петък, 27 април 2012 г.

Ния на една!

Всъщност беше вчера. Обаче... на рождения ден ядохме торта и ходихме на люлките, та не се занимавахме с блогове. Така че... тук празнуваме днес :)

неделя, 22 април 2012 г.

Четем книги, защото

... да живееш само в своята глава и само в своето време причинява клаустрофобия.
Ако никога не се вживяваш в ума на някой друг (а книгите позволяват да направиш това), ще се криеш в себе си като в мазе, без да знаеш дали навън е война.

Четем книги, защото докато ги четем (или ги продължаваме наум), сме безсмъртни. Умът ни вижда надалеч в несъществуващото и не се плаши от него, защото го вижда препълнено със светове.

Книгите се правят бавно. Несъществуващото не обича да приема окончателна форма, мята се, не стои мирно за снимка. И хем е невидимо, хем винаги се разбира, когато излезе размазано. Затова трябва да се рисува бавно и да се трие често. Може да отнеме месеци, години. Но когато се получи, е празник - и то празник, който може да бъде споделен.

__________________
Написаното е по молба на Нева Мичева - и по повод на кандидатстудентско изказване, че книгите са за старите и бедните, които не могат да си позволят нови технологии. Може да се каже, струва ми се, обратното - бързите технологии са за бедните, които не могат да си позволят време.

вторник, 17 април 2012 г.

Азбука от Google Earth

Не мога да не се възхитя на азбучната география на Рейчъл Йънг, съставена изцяло от изображения на британски пътища, храсти и ниви в Google Earth и представена в "Дейли Мейл".

събота, 14 април 2012 г.

В последния момент

Великденска украса за пет минути:


quick easter eggС перманентен маркер - можете да си напишете цяла история - или пък да направите толкова фина рисунка, колкото ви се иска.

На точки - просто отворете перфоратора, извадете кръгчетата и залепете върху яйцето, както ви харесва. И съвсем-съвсем накрая - тези village people, които направих с останалата от "гнездата" суха трева.





четвъртък, 12 април 2012 г.

И една от Цветница :)


Великденски яйца 2

Цветните яйца са по дизайн на Ането; белите са с гипс и акрил.

Зайци! Зайци!


Малко дългоухи картинки за разпечатване - рисуването им се оказа доста забавно, така че очаквайте още :)

вторник, 10 април 2012 г.

Конкурс за превод на стихотворение от Шел Силвърстийн


Като първите издатели на Шел Силвърстийн в България ни е страшно приятно да разберем, че не сме единствените запалени почитатели на този автор.
Още миналата година фондация "Приятели на Чикаго" е обявила конкурс за превод на негови стихотворения - конкурс с над 100 участници, най-вече ученици от езиковите гимназии. С радост се включваме в организацията, а вие се включете в самия конкурс!

Ето и подробности:
Фондация “Приятели на Чикаго”, Американският център при Столична библиотека и издателство “Точица” обявяват за втора поредна година конкурс за превод на стихотворение от книгата на Шел Силвърстийн “Където свършва тротоарът” (Shel Silverstein, “Where the Sidewalk Ends”). В конкурса може да участват всички, които представят свой превод на предложеното стихотворение. Преводът следва да се изпрати по електронна поща на имейл: rcdnes@gmail.com.

Писмото трябва да съдържа само следната информация в посочената последователност:

Име и фамилия:
Имейл адрес:
Възраст:
Училище, университет или професия:
Град:
Преведеното стихотворение (само българският текст):

Крайният срок за получаване на преведените стихотворения е 1 юни 2012.

Победителите в конкурса ще бъдат наградени на специална церемония в рамките на Дните на Чикаго, която ще се състои на 22 юни 2012 в Американския център при Столична библиотека.

Шелдън Алън Силвърстийн, известен като Шел Силвърстийн, е роден в Чикаго. Неговата първа книга със стихове за деца “Където свършва тротоарът”, издадена през 1974 г., веднага се превръща в класика. Днес книгите му са преведени на двадесет езика, издадени са в повече от двадесет милиона екземпляра и се четат в целия свят. Освен като детски писател, Силвърстийн е известен и като автор на песни, музикант, композитор, карикатурист, илюстратор и сценарист.

Дните на Чикаго, съорганизатори на които са фондация “Приятели на Чикаго”, Столична община и Посолството на Съединените щати, ще се проведат в София от 1 юни до 4 юли 2012. Концерти, изложби и лекции за историята, културата и архитектурата на Чикаго ще направят американския град по-близък до София и нейните жители. Целта на Дните на Чикаго, които се провеждат в навечерието на 4 юли – националния празник на САЩ, е чрез създаване на граждански партньорства да се популяризира българо-американското приятелство и сътрудничество и да се осигури обществена подкрепа за побратимяването на София и Чикаго.

Повече информация може да намерите на www.friendsofchicago.org и www.facebook.com/friendsofchicago. Ако имате въпроси, изпратете имейл на office@friendsofchicago.org.

В конкурса може да участвате, като преведете следното стихотворение:


WHERE THE SIDEWALK ENDS

There is a place where the sidewalk ends
And before the street begins,
And there the grass grows soft and white
And there the sun burns crimson and bright,
And there the moon-bird rests from his flight
To cool in the peppermint wind.

Let us leave this place where the smoke blows black
And the dark street winds and bends.
Past the pits where the asphalt flowers grow
We shall walk with a walk that is measured and slow,
And watch where the chalk-white arrows go
To the place where the sidewalk ends.

Yes we’ll walk with a walk that is measured and slow,
And we’ll go where the chalk-white arrows go,
For the children, they mark, and the children, they know
The place where the sidewalk ends.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Предизвикателство за писане 4: Недоразбралият

През миналата седмица нямаше тема, защото бяхме в 88 ОУ и писахме приказки с децата там.
Тази седмица темата е "Недоразбралият" - някой, който не разбира съвсем какво става в приказката и по тази причина дава съвсем различно тълкувание. Може да е чужденец, извънземно или просто някой... много разсеян.
Ето каква прекрасна приказка получихме от Цвета Брестничка:
Как прекарах уикенда“
Съчинение по преживяване

Ние си изкарахме супер уикенд. Ходихме на пикник – даже няколко пъти. Тате ни заведе в гората, обаче бързаше за работа, ама нали е най-якият баща на света, ни остави да си играем, докогато си искаме. Прибрахме се посред нощ. Имах само малко ядове с брат ми, защото през цялото време тичаше да търси някакви камъчета, ама той си ми е особен, какво да го правя. После спах като пън, нищо че брат ми го бяха хванали лудите и напираше да излиза по нощите. Добре, че нашите бяха залостили прозорците и вратите, че кой го знае къде щеше да се замота в тъмното. На другия ден тате пак ни заведе в гората, защото видя, че много се забавляваме. Този път мама беше ни сложила и страхотни сандвичи за пикника. Брат ми, нали си пада малко смотан, изрони половината хляб по пътя, ама все пак остана и за дояждане. Много съм горда, че тате ни смята вече за големи и ни остави да се прибираме сами. Ние си се оправяме прекрасно. Вярно, че не си тръгнахме направо за вкъщи, първо малко пошетахме из гората, ама кой би пропуснал такава възможност!? Оказа се, че възрастните, както винаги, са крили от нас най-интересните неща. Насред гората има къщичка от захар, представяте ли си? Сигурно от Зъболекарския съюз са забранили на родителите да казват на децата си за нея. Ние обаче я намерихме и добре похапнахме. И онази бабичка, дето се въртеше наоколо, ми се видя доста разбрана, въобще не се разсмърдя заради изядените курабийки, дори сложи брат ми да си почива в една по-малка къщичка. Аз пък научих няколко много яки рецепти за кексчета, мъфини и домашни бисквити. Толкова много сладки неща направих и изядох, че накрая вече не можех да ги гледам. Ама оная бабичка, въпреки че иначе беше готина, си падаше малко маниячка – все искаше да проверявам дали фурната е достигнала необходимата температура. Накрая й казах да си проверява сама, писна ми. Тя пък като се завря вътре, не излезе. Е, не можех да я чакам цял ден, изкарах брат ми от къщичката за почивки и се прибрахме.
Никога не съм имала по-хубав уикенд. За следващия ще помоля тате да ни заведе на оня остров, дето ни разправяше за него онзи, еднокракия с папагала, забравих му името.

понеделник, 2 април 2012 г.

Честит Ден на детската книга!


Поздравявам ви с "Фантастичните летящи книги на г-н Морис", въпреки че със сигурност вече сте гледали филмчето.
Защото детските книги са свят, който все започва отначало. Тяхното време се върти в кръг. Затова и децата обичат да ги препрочитат. И възрастните също - колкото повече остарява човек, толкова по-малко му се иска краят да е край.
Честит празник, книги.
И едно аматьорско филмче, на което попаднах. Намирам го за много чаровно въпреки забележимата на моменти корда.