизеума или за разликата между египетските и ацтекските пирамиди. Комбинацията между четенето и споделянето в интернет очевидно е печеливша, защото дава на децата възможност да срещат други четящи деца и така да преодолеят внушението на средата, че заниманието им ги прави едва ли не "особени" - нещо, което в предпубертетната възраст може доста да нагарча.


В Съдебната палата се проведе процес срещу Вълка от приказката за Червената шапчица. Всички участници - съдебният състав, прокурорът, адвокатът, обвиняемият и ищецът - бяха ученици от четвърти клас, които под формата на един очевидно забавен за тях спектакъл разсъждаваха върху справедливостта, търсеха логически противоречия, учеха се да се изслушват взаимно и да се аргументират. Съдия Владимир Вълков, който организира тези процеси абсолютно доброволно, коментира, че подготвителната работа е била удивително кратка - два часа, през които са обмисляли законодателната страна на въпроса - какъв трябва да бъде законът, спрямо който вълкът е извършил някакво престъпление. Извънредно любопитно и полезно начинание, би било прекрасно да се разрасне и да обхване повече деца.

От "Нощта на музеите" успяхме да видим малко, но пък Хартиеният фест в Телефонната палата беше по-шарен и по-внушителен от миналата година. Диапазонът в работата с благодатния материал стигаше от хартиените самолетчета, брошки, цветя, които човек можеше да си направи сам в "павилионите" отпред до огромната марионетка, пищните костюми, синия дирижабъл или хартиената стая вътре.


В институт "Сервантес" беше последният ден от прекрасната изложба с картички, изпратени или получени от Федерико Гарсия Лорка. Тук фотоапаратът ми сдаде багажа, но в каталога на изложбата още можете да намерите бродираната Айфелова кула, изпратена от Салвадор Дали, както и странната атмосфера на пейзажите, в които много често - изненадващо за днешното око - присъстват хора.





петък, 18 май 2012 г.

Без думи.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2012/05/18/1830163_gumena_dusha/

"Щедрото дърво" в класацията на "Книга за теб"

Преди няколко дни бяха обявени първите годишни читателски награди "Книга за теб" - първите у нас награди за книги, присъждани изцяло от читатели и книжни блогъри. Особено ни е приятно, че сред шестте избрани в категорията "Детска книга" е "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн - избор, който доказва, че независимо от бързите промени на книжните хоризонти най-важното качество на една книга си остава смисълът.

Благодарим!

Открий грешката





Между другото в този плакат - както и в повечето, които ще видите другата седмица - има грешка, узаконена от традицията, от необходимата за спояването на всяка нация забрава.
Кирил и Методий, разбира се, не са измислили кирилицата - тя е  създадена от Климент Охридски и е наречена така в чест на Константин-Кирил Философ.

Кирил и Методий са измислили глаголицата. Тази малка подробност се учи обаче в горния курс - тоест след като основните мисловни клишета вече са били зададени. Иначе всичко, което преповтаряме за "славянската азбука" и поводите ни за гордост около нея, се отнася и за глаголицата - тя е създадена специално за славяните, запазена е благодарение на Борис І, изучавала се е в българските книжовни школи и е разпространена из славянския свят, например в Хърватия (до 19 век!), в Чехия (вторично, не като остатък от Моравската мисия) и в Русия. Да, не е просъществувала колкото кирилицата и не представлява мост между миналото и днешното ни ежедневие. Впрочем и това не е съвсем така. Буквите "Ш", "Щ" и "Ж" имат глаголически произход.
Глаголицата е красива. И... уникална. Съвсем славянска. С очарованието на тайнописа. Създадена за нашата фонетична система (хм, преди 12 века не е била съвсем същата).
Едно просто забавление около 24-и май - изпратете на някого картичка на глаголица :) "Кода" можете да намерите тук.

Длъжност неизменна?

С наближаването на 24-и май за книги ще се говори все повече - и все повече наизуст. Няма да си кривя душата, обожавам този празник - божури и букви, радостно множество навън, с една песен, красива песен, с чувство за общност тъкмо около книгите.

И все повече се замислям. Кога един празник се изпразва от съдържание? Кога преживяването става ритуал, нещо, което "се прави" на определен ден, без никой да помни защо, а само по силата на съседската инерция, докато тя завие в друга посока?
Това ли е съдбата на 24-и май, да стане предмет на етнографията, като празнуването на Лазаров ден? Нищо чудно, ако все така повтаряме буквата, а не смисъла му. Доста време след Възраждането ние продължаваме да го почитаме като празник на началната грамотност, а не на грамотността въобще. Да, азбуката сама по себе си има притегателната сила на общото начало, на отправната точка, но продължаващото честване на механичната грамотност на фона на пълната липса на държавна политика по отношение на истинската, функционална грамотност - способността да разбираш какво четеш - не носи полза.
Както се чува от виковете на абитуриентите, които празнуват края на училището като уволнение от казарма.
Какво се случва между двете половини на празника?
И какво не се случва?
Не се случва например четенето в детските градини - поне в масовия случай. Защото то изисква активни учители, които да поемат инициатива извън разписаните им задължения. Защото е по-лесно да наредиш децата на столчетата, да им пуснеш телевизия и да отидеш да пиеш кафе.
Много често не се случва началният контакт с училищната библиотека. Защото нерядко библиотекарките възприемат работата си като работа на пъдари, които вардят склад. И забраняват на първокласниците да вземат книги. Както беше в училището на дъщеря ми. И в съседното, което също бях проверила тъкмо по тази линия. Разбира се, има и прекрасни библиотекари, изобретателни, с въображение и обич към професията си. Но няма никаква политика за тяхното поощрение или за съответните санкции срещу първия тип.
Не се случва обмяната на опит на държавно ниво, въпреки че традиции в тази област вече имат немалко страни - Германия, Великобритания, Швеция и др. Преди две седмици Гьоте Институт организира работилница на тема насърчаване на четенето в ранна възраст -  да, дойдоха различни библиотекари от страната, но не и хора, които определят политиките на страната. Прекрасната кампания "Библиотека в детската градина" е започната не от МОН или Министерството на културата, а от Столична библиотека (включете се!). През месец март на кръглата маса за детското четене, организирана от Столична библиотека и интернет-портала "Аз-детето" представителката на МОН Пенка Иванова не само не се ангажира с каквито и да било политики, но и замина веднага след изказванията, отказвайки да даде какъвто и да било коментар извън официалното си слово. Случват се кампании като "Читателска щафета" на сайта "Детски книги" и като "Забавното лятно четене" на портал "Аз-детето" и Столична библиотека - прекрасни доброволни инициативи, които очевидно улучват верния тон и заразяват децата. Следят ли въобще министерствата на образованието и на културата какво се случва в тази насока? Ако сами не подемат нищо в тази насока, биха могли поне да насърчават подобни практики, за да гарантират трайността на резултатите.

Да, знам какво ще възразят много хора - че кой колко чете си е частна работа и няма защо държавата да се меси. Въобще не е така. Защото функционалната неграмотност - неспособността да разбереш писмени инструкции, да осмислиш документа, който подписваш, да защитиш позицията си, да изградиш мнението си на базата на различни източници - не засяга само частния ни живот. Вие искате ли лекарят, който ще ви оперира, да умее да разбира това, което чете? А инженерите в електроцентралите? Какво четат тези, които управляват язовирите? Тези, които разрешават къде може и къде не може да се строи? Как влияе неспособността - или нежеланието - за четене на по-задълбочени текстове върху гласуването на избори?
Тук опираме до две разбирания за държавата. Ако държавата се разбира като власт, свикнала да решава проблемите с наредби, то тя наистина следва да стои извън територията на четенето - защото там може да направи само бели. Но тя, разбира се, се меси - със задължителна учебна програма (задължителни автори, задължително мнение за тях), задължителни летни списъци с четива (най-сигурният начин да откажеш детето да чете), задължително влизане в кадър на някоя височайша персона в окото на празника, пардон, в камерите му.
Когато обаче опира до задълженията на самата държава - прословутата "длъжност неизменна", за която ще слушаме на воля другата седмица - изведнъж настава тишина.

Може би трябва да я нарушим.


сряда, 16 май 2012 г.

Questionaut

Докато вървят изходните нива......една игра, изработена от чешкото студио за уеб дизайн Аманита. Да, Questionaut е създадена за сайта на БиБиСи, но освен образователна, тя е красива, намислена. "Въздухът" от всеки верен отговор помага на геройчето да продължи нагоре с балона си в търсене на изгубената шапка на приятелката си, докато минава през странни небесни тела със скрити механизми за "отключване" на въпросите. Въздухът от сгрешените... просто добавя към атмосферата :)
Предизвиквам ви да накарате дървото от математическата планета да цъфне.
Междувременно може да проверите какво сте запомнили от нивото за трети клас (без да се излагате пред детето :)) и да изтриете лошия спомен за въпроси като "Какво е това, което ни заобикаля и не е направено от човек" (Изходно ниво по "Човек и природа", трети клас, примерен тест).
Благодарности на Емилия Славова, че сподели този линк!

сряда, 9 май 2012 г.

Софийски фестивал на науката


Вече започна и по всичко личи, че тази година ще е още по-интересно от миналата.
Бяхме в "Заимов" на молекулярната гастрономия и видяхме как се правят спагети от морковен сок и сладолед, охладен с течен азот, опитахме неправдоподобно приятни вкусове (маслина в карамел например) и гледахме как може да се говори за химия... в други измерения.

Беше чудесно. Науката може да е acquired taste, вкус, който се придобива с опита, но организаторите от Британския съвет явно са набрали доста опит, защото беше страшно вкусно :)
Ето тук можете да намерите програмата за останалите дни:
http://www.sofiasciencefestival.bg/

понеделник, 7 май 2012 г.

In memoriam

Днес е починал проф. Георги Лозанов. Когато бях в гимназията, за сугестопедията се говореше на границата на градския фолклор, като за нещо, което е твърде хубаво, за да е истина.
Общоприетият начин да научиш дума беше да запълниш с нея пет реда в тетрадката за упражнения. Онова, което чувахме за сугестопедията, беше неясно и окарикатурено - учене по време на сън. Mumbo-jumbo.

Всъщност сугестопедията е метод, който включва редуване на активни и пасивни фази - нещо, което вече е доказано необходимо за ефективното функциониране на ума - за да може възприетата информация да бъде обработена на подсъзнателно равнище и да се изградят връзките, които да я запазят в дългосрочната памет. Но не само толкова. Методът е разработен подробно и лиценз за практикуването му не се получава лесно - доколкото знам, отказан е дори на дъщерята на проф. Лозанов. Когато комисия на ЮНЕСКО идва през 1978г. да наблюдава работата му, тя препоръчва сугестопедията като метод за преподаване на всички предмети.

Изумена бях да науча, че методът всъщност не е оборен, а е просто отречен по идеологически причини - поради страх от "програмиране", "промиване на мозъци". И че проф. Лозанов е бил 10 години под домашен арест заради работата си.

Из окончателния доклад на ЮНЕСКО от 1978г.:

Recommendations (Extraction)
Made by the Experts from the Working Group on Suggestology as a Learning Methodology Meeting in Sofia, December 11–17, 1978
...1.There is consensus that Suggestopedia is a generally superior teaching method for many subjects and for many types of students, compared with traditional methods. We have arrived at this consensus following a study of the research literature, listening to the testimony of international experts, observing films portraying Suggestopedia instruction and visiting classes in which Suggestopedia is practiced. The films were prepared and the classroom visitations were impressive.
...2.Standards should be set up for the training, certification and maintaining of standards of suggestopedic training.
...3.Different categories of competency of teachers should be used to reflect increasing levels of teaching performance in certification.
...4.Suggestopedic teacher training should be started as soon as possible.
...5.An International Association for Suggestology and Suggestopedia should be set up that is affiliated with UNESCO and should have the assistance and guidance of Dr. Lozanov for training, research, coordination and publication of results.
...6.UNESCO is requested to give its support to all these proposed activities by all possible means and under the existing international regulations.”

Смутени и засрамени :)

Ето, заради това си струва всичко - и издирването на правата, и треперенето да не объркаш някой детайл, и дърлянето с печатниците, че тяхното "по-хубаво ще ви го направим, госпожо!" не е баш каквото искате. В крайна сметка тези неща заминават, а месеци по-късно виждаш у друг радостта, която сам си изпитал, когато си изчел книгата за пръв път.
Ех, че хубаво!

Благодаря, Лидия!