неделя, 22 януари 2012 г.

Бяла приказка

от Имант Зиедонис. Публикувана през 1989г., намерена през 2012г. от Марин, в кашон със стари книги.

Вчера падна първият сняг и сега всичко е бяло-бяло. Толкова бяло, че нищо не се вижда. Бялата кокошчица снесе бяло яйце и го изгуби в снега. Белият петел съчини бяла песен, а тя литна под стрехата и замръзна там. Виси си сега като бяла висулка.
На бялата катеричка се родиха пет бели катеричета. Заскачаха те по белите клони на дърветата и изчезнаха от очите на майка си. Аз вървя през гората и вече не мога да разбера кое е дърво и кое - белият ден.
Бял дим се вие от комините, бяло е мастилото в мастилницата. Пиша, пиша, а не виждам какво съм написал. Как ли го четете вие?
Хапваме си само бял хляб и пием бяло кафе. Сутринта си лъсках ботушите с бяла боя за обувки.
Нашата река Гауя съвсем бяла се вие. Хвърлих въдицата, извадих бяла щука, разпорих й корема - вътре бяло патенце (глътнала го е, лакомията му бяла!) Закачих тази приказка на опашката на патенцето и го пуснах на воля - нека лети. Ако го намерете, нахранете го и всяка вечер затопляйте коремчето му с бяла грейка. Всяка вечер!
Когато то снесе златно яйчице, веднага ми пишете.
Адресът ми е:
Бялата къртица от брега на река Гауя.
Послепис: Разбира се, можете да нарисувате всичко, но само с бяла боичка - без нито една черна чертичка.

събота, 21 януари 2012 г.

Hello, Dolly!

Преди няколко години потроших немалко време, като се опитвах да ушия едно коледно джудже с издължени пропорции ей така, по спомени и интуиция. Хм... не че детето не му се радваше - има си хас, нали носеше подаръчета, - ама мен всеки път си ме беше яд за резултата.
После се оказа, че този тип кукли се наричат "тилди". Че изглеждат страхотно и стават и за подарък на голям човек (на мен например, хаха), и за игра, и да им шие детето одежди. И че шиенето им си има чалъми.
Вчера бях за пръв път на курс по шиене на тилди и вече знам чалъмите за шиенето на тялото :) Другия петък възнамерявам да се науча да правя очите, косата и дрехите - а сега просто си помечтах с готовото тяло и няколко парцалчета и парчета филц.
За моя изненада Ането слушаше съсредоточено и си тропосваше и шиеше съвестно, а не мрънкайки като всеки път, когато аз се опитам да й покажа нещо. Явно идва момент, в който информацията е особено ценна, когато не идва от майка ти :))






Курсът по шиене на Тилди е още три петъка, от 15ч., в АртеЛИКа :)

петък, 20 януари 2012 г.

Супа в хляб

Обещаното си е обещано: ето как се прави супа в хлебна купа.
1. Замесвате си тесто за хляб.(Най-простото е половин кубче мая (заквасва се с половин чаша топла вода, малко захар и малко брашно за 5 минути), чаша топла вода, сол, брашно колкото да може да се меси, олио/зехтин/масло според предпочитанията и бюджета).
2. Разделяте го на 4 части и го слагате в намазани с олио гювечета да се надигне. После го изпичате.
3. Освобождавате хлебчетата от гювечетата и им изрязвате капачетата. После ги издълбавате, като внимавате да не се пробият. Измазвате вътрешността с масло, за да не се скашка, и пак запичате.
4. Пълните със супа и покривате с капачето.

Cirque du Soleil

Не обичам цирк. Сетивата ми за невероятното са притъпени, а циркът проблясва именно в ахването - пред невижданите животни, пред искрящия костюм на ездачката, пред приповдигнатия тон, магията на фокусите, в радостта, че различното ти е дошло на крака, в твоя град.
Радостта от цирка е радост от яркото петно, лумнало насред безличния пейзаж.
Трудно я споделям, защото живеем във време, когато яркостта също бива безлична. Дресурата ме натъжава, вместо да ме кара да ахвам. Клоунадата - също.
И все пак преди няколко нови години щях да пропусна дванайстия час, защото от 10 нататък се бях загледала в "Cirque du Soleil" - спектакъл, който извиваше представите ми за това изкуство като жената-каучук, който ги хвърляше във висините като някой от необикновените си акробати.
Защото беше красиво. Беше като танц. Беше страшно съвременно, естетизирано, невероятно.
През февруари различното ще идва в София и аз вече имам билети, ура! :)

сряда, 18 януари 2012 г.

Продадено!

Ако не плащате за нещо, значи не сте клиентът. Вие сте стоката, която се продава.

Телевизиите печелят от реклама. Мислим си, че става въпрос за невинни неща, памперси и перилни прахове. Но рекламата има много лица - и пропагандата е едно от тях. Навремето се смеехме, че ни рекламират корабостроителни заводи и други неща, които очевидно не можем да купим, мислехме, че го правят поради недодяланост. Смеехме се на налудно повтаряното "Раундъп е хербицид на Монсанто", сякаш ей тъй ще вземем мрежичката и ще ходим да си купим хербицид.
Всъщност после се оказа, че го купуваме, ама не знаем. И не само го купуваме, а и го ядем.

Попитайте в която и да било рекламна агенция и ще ви кажат, че най-скъпото в рекламата не е самият клип - макар сумите да стигат до 500 хиляди, - а медийното време. Тоест вашето и моето внимание. Утешава ли ви, че поне не сте евтина стока? Само като маса обаче. Отделният човек вътре в "таргета", в "целевата група" няма значение.
Впрочем "таргет" значи "мишена". Различните реклами се целят с различна точност.

Това, което се върти по телевизиите като зле прикрита реклама на "Шеврон", има точния мерник на артилерийски обстрел. Всъщност повечето компании, които "пазаруват" телевизии за рекламите си, са доста стиснати и току резнат от медийния си пакет при преговорите. Тук няма такова нещо. Как иначе ще си обясните, че от събота насам трите национални телевизии не са поканили един протестиращ, но щедро раздават медийното си време на лобисти от всякакъв ранг - от набедената експертка, та до Уорлик.
Колко ли получават телевизиите, за да чуете именно тях?

Нямам сантимент към руския газ. Симпатизирам силно на онези по площадите, които искат Путин да се маха. Но не искам Шеврон в Добруджа, откъдето впрочем съм родом. От дете помня как редовно спираха водата, защото районът е сушав, водата се извлича с помпи изпод земята, а пък технологиите често дават фира.
Имам някакъв праг на търпимост към онези, на които продават вниманието ми. И предпочитам да вярвам на здравия си разум и на очите си.

понеделник, 16 януари 2012 г.

Покана! Покана!

If you are a dreamer, come in.
If you are a dreamer, a wisher, a liar,
A hope-er, a pray-er, a magic bean buyer,
If you're a pretender, come sit by my fire,
For we have some flax-golden tales to spin.
Come in!
Come in!

Премиерата на "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн е в неделя, 22-и, от 11 ч. в "+това" на Марин Дринов (до пресечката с "Асен Златаров"). Поканени сте! Ще ви чакаме там :)

Ето какво ми пращат наши приятели за книгата:
Петя Кокудева напомни за прекрасната покана от самия Шел Силвърстийн, която цитирах по-горе :)

Ели Иванова ми показа The Giving Tree като основа за разговор в час по философия за деца, описан в "Ню Йорк Таймс"



Нева Мичева ми обърна внимание върху татуировката на Райън Гослинг тук :)


Чакаме ви! Ако не се съберем в "+това", ще подаваме чай и мъфини на всички отвън :)

събота, 14 януари 2012 г.

Там-тарам-там, ура!

Днес ще се възгордея и ще почервенея, защото не друг, а Мария Донева е избрала "Точица" сред любимите си блогове. Мария Донева! Дето пише прекрасни стихотворения от тези, които човек си рецитира наум, за да си вдъхва кураж и да си причинява щастие.
Дето прави театър в психиатричната болница в Раднево! И чудни, мили и красиви неща с ръцете си.
Ура! Ето това се казва неделя.

Протестът.

Взимам си назад думите за нормалността в събота сутрин. От доста време не съм се чувствала толкова нормално.








Не съм правила снимките, тъй като бях дала фотоапарата на Ането. Тя, впрочем, дойде на протеста с идеята да се учи на журналистика - да напише репортаж за своето домашно вестниче "Мастилено петно" (екс "Плюшени вести"). Сутринта татко й я учи как да ползва диктофона, за да взема интервюта, а после аз се опитвах да я повдигна, за да снима нещо повече от онова, което позволяваше 140-сантиметровият й ръст.

Вечерта обаче нагледния урок го дадоха телевизиите. Те показаха как можеш да разполагаш и с техника, и с хора, и пак нищо да не видиш, ако са ти платили да си затваряш очите.
Показаха как може да не видиш над 5000 души, които шестват два часа и половина по централните улици на София. (Подсказка: изпращаш репортери петнайсет минути ПРЕДИ уречения час, за да снимат само подранилите,и пробутваш това като кадри с протеста въобще). Показаха как човек си плюе на професионалната чест, като нарочно завира очевидната новина на деня в 2-3 минути, отдавайки акцента на второстепенни вести.
А очевидната новина на деня е, че хората наизлязоха по улиците. И че ако екологичният протест не успее скоро - а това означава не мораториум, а забрана, - той ще прерасне в нещо друго.

Мисля, че вчера малката репортерка на "Мастилено петно" получи най-важния си урок относно медиите - ако няма почтеност, нищо друго не струва.
Пфу!

Днес в София имаше хиляди хора. Те протестираха, защото имаха свое мнение, а не защото просто обичат тълпите. Не се държаха като тълпа, а като граждани. Прочее, бебето ни спа спокойно насред шествието и целия шум.

петък, 13 януари 2012 г.

14 януари, събота, на Попа

Протестите за шистовия газ са утре от 11ч., в София - на Попа.
Първите приятели, които видя, ще получат сладки с овесени ядки.
За другите - ако останат :)

От другата седмица обещавам по-ведри постове, например сайт за, ахъм, "дамски личности" в ранна възраст, който им помага да се ориентират в света на рекламата, телевизията и списанията, и под една забавна форма да разпознаят кои от стереотипите, с които се сблъскват, всъщност имат за цел да им продават разни неща;

рецепта за супа в купичка от хляб, което хич не се оказа сложно,

някои приключения на комиксовата героиня Джени

и наченките на една малка бебешка библиотека.

До утре!

неделя, 8 януари 2012 г.

Вероятно си имате свои каузи, повече, отколкото можете да носите.
Вероятно искате малко усещане за нормалност, вместо умът ви да скача от криза на криза.
Вероятно искате да се занимавате с важните си неща, например с децата или с някаква работа, в която сте наистина добри и ви носи радост.
Вероятно имате кофти спомени от протести, които са се оказали не това, което сте мислили.
Може би мислите, че екологията е за богатите.

Ала става въпрос за онези неща, които всички, дори и най-бедните, ползват по необходимост - въздух, вода, хляб. Тези, които подписват договорите, могат и да ядат после пасти или да вземат самолета и да отидат някъде на чисто. Останалите ще сме си тук. България е достатъчно малка като територия, та никоя екологична катастрофа не е твърде далеч, за да ни касае.
Протестите не са приятно място за прекарване на свободното време, там е студено, понякога кичозно, чувствате се твърде малко, занимаващи се с обречена кауза.
Ако сте твърде много пък, почва да ви е страх от ответни действия.

И все пак, ако хората навън са твърде малко, ако опозицията е пренебрежима, това с шистовия газ ще се случи.

вторник, 3 януари 2012 г.

Ането на девет години

Голяма ли е? Малка ли? По-бързо ли порасна, когато се сдоби със сестричка и започнахме негласно да я броим за "голямата"? По-малка ли е, когато ми казва, че "вече не е за тематични рождени дни"?

Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъничко.
- Мамо - казвало то, - аз съм мравка.
И майка му разбирала, че е време да го сложи да си легне.
Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало на възглавницата и дори оставало свободно място.
- Ставай - казвала майка му.
- Не мога - отговаряло момиченцето, - не мога, още съм много малка. Сега съм като пеперуда. Почакай да порасна.
И след малко възкликвало:
- Ето сега пак пораснах!
С вик изскачало от леглото и започвал новият ден.

Приказката е на Джани Родари, казва се "Заспиване, събуждане". Сега, сутринта след рождения си ден, Ането още спи. И е мъничка.