петък, 30 март 2012 г.

разработка на софтуер за деца с аутизъм

Екипът на Sarneva Solutions разработва софтуер в помощ на деца с аутизъм. Програмистите работят заедно със Светлана Картунова, специалист с голям опит в работата с аутистични деца. Цялата програма ще включва около 10 000 мини-игри (за началния етап), в които децата ще изпробват във виртуалния свят неща, които впоследствие по-лесно биха усвоили в реалния. Това се случва с помощта на маркери (водачи), които държат в ръце и които им позволяват да действат с триизмерни изображения на екрана. Милена Сърнева и екипът й имат нужда от дофинансиране, за да могат да довършет проекта - например за да платят на добри дизайнери, които да направят нужния интерфейс на програмата. За целта търсят микродарения - напр. $5, така че работата им да бъде доведена до успешен край. Ако искате да помогнете, можете да дарите 5 долара тук - или да разпространите информацията.

сряда, 28 март 2012 г.

Великденски яйца

Да боядисваш яйца в компанията на прохождащо бебе може да бъде отчайващо. Да докараш фина украса като тази на традиционните румънски или украински майстори - обречена кауза. Ето няколко подхода, които изглеждат по-трудоемки, отколкото всъшност са. Боядисване в близки нюанси. Ако ще слагате яйцата заедно в голяма купа, те ще изглеждат най-добре, ако цветовете им си подхождат. Може да се постигне лесно, като използвате само два цвята в различни съотношения.
Бяло върху бяло. Например с моделираща паста. Или С200 с малко брашно.
От http://www.shelterness.com/25-creative-ways-to-decorate-easter-eggs/ Бяло върху цветно. Не е нужно да избирате чисто бяло яйце, да рисувате върху него със свещ и да боядисвате плътно. Може и с обикновен канцеларски коректор върху плътно боядисано, добре изсъхнало яйце.
Фалшиво Фаберже Става с всякакви тънки ширити от кинкалерията, колкото по-кичозни, толкова по-добре :) Малко боя, малко лак за нокти, някой и друг стар гердан. Доста мирише обаче от лака и лепилата, затова тази година няма да правя - ето обаче линк към сайт, където е обяснено добре кое как става http://www.100directions.com/faux-faberge-egg-tutorial/
Ботанически Баба ми ги правеше с балдаран, но всъщност всякакви листенца стават. Важното е да прилепнат плътно.
Мокро филцоване върху дървено яйце (или кутийка от шоколадово):
Разбира се, може просто да нарисувате нещо малко с водните бои на детето. Особено върху празните черупки, които нямате намерение да чупите скоро :) Миналогодишните още са живи:

събота, 24 март 2012 г.

Пролет

А ето тази книга си поръчах днес:

вторник, 20 март 2012 г.

Трето предизвикателство: Измисляне на светове

Светът, в който се случват приказките, разказите, новелите или романите, много често е различен от нашия - понякога по-явно, понякога по-незабележимо. Пътешествали ли сте в страната на лилипутите или в страната на чудесата? В света на великаните като Гаргантюа и Пантагрюел, на планетата на маймуните, към центъра на земята? Днешната задача е да си представите и опишете възможно най-подробно правилата в един съвсем нов свят, измислен от вас. Може и система от светове, които да бъдат свързани по някакъв начин (ако са противоположни, значи пак са свързани). Добре е описанието да е придружено с рисунка (или карта). P.S. Майки, можете да участвате, разбира се, но оставете все пак и децата да помислят :)

неделя, 18 март 2012 г.

Щръкокамил, ендроп, аспида

Слово за щръкокамила Щръкокамилът е голяма птица. Когато снася яйце, снася го във водата. После стои във водата и гледа яйцата си. Ако ли извърне очите си [от яйцата], ще станат на запъртъци. Когато иска да спи, с едното око спи, а с другото гледа. Защото има друго същество, което прилича на змия и е дълго 50 лакти. Когато види, че щръкокамилът снася яйца, тази змия идва и наблюдава. Щом щръкокамилът извърне очи [от яйцата си], за да спи над тях, и яйцата ще станат запъртъци.
или:
Слово за ендропа, който е в морето Този ендроп [живее] в морето. Като кон е отпред, много красив, а от кръста към опашката е като риба. Има мрачна красота, защото ходи в морето и е морски войвода на всичките риби. Погледът му е като на риба. В някоя земя има риба, златна на вид, защото всичко й е от злато, която лежи на едно място. Отива ендропът при нея и всички риби тръгват след него при тази златна риба. Отива ендропът и й се покланя като на цар веднъж годишно.
Обичащите Борхес ще ви кажат - науката такава, каквато си заслужава да я измечтаем, винаги танцува по границата на въображението, приканва ни да си представим света по-друг, по-достоен за почуда, отколкото сме свикнали да го мислим. Да не оставаме със страха и самодоволството, които векове наред са спирали ума да пътешества, а да си представим света изоснови друг. Лесно е да се присмеем със задна дата на онези, за които птолемеевата вселена е била единствено възможна и логична, но опитаме ли сами да приемем подобна кардинална промяна, главата ни се мае, като да надничаме през заешката дупка надолу, в една друга страна. Страната, от която идва "Физиологь", представен ни от Ана Стойкова, е нашата собствена - само че толкова отдавнашна, че ни е трудно дори да си представим хората в нея като живи същества, които също като нас огладняват или се шегуват, боли ги кръстът или се радват на първите стъпки на децата си. Още по-трудно ни е да си представим нещата, в които не са като нас - например възгледът им за природата като нещо, съществуващо не само по себе си, а за да даде алегоричен урок на хората. Това е структурата на средновековния "Физиолог", създаден за първи път някъде през ІІвек сл.Хр. в Александрия. Всяко от реалните или митични животни, описани в него, присъства не само за да интригува читателя, а и за да му предаде морален урок. Нещо повече - моралният урок е причината то да съществува въобще - като част от общуването между Бога и човека. Така папунякът, който първо изпраща малките си да излетят от гнездото, а после сам губи оперение и става безпомощен, та те се връщат да го гледат, докато пак му израстнат пера, е повод да бъдем поучени да почитаме родителите си; ендропът е алегория на пастора, а щръкокамилът иде да ни каже да следим в главата ни да се мътят само боголюбиви идеи. Какво би било днес да си представим, че естеството е натоварено с таен смисъл и този смисъл гледа към нас? Какво би било да вярваме в гърлицата и хинея, ехидната и грипса - или поне да разговаряме с човек, за когото те са допустима реалност? "Физиологът" става най-разпространената през Средновековието книга след Библията, като у нас влиза през византийския си вариант, като е превеждан на среднобългарски най-малко три пъти. Съвременните изследвания върху него са дело на доц. д-р Ана Стойкова,която е автор на две книги по темата - "Славянският физиолог: Византийска редакция" и "Физиологът в южнославянските литератури". За моя радост първата съществува и под формата на сайт, напълно достъпен за всякакви неспециалисти :) Ако щракнете върху "Зверове и птици" от падащото меню горе, ще видите изображения на описаните животни; а ако искате да прочетете дългите им описания, опитайте "Притурки" в десния край. Там четем:
"Слово за пауна Паунът е най-прекрасното от всички същества. Паунът има голяма хубост. Когато ходи с голямата си красота, наслаждавайки се1 на красотата си, той се разтърсва в своето великолепие и се възгордява много. [Но] когато види нозете си, въздъхва много жално, защото жали нозете си, и казва: "Господи, защо не са като тялото [ми] и краката?"
Препоръчвам да разгледате сайта поне два пъти - веднъж сега и втори път, когато децата ви започнат да учат старобългарска литература и се приберат от училище убедени, че е скучна. Или направо си купете книгата (което и смятам да направя).

четвъртък, 15 март 2012 г.

Световен ден на разказвачите




На 20-март, вторник, ще отбележим Световния ден на разказвачите.
Започнала през 1991г. в Швеция, тази традиция има за цел да ни припомни, че при всичките си превъплъщения - през ръкописа, печатната книга или електронното издание, литературата си остава преди всичко глас, гласът на разказвача, който чуваме дори когато четем наум.

Какво е било онова, което е карало хората да слушат аеда или менестрела? Защо са важни каденците и паузите, възможността за импровизация, за мигновен диалог с публиката? Защо децата обичат родителите да им четат вечер, дори когато умеят да го правят сами?

Постепенно Денят на разказвачите започва да обхваща все повече страни - от Австралия и Мексико до Канада и Естония. През 2005 в него участват вече 25 държави, а през 2008 три хиляди деца посрещат разказвачи в класните си стаи. Всяка година събитията се въртят около определена тема, като през 2004г. това са птиците, през 2005 - мостовете, през 2006 - луната, през 2010 - светлината и сянката. Тази година всички разкази ще се въртят около дърветата.
Затова и ви каним във вторник, 20 март 2012, от 12ч. под махалебката (голямото дърво до пресечката на "Сан Стефано" и "Оборище") да разказваме и четем на глас приказки за дървета.
Ще си носим "Баронът по дърветата" на Итало Калвино, "Пътешествие в страната на дърветата" на Льо Клезио и, разбира се, "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн.

Молим всеки, който иска да разкаже история по темата, да ни пише.

All Things Green

Обожавам ботаническите рисунки и не мога да се сдържа да ви покажа ето тези ботанически букви:
http://www.behance.net/gallery/Botanica-Caps/396469



Просто прелест! Дело са на Sasha Prood.

Плетене на "скуби-ду"

Нямам никаква идея защо плетените гривнички, които сега са върхът на модата в трети клас, поне доколкото ми е известно, са кръстени на анимационното куче.
Факт е обаче, че трябваше суперспешно и суперзадължително да се снабдим с материали, а познанията за начините на плетене бързо организираха класа в майстори, калфи и чираци.

Плетаческата мания продължи дотам, че класната на Ането им беше отпуснала часа по "Бит и техника", за да се занимават с това вместо предвидените в програмата упражнения. Свястна жена.

Ето как се плетат гривничките "скуби-ду":



Из "Предизвикателство за писане" 2

Получихме много приказна кореспонденция! Както се случва с хубавите играчки, майките май се заиграха повече от децата.
Ето какво четем в пощата (имената на авторите ще ги сложа, като ги питам):

***
Дневник на дясната - и на лявата обувка

Дясната обувка: И на мене ми се искаше да ме разнасят по света, ама няма … Стоя в долапа на Феята Кръстница, защото "песента ми била изпята". Така ми каза тази ужасна жена, без изобщо да си дава сметка, че сестра ми без мене за нищо не става. Представям си как Пепеляшка подскача полубоса в палата … щеше да я хареса принцът така, ама друг път. Обаче моя е вината, че съм добра обувка и не падам, когато ми скимне. Ето, на. Къде ли е сега сестра ми? Принцът я носел в джоба си, където миришело на аромати от Колон и не спирал да я чисти с кърпичката си. Плаче ми се, но това е. Няма справедливост на тоя свят, няма.

Лявата обувка: Писна ми да тъпчат в мене краката на кого ли не. Не ставам, и не ставам, и не ставам. Само като си помисля за онази графиня, с кокошия трън на малкия пръст, как жулеше … брррр! Ами миризливия крак на херцогинята? На селянките краката уж бяха чисти, защото газеха във водата да перат, но пък как ме изпонамокриха … И какво прави сестра ми сега? Играе в долапа на криеница с мишките. Чак ми се плаче, и на мене ми се играе, ама няма. Все някой трябва да свърши работата и да намери жена на принца. Обаче докато принцовете си избират жени по обувките, няма да се оправят нещата в това царство, и това си е.
***
Размишленията на една тиква

Тиквата си лежеше тихо и кротко на рафта и се беше впуснала в мечтания. Мислите и прелитаха над цялата кухня, подскачаха край бурканчето с канела, купата със захар, купата с брашно и топлата фурна.
Тиквата си мечтаеше за тиквеник.
Или по-скоро как ще я приготвят на такъв - да я обелят, да я настържат, да я препекат и да я подредят в тънкоразточени кори, да я посипят със захар и канела и да я запекат в топлата фурна.
А какъв аромат щеше да се носи после из цялата къща....
В този момент в кухнята влетя Пепеляшка и я грабна от рафта. - Леле, какво нахалство! - си помисли тиквата. - Как може това момиче, уж го хвалят, че било учтиво и добре възпитано, да влети така и да ми прекъсне мечтата. Амаха!
Докато си мърмореше така под носа тиквата, беше отнесена от Пепеляшка на двора, където вече я чакаше феята-кръстница.
Сложи я на калната студена земя, а тиквата беше на върха на възмущението си.
- Какво е това безобразие! Какво си мислят тия двете. Докога ще се подиграват така с чувствата на една тиква! Ще се пръсна от яд, да ме цапат с кал и да замърсяват прекрасната ми оранжева и лъскава кора....
Докато беснееше и се пенеше, феята-кръстница вече беше изрекла заклинанието и бавно и постепенно тиквата започва да нараства, гласа и да изтънява и в един миг ... вече не беше тиква, а прекрасна златна каляска.
Тиквата продължаваше да се пени с изтънялото си гласче, но възхитения глас на Пепеляшка я свали на земята и тя започна да се оглежда и за нейно най-голямо учудване взе, че се хареса в новия си външен вид.
Някъде назад в празната и каляскена глава беше зарязана мечтата за топъл дъхав тиквеник.

"Мило дневниче,
Пиша до теб, защото знам, че онази, другата глава и тя чете. Искам да си призная, че това положение излиза от контрол. Аз от скоро съм вегетарианка, разбираш, трудна задача. Знам, осъзнавам, че това е равностойно на революция, аз би трябвало да пазя Ябълката, не да я ям. Аз би трябвало да ям Братята, не да ги игнорирам. Но защо да се придържаме към всички тези закостенели традиции. Ами, разбери, дори стомахът ми не го понася!!! Хората вече далеч не са толкова качествена храна, колкото бяха когато започнахме тази приказка. Те ... те са пълни с токсини, имат ненаситени мазнини и освен това четох, че храносмилателната система на ламята всъщност изобщо не е пригодена да се справи с човешко.

Най-лошото е, че Тя не ме разбира. Дясната. Тя е закостеняла и сякаш всяка промяна я обижда... Питам я, добре де, харесва ли ти? А тя, нямало значение... ние сме такива, каквито сме....имаме дъъълг...не било мораааално... Нямам думи! Ние трябвало да я пазим Ябълката, а не да я ядем. А морално ли е да пазим една ябълка, а да ядем Братята питам аз? Светът се променя, ябълката и тя вече изобщо не е златна, по скоро е от онзи леко кисел сорт, който ти оставя тръпчив вкус в устата, а люспите и ти засядат между зъбите. Вкусна е!

А и хората се променят, вече никак не толерират традициите. С две думи, не им пука, че трябва да ги ядем. И защо ние упорстваме, светът се променя. Дясната просто трябва да го приеме! Не ми се иске да стигаме до... раздяла.

А и има толкова хубави рецепти с ябълка....

Зелени занимания

Март! Март! Стига зима. Искам неща, които да растат и да се разлистват, да цъфтят и да се разклоняват, искам къщата да бъде жива.
Искам "онази сила, дето през зелен фитил извлича цветето", да "влече и моята зелена същност".
Из нета е пълно с инструкции как се правят цветя от хартия, плат, картони за яйца и т.н.
Аз обаче искам цветя от семена. И от луковици. И не само вкъщи.

Ето няколко прости начина да поканите пролетта.

1. Бебета растения. Няколко бобчета, грахчета, зрънца леща или царевица, мушнати плитко във влажна пръст. Идея от книжките за Линея: за да е по-забавно за децата, можете да им дадете имена и да им организирате състезание по растеж. Ако искате, можете дори да направите "метър", на който да отчитате кой колко е пораснал. А първите дни, докато нищо не се вижда над пръстта, може би са добро време да обясните, че растението има нужда най-напред от коренче.
Разновидност: Familyfun предлагат да използвате вместо саксийки визитник, прикрепен с пластмасови смукалца към прозореца (като тези, с които се закрепят сапунерките) :)
2.Клонки. Сега е времето за подкастряне на дърветата в града, така че можете да си вземете с остър нож няколко клонки, които да поставите във ваза у дома. Съвсем скоро ще имате мънички, бледозелени листенца. Ако вземете форзиция, ще имате и жълти цветове.

3. Ако сте садили луковици наесен, трябва вече да са поникнали. Ние пробвахме не само на балкона, но и пред блока, и на едно съвсем занемарено късче земя в междублоковото пространство. Интересно, че тъкмо там луковицата ни е поникнала (ако не се лъжа, скрихме нарциси), а точно до входа, където е градинката и където грижливо оградихме заровените луковици с камъчета, няма нищо. Хм. На балкона се очертава усилен растеж. Кокичета, лалета, нарциси - нещо расте, но кое къде беше?

Ако не сте садили луковици, можете пък да си купите, вече готови да разцъфнат :) Има ги навсякъде.

4. Възнамерявам да продължа партизанското градинарство с бомбички от семена :) Харесала съм си "Микс от сини цветя" и "Цветен микс" (в botanika.bg), по 70 ст. и 59ст. са. Ще пробвам и със слънчогледи - казват, че са много издръжливи на всякакви условия.
5. С Ането правим миниградинка - в сандъчето, което ни подари нашата приятелка Благовеста. Имаме два вида бръшлян, едни сини камбанки, малко покълнала леща и едно шапче от морков, което вече пуска зелени перца.
6. Писане с трева. Това предстои да се пробва - разстилате слой пръст в добре застлана тавичка, пишете с пръчица името си (или умалителното) и посипвате семена от трева.
Това като начало - събирам идеи за вертикална градина на едната балконска стена.

вторник, 13 март 2012 г.

Предизвикателство за писане 2: Под формата на писмо


Отново е сряда, време за писане!
Ето го и новото предизвикателство:
Какво ще напише лявата обувка на Пепеляшка на дясната? Лилипутите на Гъливер? Как пише Снежната кралица? А Карабас Барабас? Какво знаят и какво не знаят героите за приказките, в които живеят? Напишете приказка под формата на писмо. Можете да използвате и съществуващи, защото те изглеждат различно за различните герои. Може някой да не е доразбрал, може да се вълнува, да смята, че с него са се отнесли несправедливо. Може някой второстепенен герой да се има за най-важният в цялото действие.

За бебетата - преди осем години и сега

Според едно от клишетата, които попиваме с времето, е пълната непоправимост на средата за живот у нас. Ако човек слуша медиите, и особено телевизиите, остава с впечатление, че само на него му се ще нещо различно, че само него го дразнят разни неща, че всички, на които им пука не само за тяхната собствена печалба, а и за състоянието на, хм, културния климат, или са се изнесли в чужбина, или правят нещо друго, защото не вярват, че някой друг се интересува от това.

И все пак това клише не е вярно. Особено ако предпочитам да вярвам на очите си, вместо на медиите. И мога да разкажа, че немалко неща се промениха за осемте години между раждането на първата и втората ми дъщеря.
Тогава, например, никъде не искаха да публикуват травматичната история на раждането й - в едно бебешко списание ми обясниха в прав текст, че не искат да си развалят отношенията с болниците, тъй като канят лекари да приподписват текстове. Днес кампаниите за повече права на родилките получават все повече гласност - в резултат на която, макар и бавно, условията на раждане започват да се променят.

Тогава, нарпимер, и дума не можеше да става педиатър да не те насоли, ако отказваш да кърмиш под час, да мериш бебето и да захранваш възможно най-рано. За спане в едно легло въобще не посмях да обеля дума. Сегашната ни педиатърка започна с въпроса дали възнамеряваме да ваксинираме бебето, после се осведоми как точно я кърмя, а накрая само кимна :)

За осем години хората по улиците свикнаха с носени деца. Когато носех Ането в кенгуру, една жена в Добрич ме спря да ме попита защо си измъчвам детето. Днес слингът не прави особено впечатление, независимо дали го носи таткото или аз.

И най-после, може би най-показателно за мащабите на промяната, пазарът на бебешки стоки започна да се променя. Следващите редове може да прозвучат като реклама, но какво пък - търговците обичайно не са едни мили хора, които се интересуват главно от добруването на нацията. Щом биокозметиката на Weleda, да кажем, се продава в кварталната ни аптека, значи стремежът към природосъобразност е излязъл от руслото на лайфстайла. Същото се отнася за прекрасните чешки дървени играчки, каквито преди осем години не можех да намеря никъде из София, после се появиха в Pretty Things, после още на няколко места, а сега ги има дори в едно магазин до пазара. Не мога да повярвам, че Ния стана на десет месеца, без да е получила нито едно пиукащо нещо с батерии.(Не че, хм, няма). И понеже намирам, че е добре да подкрепяме онзи тип среда, който одобряваме, продължавам с бебешките книжки на колегите ни от "Тодор Нейков" (с безвредни бои за твърде лакомите читатели), които отменят необходимостта да избираш между потресаващ дизайн и бебешко безкнижие :), с люлчините песни от цял свят, които могат да се намерят в дюкян "Меломан" (и два български диска! "Николай Бинев пее" и "Песни за малки и големи" на Йълдъз Ибрахимова), с шитите аксесоари за приказни герои в Passe Simple. Щом тези неща навлизат, значи има достатъчно млади, пък и не толкова млади родители (къде се слагам и аз), за които тъмните векове са свършили :)
Ха дано :)

събота, 10 март 2012 г.

Приказки без буква "Р"


Ето какви пррррекрррасни прррриказки получихме на стррраницата си във Фейсбук:

История от Борис, 8-годишен любител на динозаврите. С оригиналният изказ на автора.

Дейнозухусът

Дейнозухусът лежал във водата. Доближила гастония. Искала да пие. И изведнъж дейнозухусът я изял. Бил вече сит, но си мислел: "Ще дойде ли до водата поне един минми, загивам от глад." Той бил един ненаситно лаком дейнозухус.
Не знам дали знаете, дейнозухусът е в едно семейство с постозухусът, а всъщност дейнозухусът живее във води, а постозухусът - на сушата. Иначе ядат почти всичко, освен зеленина. Основно са хищни и обичат месо.
Та, минми не се забелязвал наоколо. "Тъжна е мойта съдба, мислел си дейнозухусът, с гладен стомах ще остана." Чакал дълго. Дотичали няколко игуанодона, но той не ги ял - мислел ги за жилави и безвкусни. Оставил ги да отминат. Чакал минми, който е деликатесен дейнозухуски вид.
И дошъл един минми с майка си. Дейнозухусът си казал: "Ела ми, глупаво добиче. Твоят ум е колкото на овца."
(Тук не е така, защото овце е нямало в тази епоха и няма как да знае колко ум имат, ама нищо...)
Погледнал го минми със закачливо-умен поглед и му казал "А, гигантско люспесто влечуго." И избягал.
Поуката е: "Яж каквото има."

От Елина (на Реза):
Семейство ядяло само шоколад. Един ден, жената забелязала, че нямат лакомства. Синът се качил до близката планина.
На следващият ден, той отново бил в семейството си, но вместо да носи големи купища шоколад, той бил довел със себе си хубава девойка.
Всички го попитали защо тя е тук. След малко забелязали, че тя носи вълшебен съд за готвене на шоколад.
Цялото семейство, заедно с момичето заживяло щастливо.

От Матей Петков:

Имало някога една блажена частица суша в люлка от вода. Плажът бил сякаш от бели пуканки, наоколо се полюшвали палми и плискал светъл спокоен океан. Но един ден океанът се ядосал и и изкихал на сушата малък и изплашен октопод.
«Олеле!» - помислил си октоподът, като видял палмите – «Какви големи и чудовищно обезпокоителни и зли октоподи!»
Палмите помахали с листа.
«Те май не искат да ме изядат, а да се забавляваме» - плахо помислил октоподът.
Океанът се ядосал още повече и кихал с още по-високи вълни. Късчето суша щяло да потъне заедно с палмите, туземците и техните шоколадови деца.
«Мога да ги спася! Налага се да успокоя океана.»
Но океанът не искал да се успокои.
«Да бягаме оттук!» - казал октоподът на другите октоподи, палмите. Казал им всички да махат с пипала и листа заедно /а който няма листа да маха с лапи/, докато поместят сушата и отплават заедно с нея до съседния спокоен океан.
И всички заживели отново блажено и щастливо без да загубят по пътя нито пуканка, нито песъчинка, и нито едно шоколадово дете.
Зеленият химикал
(Виктория Георгиева)

Някога, не много отдавна, в съвсем обикновено село, в една съвсем обикновена къщичка, живееше един уж съвсем обикновен чичко. Всеки ден той излизаше до павилиончето на площада и си купуваше вестник – съвсем обикновено занимание, бихте казали. После отиваше вкъщи, сядаше до масата в хола и, стиснал силно любимата си зелена химикалка, отдаваше цялото си внимание на днешния печат. Нека отбележим, че той никога не се заемаше с това свое любимо занимание, без да е нахлузил голееемите си очила на още по-големия си патладжанен нос.
Облегнат на няколко възглавници, чичкото четеше вестника, а изпод зелената му химикалка излизаха линии, хиксове, а понякога и цели петна. По лицето му подскачаше злобна усмивчица на задоволство, докато две шейсети от азбуката потъваха под зеленото мастило. Той ненавиждаше една точно буква и влагаше всичките си сили и ентусиазъм в нейното унищожаване.

Малката Медузка (Марена)

Иамло една медузка, която живеела в подводния свят. Тя била една великолепна дама, абе въобще можем да я опишем като много хубаво и ....така де, хубаво създание. И медузката била толкова тъжна, че си мислела, че е най-ужасното същество в целия този толкова гиганстки свят.
Един ден към нея доплувал един пъпчив и нацапан октопод или откопод, а най-вече едно нещо толкова ужасно, че е най-хубаво да се каже, че било като от компот. Малката и нещастна медузка толкова се изплашила от него, та за малко да падне на земята (а земята не била кой знае колко чиста и медузката за колкото и ужасна да се мислела, не искала да се изцапа).
Така де този октопод или нещо, напомнящо на него я погледнало с големите си и кой знае защо жълти очи. И й казало :
- Ей, ти кво ме гледаш така, а даже си позеленяло и всъщност кво си па ти? И не знаеш ли, че тук плуват само достойни същества като мен? Аха! Така че кв'ото си си зяпнало, такова веднага да се махаш!
И малкото медузче, колкото и изплашено да било, толкова се ядосало, че съществуват и невъзпитани създания, че не искам даже да ви казвам какво станало, но на мен това ми е целта, иначе какво ли ще се занимавам по цял ден, освен да си стоя и нищо да не ми е от полза. Та медузката като се ядосала и посегнала да го шляпне, но изведнъж се сетила за нещо и му казала ( на откопода) :
-Ей, кой ти е позволил да бъдеш толкова неучтив? А всъщност ти искаш ли да те науча да бъдеш по-възпитан?
А октопода (всъщност от компота) й казал мълчаливо и много по-възпитано, но и малко не точно това, което тя очаквала :
- Ами, не.....ъъъ....тоест може би да....да....д...д-д-да.
И така медузката го учела и била щастлива. И така октопода станал по-хубав, и много възпитан и също бил доволен.

Зъбльо (Мелиндор)
Имало някога едно необикновено същество на име Зъбльо. Той имал две усти - една за ядене и една за събеседване. Тази, която била за ядене, имала пет низа зъби и плашела всички наоколо, затова никой не искал да си общува със собственика й. Един ден, натъжен, той си наумил да напусне дома и да поеме на пътешествие.
"Така", мислел си той, "най-после ще успея да се сдобия с подходяща компания, а ако не успея, поне ще е било забавно да ходя по големия свят"
Както казал, така се и случило. Излязъл от къщи и хванал най-близката непозната пътека. Ходил, що ходил, две седмици ходил, и попаднал на една чешма, до която стояло чудновато същество. То не било като него, но също било необичайно - имало пет чифта големи очи, които мигали едно по едно и гледали във всички посоки наведнъж.
"Хей", казало съществото, "Аз съм Синеочко, ти кой си?"
"Зъбльо!", казал Зъбльо и се ухилил.
Тук ще споменем основната спънка в общуването на нашето действащо лице - той много обичал да се усмихва. Всички, които виждали петте му низа зъби, не съзнавали, че се усмихва и бягали от него. Смятали го за опасен.
Този път обаче не се случило така - Синеочко, понеже гледал на всички посоки наведнъж, не забелязал особената усмивка на Зъбльо и също се засмял. Двамата започнали да си обменят мисли и забавни случки и лека-полека си станали близки.
"Да поемем заедно на пътешествие, а, Синеочко?" - сетил се Зъбльо.
"Да поемем!" - съгласил се Синеочко.

Бубуб:
Приказка за Милка и Живка - една жаба и една мишка.
Живяла някога една малка, мила мишка. Казвала се Милка. Къщичката и - топличка и уютна била дълбооко под земята. С чиста кухничка, меко легълце и долапчета пълни с лакомства. Живеела си Милка охолно и спокойно, но си нямала компания. Понякога и ставало много самотно! Нямала си никого. Един ден тя излязла да се полюбува на топлото лято и видяла на пътя малка зелена жабка. Толкова неугледна, че никой не я забелязвал! Запознали се двете. Жабката била Живка. Поканила я Милка в къщи и сложили до легълцето в една бяла кутийка малко кална водица за Живка.
И заживели двете доволни и щастливи!

Наталина:
Живяло някога едно сияйно момиче. Била толкова мила и обичлива, че всички виждали около нея една бликаща светлина – светлината на душата и. Имало такива, които не можели да понасят тази светлина, била толкова силна, че заслепявала тези, които мислели лошо.

Един ден, тя се запътила към някакво съседно село и към нея се доближил човек, който искал да угаси тази светлина която го влудявала. Опитал са да я спъне, тя само се залюляла и се усмихнала.
-Чудесно е, че искаш да ме забавиш – казала – не бях поглеждала днес цветята по пътя.

Блъснал я и тя паднала на земята, но станала и се усмихнала отново.

-И не бях си спомнила, че отдавна не е валяло и цветята имат нужда от поливане.
Човекът онемял, той искал да я злепостави, да я унизи, но тя винаги му показвала само мило отношение и сияйна усмивка.

И изведнъж сиянието не било вече заслепяващо, а излъчвало само топлина която го обливала и му носила хубавото чувство да бъдеш обичан без значение какъв си. Носило му обаче и гузното чувство, че се опитал да засенчи сиянието и. И взел лейка и полял цветята по пътя вместо нея за да се извини за случилото се.

Поука: Любовта и усмивката са способни да "опитомят" злото и ненавистта.

Катя Димитрова:
Имало далеч-далеч едно блестящо, вълшебно място. Всичко сияело, мечтите се сбъдвали само като ги пожелаеш силно, а на мястото на всяко сбъднато желание пониквало светещо, ухайно цвете, извивало стебло до небето и опсипвало гледката с нови и нови, все по-големи и ухайни цветове.

Нели Иванова:
Имало някога една особена ламя - не само че била с една-единствена глава, ами въобще не обичала да пази златни ябълки. "Що за занимание е това?!" - изфучала тя един ден - "защо да пазя златото, защо ябълката да е ценен накит, завещаван от ламя на ламя, а да не се насладим всички на чудния й вкус днес?!" И тъкмо се подготвяла ламята да изпече ябълката с огнения си дъх и се обзалагала на ум какъв ще е вкусът й, изпод земята излязъл тътнещ глас.
Тласът казал: " Вече не си ламя, а фея ! Душата ти сияе, а мислите ти са чисти и сладки като всичките ябълки на света ! Отсега нататък ще можеш само с поглед да позлатяваш всичко тъмно и ще можеш да помагаш на слънцето да свети с цветовете на дъгата винаги, когато на бял свят се появява ново дете. "

Ангелина Рангелова:
- Джери, преписа ли си черновата на разработката за домашно?
- Че ли? Написа ли се? Че новината за лодката... то, ама що?
- Джери, дръж се нормално, разбра ли!
- Казвам се Джани...
- Нещо за пиене искаш ли?
- ... Джани Одали...
- Дамаджани вода ли?
- Не съм Чели, а Джани Одали.
- Последно? Чай ли, вода ли?
- Ще ти обясня всичко, като мине днешния ден!
- Утле искаш да кажеш?
- Започваш да схващаш... Давай нататък!

петък, 9 март 2012 г.

Око път да види :)


Човек може да пропътува света, да "отметне" хиляди забележителности и нищо да не види.
А може и, връщайки се, да си донесе мястото, на което е бил, неговия характер и малките му странности - или да те изпрати там.
Харесвам пътешественическите снимки на Райчо не само заради едната им хубост, а защото е толкова лесно да хлътнеш в тях, да се поставиш "на мястото" на пътуващия, на всичките му места. Непредубеденият пътуващ, който не е предварително сигурен какво ще види, не търси нито да оборва, нито да потвърждава стереотипи, а просто умее да изслушва света, в който е пристигнал. Беше чудесно да се пътешества с него в Куба, красиво - да го следваш из Индия. От онези фейсбук-албуми, които те карат да врънкаш да направи изложба, за да можеш да видиш снимките наведнъж, една до друга, като цялостно произведение. В сряда ще има такава изложба, този път със швейцарските снимки, а и с текстовете към тях. Редактор на текстовете е Нева Мичева, сама чудна пътешественичка и преводачка (Нева, искам изложба с израелските снимки!)
Райчо Станев е художник, автор на чудни корици за "Жанет 45" и на разни прелюбопитни проекти като възстановяването на неоновия надпис "Пролет". Изложбата се казва Helvetia, като шрифта - и като женското име на Швейцария.
Гьоте Институт, от 6 часа.

Деветомартенско

Дълго се чудих да пиша ли, да не пиша ли вчера. За целофана и клишетата, включително онези, които карат толкова жени наоколо яростно да се бранят от етикета "феминистка", докато настояват на някакъв вид справедливост.

За клишето, според което всичко ни е наред, след като имаме жени министри, кметици, лекарки, професорки и т.н. За окарикатуряването на женските права, илюстрирани все с чинии и трактори.

Накрая се отказах.
Статията, която ще цитирам днес, на девети март, говори по-красноречиво от мен, че не може всичко да е наред в една страна, където идеалът на "моделката" започва да се насажда от трети клас... а обществото няма грам чувствителност за връзката между модния бизнес като разклонение на сенчестия и елитната проституция.
Където няма законодателство в тази област. Която има голям и силно диференциран вътрешен пазар на проституция. И, пропорционално, извънредно голям износ на "жива стока".

Цитирам:
"За разлика от временно наетите в „периферията“, „вътрешният слой“ на агенциите се състои от момичета, които работят на постоянни договори. За набирането на тези момичета агенциите, участващи в пазара на луксозна проституция, полагат специални усилия. Основният механизъм са конкурсите за красота, които се провеждат поне веднъж годишно в големите градове на страната. Събитието много активно се рекламира в целия район, за да бъдат обхванати и малките населени места. Основната цел са момичета на 15–16 години, но често се включват и по-големи. На избраните като задължително условие се поставя преместване в „школата“ на агенцията, като всички разходи се поемат от нея. Мотивът е, че момичето се нуждае от тренировки и образование, за да може да се развие и направи кариера на манекен.

От проведените интервютата става ясно, че подобни предложения се приемат като възможност за получаване на изключително висок социален статут. Дори за семейства с много добро социално и материално положение този тип кариера се приема като суперстатут. Не е ясно какъв е процентът на момичетата (семействата), които приемат предложенията. В подобни случаи се сблъскват консерватизмът на българското семейство и престижът, с който се ползват модните агенции.

Интересно е да се отбележи, че темата за риска от проституция в модните агенции почти не присъства в масовите представи."

Други начини на влизане на момичета - включително малолетни - са продажба (най-вече сред ромите), отвличане (бедни деца, деца от домове и други, които не могат да се защитят). Несъмнено другото клише - за възможния избор единствено между пуританството и пълното отсъствие на каквато и да било регулация, да речем, в достъпа на порнографията до визуалното пространство на ежедневния живот (в супермаркети, по билбордове, сергии и пр.) вдига дотолкова прага на търпимост, че под него може да мине слон.

сряда, 7 март 2012 г.

Пътеводител на новодошлите студенти в София

Браво на Бистра Иванова и на нейните приятели, които съвсем доброволно и безвъзмездно са създали това толкова ценно помагало - вместо цялото тюхкане какво точно правят студентите в София, малко истинска грижа какво биха могли да правят.

Бистра е страхотна. Занимава се с буккросинг, защита на онлайн-библиотеките, даване на добри идеи (включително и на нас :)), знае ужасно много за онова, което прави книгата неповторима, има истински усет за каузите, които си струват и хъс и безстрашие, за да ги следва.
Обич и прегръдки!
Бисето е, съвсем заслужено, звездата на последния брой на "Sofia Live".

вторник, 6 март 2012 г.

Предизвикателство за писане!

От днес нататък всяка сряда "Точица" ще отправя по едно предизвикателство за писане - за да смаеш родителите си, приятелите си и най-вече самия себе си.

Ако не тренираш писане, можеш да пропуснеш шанса да се забавляваш с измислени от самия теб герои - смешни злодеи или смели герои, които са като теб, ама почти, да пътешестваш по несъществуващи места, да придобиеш небивали умения и най-вече да станеш толкова сладкодумен, че да убедиш майка си, че разхвърляната ти стая е творчески безпорядък.

Започваме с нещо лесно: да разкажеш една приказка, без да използваш нито веднъж буквата "Р".
Няма "Червената шапчица", има "Алената капела" :)
Няма "Красавицата и звярът", има "Хубавка и чудовището"...

А ти можеш ли?

Подсказка: ако не се сещаш с какво да заместиш някоя дума, потърси в синонимния речник. Ако нямате, непременно изврънкай да ти купят - винаги можеш да кажеш, че ти трябва за училище.

понеделник, 5 март 2012 г.

Роди се Антон!

Извънредно съм доволна, горда, щастлива и въобще абсолютно неспособна да не заявя,
че преди час станах за втори път леля :)

Всички Точици вкъщи дружно харесваме това име и си го тълкуваме съвсем по Кестнер :)
Да е жив и здрав, весел и сладкодумен, да взема страха на белите и ума на момите!


неделя, 4 март 2012 г.

Две корици на една книга. Защо бе, хора?




Честно, ако не знаех коя е книгата, никога не бих си купила подобно нещо. Не мога да схвана каква е идеята да купиш правата на книга, която е достатъчно популярна, и зорлем да я окепазиш, за да я продаваш по-грозна тук. Защо?
Ето и руската корица - може да не е кой знае какво, но е напълно прилична, както и да я погледнеш:


Друго разочарование: след като се зарадвах във Фб, че най-сетне излиза "Книга за бебето" на д-р Сиърс (основно четиво за привързаното родителство), понечих да я купя за моя приятелка. А после и понечих да я разгледам. Ох!
Не стига, че е напечатана на долнопробна хартия, не стига, че няма грам илюстрация (а илюстрациите в книгите на Сиърс са важен наглед), ами при толкова текст няма дори коректор. Затова в заглавие се мъдри "СЕМЕСТВО". Как да подариш такова нещо? Нали покрай новороденото бебе всичко трябва да бъде прекрасно?

събота, 3 март 2012 г.

Бубуб


В България има чудесни дизайнери, само че рядко разбираме това, защото родното производство, доколкото го има, често е с ужасен дизайн. Въпрос на вкус на тези, дето държат капитала, този първоначалния (или прибрания де).

Така че в някакъв момент дизайнерите започват сами да търсят своя малък излаз на пазара. Като дизайнерите на мебелите, които се продават в "+това", и които са достойни за всяко скандинавско студио.

Или, в друг жанр и на по-ежедневно ниво (защото все пак мебели не се купуват току-така), стикерите на Бубуб. Вкъщи, за жалост, няма къде да ги лепна, защото без друго е твърде шарено (кой ми е виновен), но с радост бих подарявала техни неща по повод и без повод. Защото са наистина чаровни и намислени. Измислени тук.

петък, 2 март 2012 г.

В навечерието на празника

малък списък на разни неща, които харесвам в България. Без заря.

мартениците, ама без измислената постфактум патетика за кръвта по бялата нишка, ами просто като обратно броене до пролетта

увеличаващият се напоследък брой на детски книжки от български автори, повече от половината самиздатски, направени почти ва банк

театърът в дома за психично болни в Раднево

гинкото в Докторската градина

Нели и Али, които имат баничарница до нашия блок и по Великден пекат козунаците на половината квартал

масовото ходене на музикална школа в детството ми

рачел с орехи

изненадващите жестове на разни хора, които рязко, сякаш се завръщат от вътрешна емиграция, започват да правят нещо според вътрешната си мяра, не според очакванията на средата - и това всячески си личи

кокичета

съседите и приятелите, които ми поливат цветята и ми хранят папагалите, като ме няма

печени дюли

"Докле е младост" на Пенчо Славейков



Националното чувство може да има своя патос, своите исторически корени, своите празници и военни паради.
Но ако няма своите интимни основания, и то днешни и лични, не заучени, то няма нищо.

Работилница за шоколад в Пловдив

Е, това е място, където си струва да заведеш дете.
Независимо дали обича да чете за шоколадовата фабрика и Чарли, независимо дали предпочитате да го храните с моркови и соеви кълнове.

Защото в правенето на шоколад има магия - да видиш как някой стъпка по стъпка създава нещо, което носи радост. Труд с очевиден и разбираем за децата смисъл. Прекрасно е.
Дано приемат зяпачи, а не само ядачи :)

четвъртък, 1 март 2012 г.

Честита баба Марта!


Тоз празник иде да каже, че и да оплетеш конците, пролетта пак ще си дойде!
Обратното броене до щъркелите започва!
Честито!

И тъй като този път имах доста работа и любопитно Нийче, което не ме оставяше да я върша, нямам кой знае какви мартеници за хвалене (виж, баба й изплете чудни).
Затова предлагам първомартенска игра на заглавия.
Правилата са прости - слагате едно до друго две заглавия на книги или филми, като в едното трябва да има думата "бяло", а в другата "червено" (независимо от род и число).
Пример:

"Сърце тъй бяло" (Хавиер Мариас),
"Името ми е червен" (Орхан Памук)

"Белият тигър" (Араванд Адига),
"Алената буква" (Натаниел Хоторн)

"Бяла приказка" на Валери Петров,
"Червената шапчица" на братя Грим

Или с филми:
"Бялото слънце над пустинята" и "Тънката червена линия".

И т.н. :) Вие сте.