събота, 29 декември 2012 г.

Осем причини да бъда против задължителната детска градина



1.       Местата в държавните градини не достигат за желаещите. Какъв е смисълът тогава да правим градините задължителни и за нежелаещите?
2.       Детските градини спестяват време на майките и им позволяват да се върнат на работа. Обективно погледнато, те пестят същото време и на бащите… но това е друга тема. Значително по-евтини са (държавните де) от грижите на бавачка. Така че тези, които не ги ползват, или не са успели да запишат децата си там (вж. т.1) и няма смисъл да бъдат задължавани, или просто смятат, че качеството на грижите е толкова лошо, че престоят би се отразил зле на децата им.
3.       Причините за това неверие са винаги конкретни и са свързани с опита на конкретния човек било като дете, било като родител. Лелки, които гледат сериали, докато децата се бият? Заплахи, изръсени от глупост, които обаче сериозно са изплашили детето? Липса на здравен контрол, вследствие на което детето все е болно? Редовно прибиране с мазна коса, защото „трябва да си обърнем купичката на главата, за да покажем, че сме си изяли всичко”? Всеки, както казах, има свои причини. За някои е достатъчно, че детето не иска, пищи повече от месец и всяка сутрин се вкопчва във вратата. Въпросът е, че личният опит на много хора сочи, че детската градина е в ущърб на детето им.
4.       С какви точно аргументи министерството на образованието се опитва да им налага да направят нещо, което те преживяват като вредно за сина или дъщеря си? Какви психологически изследвания, с какъв обхват и каква академична тежест са цитирани? Никакви. Неподплатени с изследвания, изказвания от рода на „ранното ходене на детска градина подпомага социализацията” е от типа мъдрости, които човек може да чуе на детската площадка редом с други аргументи „защото така”. Само че човек може да приказва какво ли не на разходка, докато чака ред за пързалката, но седне ли да пише закони, има нужда от сериозна обосновка. Не ние трябва да доказваме защо не бива детската градина да става задължителна – тези, които внасят законовата промяна, трябва да докажат ползата от нея. С недвусмислени доказателства.
5.       Още по-обезпокоителен е скритият (недоскрит) мотив за насилствената интеграция на децата от малцинствените групи. Я пак? Ако дадено малцинство не желае да се интегрира, което значи, че не желае да води същия начин на живот като нас, ние ще му изземем със закон децата на 4 години, за да ги обучим да живеят различно от родителите си? Освен груб и циничен, този опит за социално инженерство е просто нелеп. Той няма как да работи, защото физическото присъствие на едно дете в дадена образователна институция не значи нищо – и няма как да значи. Колко измежду учителите в страната са цигани? Досега не съм чула и един. Колко учители говорят цигански? Колко познават отблизо семействата на децата, тяхната гледна точка, та да могат да им говорят ясно, топло и понятно? Как въобще да се получи общуване, ако тези неща не са налице, и как да се получи възпитание без общуване? А… колко учители са предубедени към тези деца, още преди да ги познават? Не всички… но и не малко. Интеграцията няма да се случи, каквито и санкции да се налагат… защото образователната ни система въобще не е готова за такава интеграция. За да ги интегрира, тя трябва да се промени. В настоящия си вид тя е пригодна за ползване почти само от българи – и като структура, и като учебно съдържание. За жалост такава промяна няма скоро да настъпи, защото мнозинството шумно отхвърля като светотатство и най-малките опити в тази насока. Ние, българите, не искаме да допуснем, че живеем в разнолика в етническо отношение държава, в разнолика в етническо отношение култура. Отношението към образованието ни го доказва. Ние не искаме да допуснем циганите в учебниците си, да не говорим зад катедрата, да не говорим за езика и обичаите им в училище. После се чудим защо самите те не искат да идват. За каква интеграция иде реч? (моля, не ми правете забележка за думата. Политическата коректност на лексикално ниво намирам за лицемерие и извращение).
6.       Още нещо за насилствената интеграция под държавно крило. Децата, които се отглеждат изцяло по усмотрение на държавата – имам предвид тези в домовете – са всичко друго, но не и интегрирани. Фактът, че голяма част от тях са от малцинствата, показва, че не родителите пречат на децата си да станат част от голямата българска култура. Последната май не ги иска твърде.
7.       А децата с увреждания? Родителите им и да искат, не могат да ги запишат в обикновена градина, защото в обичайния случай (както казах, виждала съм обратния, но беше по-скоро изключение) тя не е пригодна за тях. Що за цинизъм да ги задължаваме да ползват частна?
8.       Вместо да задължава родителите (било образованите, които вярват, че децата им ще са по-щастливи и ще научат повече вкъщи, било бедните, които смятат, че децата им нямат работа на място, където ще бъдат презирани) да пращат децата си на детска градина, министерството би трябвало да си отговори на въпроса „какво да направим, за да бъде образованието в ранна възраст привлекателно и ценно за повече хора?”
Отговорите са ясни, но изискват работа и вложения. Работа по съставянето на смислена програма, последователна и добре обоснована с когнитивни изследвания за съответната възраст, активна работа за привличане на мотивирани и способни учители и достатъчно вложения в тях, за да искат да останат в системата.  Кога родителят води спокойно детето си на детска градина? Когато има доверие на възрастните, които поемат грижата за него, когато вярва в способността им да общуват с него, да го научат на нещо интересно, да го напътстват деликатно в контактите му с другите деца. Впрочем тъкмо такава беше учителката на дъщеря ми в предучилищната (успяваше да се справи с разнородна във възрастово отношение група – ред деца идваха с по-малките си братя и сестри, имаше и едно дете с увреждания, което обаче винаги беше по някакъв начин включено в общата работа). Това се прави с хора. Да привлечеш обаче повече такива хора в системата на образованието е нещо, което изисква не само средства; изисква лично отношение, интерес, време, внимание. Не става механично. Иска работа и отдаденост. Но е единственото, което може видимо да повиши качеството на образованието не само в детските градини. Не виждам в МОН да има хора, способни да го направят. С какво право тогава забраняват на родителите да търсят алтернативи?

P.S. Нищо от горното не означава, че съм против детската градина по принцип. И не смятам, че спорът трябва да залита в посока добра или вредна е такава институция поначало. Против съм приемането на закон, с който посещаването на градина да бъде задължително за всички.
Тъкмо това сочат горните аргументи - не че детската градина е вредна, а че този закон ще бъде вреден за нас като общество - и за много отделни деца и семейства.

14 коментара:

  1. Това с изземането на децата на малцинствата е правено в Австралия. Един от най-близките до фашизъм експерименти, за който преди няколко години съответният премиер произнесе държавни извинения към ощетените през годините на тази гадост коренни жители.

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласна съм с всяка точка. За съжаление, колкото и добри аргументи да се извадят, дори родителите да седнат и сами да напишат закона, дори със самата учебна програма и интеграция да се заемат родители - не би имало никакво значение... Отново става дума само за пари, а когато положението е такова, на този, който ще вземе парите, не му пука дали това, което смята да направи има смисъл...

    ОтговорИзтриване
  3. Съгласна съм с теб, освен за едно нещо и то не с начинът и думите които си използвала, а по принцип.
    Да използваш правилните думи и да се съобразяваш с културните и социалните контексти не е политическа коректност на лексикална основа, защото думите имат ммного голямо значение за начинът по който се гледа на хората, за които се използват конкретните думи.

    Да дам малък пример. В САЩ (например), негър има изключително негативен смисъл, защото зад гърба си има дълга и чудовищна история от убийства, смърт, хора третирани като вещи, злоупотреба, робство, дехуманизиране в стряскащи и чудовищни размери. Тази дума има конотация и смисъл на обида, наложила се е по този начин и дори да нямаш нещо негативн ти самия като употребяващ я наум, то тя вече има силен заряд. Съответно подбирането на точната дума, за да не омаловажиш/подиграеш/дехуманизираш хората, с които говориш, е не само редно, но и необходимо, за да се преодолеят тези неща.

    И така.

    ОтговорИзтриване
  4. Честно казано, не мисля, че в България "циганин" има такива конотации. Напротив, беше по-скоро неутрален етноним до деветдесетте. "Ром" ми иде наложено отвън - в никакъв случай не и естествено за самата общност.
    Това, което ме дразни, е огромното разминаване между педантично коректен изказ и липса на всякаква воля за реална промяна. Замяната на думата не решава проблем, тя е решение... на думи.
    Друг е въпросът, че специално се дразня от езиковите маниери, които бяха наложени от фемиинстична гледна точка в английския, и най-вече това писане he/she там, където родът не се подразбира. Беше много на мода през деветдесетте, когато следвах, и опропасти плавната реч на не един текст. Без да промени нещо, разбира се.

    ОтговорИзтриване
  5. Вижте, работя с деца, включително от малцинствата. Съгласна съм, че не се мисли за тях, особено при преподаването на темата с "турците", няма разяснение под стиховете за историческия контекст. Но не е вярно, че не се пише за малцинствата в учебниците. Вече се правят опити и още от началното училище се пише за роми, евреи, арменци, мюсюлмани и за техните обичаи. Специално в предмети като "Човек и общество", не е достатъчно, но е нещо. Разбира се ако учителят е расист и да се пише е проблем, а ви гарантирам , че в Педагогически факултет на СУ има такива преподаватели, които насаждат етническа омраза, мога да цитирам и имена, но не мисля, че това тук е начина. Съответно от моя курс, почти всички колеги бяха расисти, но разбира се , те го намират за нормално, не се определят така. Расизмът е сериозен проблем, но не съм съгласна да се говори за "отнемане" като се правят всякакви опити децата да бъдат вкарани в някаква образователна структура.
    Не мисля, че трябва и с лека ръка да се говори за "ромска култура" и "идентичност", защото на никой тя не е проблем, проблем е драстичната бедност, която води до изпадане, а ничия култура не е да е беден. Също така не мисля, че е въпрос на култура, която трябва да се толерира, темата с булките на 12 година. Искаме или не ромите не живеят на някакъв остров, а живеят тук и липсата на елементарни умения за средата ги прави неравностойни. Отделно въпросът, както вече всички казват, е не в интеграцията, а в еманципацията, ромският етнос сам да създаде механизми за защита и борба с несправедливостите, но това няма как да стане без наша помощ.
    Мисля, че определено, не задължителна градина, но за малцинствата трябва да има специални дневни центрове, където децата да се учат на друг вид общуване, подобно на градината, което ги подготвя за адаптация за училищната среда, защото именно това, че голяма част живеят в маргинална среда, заета само с оцеляването, ги прави да идват на друго ниво в училище, не само липсата на градина.
    Другото, което трябва да се прави е специални обучения, включително по ромски език, на хората, които работят в такива райони. Както и учебници за двуезични деца от такъв произход.

    ОтговорИзтриване
  6. и още от мен : Относно недостатъците на образователната система, тези недостатъци са на първо място свързани с политиката на бизнеса, а не на обществения сектор. Съответно и толериране на частните училища. Другото е конкурентния принцип, на който по закон са принудени да играят държавните институции и по този начин западането и на това, което имахме.
    Неадекватно е да се говори за иновативни и либерални методи при положение, че не може да се подсигурява дори минимума - учители по физическо, музика, изобразително-отдавна няма заплати за специалисти на повечето места.
    Задавали ли сте си въпроса защо частните градини и училища парадират с работата "в малки групи" / по модата/, а държавните такива се закриват заради малки групи? Вместо да се стимулира това, като се разпределят средствата по равно независимо от броя?!
    Да, наистина при това положение ,че Образованието отива все повече към политика на подготовка за частична приватизация, вкарване на частни интереси и проектен принцип / работа на парче и само на места, краткосрочно, конкуриране и тн/ на работа, при този разпад : да, наистина това искане за задължителна градина е спорно.
    Нещо повече то май е прах в очите, както и подготвителните групи, че уж нещо се прави градивно, а не само се руши. Знаете ли колко училища бяха закрити тази година? Десетки и в столицата и в страната.
    Колкото до частните детски градини, там също всичко понякога е поза, не че няма и добри, но не си правете илюзии. Едно е за сметка на друго, за да минат по-тънко пренебрегват редица важни изисквания, да не говорим, че има злоупотреба с работещите дори повече от липсата на специалисти в държавните. Отново за да се изстискват средства. Така и от мен се е искало да играя роля и на учител, и на лелка : чистене, приготвяне на обяда?! и тн, и на специалист с допълнителни арт умения...Как си го представяте това?! То не е за разправяне...Ми при това се поставя и сигурността на децата в риск така...
    Относно домовете, не че смятам, че те са били супер някога, сега са също знам е още по-зле , но алтернативата на улицата, каква е? При тези орязани бюджети за социалната област за какво въобще коментираме...Изхвърлянето на улицата на тези деца е следващата стъпка, както са изхвърлени отдавна психично болните хора, дори да нямат близки.
    Т.нар. интеграция на деца с увреждания, вече няма такива училища за тях, тази работа е абсолютно безумна, без да има програми и специалисти постоянно за работа с тях - ама наистина постоянно, не по проект или ресурсни учители,еми не става, според мен. Доколкото наблюдавам те просто са вкарани в училищата...
    Мисля, че с домовете и помощните училища е било по-добре, съжалявам, че го казвам...Но в сравнение с това сега...
    Та нещата не са толкова прости, ама въобще.
    Лесно е да се говори за модерност и методика на думи, но тази модерност не става ей така.
    Пълно е и с претенциозни, но не разбиращи нищо, родители, които се възползват от модата с либералните идеи от които са чули - недочули по ТВ и по форуми, съответно те се появяват с разни неадекватни изисквания / без да виждат цялостната картина и къде би следвало да имат изисквания към кого да се обръщат - Министерства и тн / за да се месят в работата на институциите и изискват без въобще да са в час, и просто хаосът е тотален.

    ОтговорИзтриване
  7. "Относно недостатъците на образователната система, тези недостатъци са на първо място свързани с политиката на бизнеса, а не на обществения сектор."-политиката на ТОЛЕРИРАНЕ на бизнеса, а не на обществения сектор, пропуснах думата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До автора на коментарите от 30-и декември - съгласна съм, че нещата не са толкова прости и с удоволствие бих коментирала в дълбочина. Може би не в рамките на този постинг, чиято тема е друга. Познато ми е писаното за празниците на малцинствата в учебника по "Човек и общество", но това е капка в морето. Еднократно е. Останалата част от учебното съдържание просто не прави връзка с живота на тези деца. Да, възможно е това да стори мотивиран учител. Но е рядкост.
      Абсолютно съм съгласна с Вас, че проблемът не е в ромската култура, а в абсолютната бедност - по-точно казано, в хроничната бедност, която се възпроизвежда. Има изследвания по темата в световен план, според които отговорът не може да бъде в прякото наливане на пари, а наистина минава през образованието, по-специално образованието на жените... но не по този механичен начин. Не с глоби за неявяване.Предлаганите от Вас решения звучат много добре. Де да можеха да Ви чуят. Защо не го оформите като текст, ще потърся къде може да се публикува?

      За останалите неща (за политиката на толериране на бизнеса, а не на обществения интерес, както и за конкретните примери) съм напълно съгласна. Не виждам къде е противоречието. Погледнете отново постинга,всъщност нямаме спор по това.
      Наистина смятам, че интеграцията не значи децата с увреждания "просто да бъдат вкарани в училищата". Тъкмо затова говоря, че системата ни всъщност не е готова, не иска да ги интегрира. Имам преки наблюдения.
      И... не, не казвам, че е по-добре децата да са на улицата. Но не би трябвало това да е единственото оправдание за безобразното отношение към тях. Мисля, че с всички резерви вариантът "приемно семейство" е по-добър. Поне не отглежда деца, лишени дори от най-елементарното, човешки допир, прегръдка. Но това е друга тема.

      Изтриване
  8. Госпожо, вие сте една объркана душа далеч от реалността... от посещенията в детската градина ли е?

    Което не ми пречи, все пак, да ви поздравя за изданията ви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, весела година и на Вас! :)

      Изтриване
    2. Юлия Стателова12 януари 2013 г., 5:22

      Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

      Изтриване
  9. Съгласна съм с написаното. Ако желанието на писалите закона е да се приобщят децата от малцинствата, то това не бива да се прилага механично за всички деца в България. Наскоро бяха изнесени данни от изследване за настроенията и отношенията към малцинствата в България. Бяха критикувани учителите, че говорели негативно за децата от ромското малцинство. Никъде не било споменато, че тези деца са музикални, с влечение към танците и т.н. Ако ме бяха питали мен /защото аз също обучавам такива деца/, навярно и аз нямаше да се изразя особено ласкаво. Защото дори уникалността на културата на този етнос вече я няма. На преден план е излязла чалгата и кючека като музика и танци. Липсва интерес към друга музика, към разширяване на светогледа, за научаване на нещо ново и различно. Голяма част от тях са се капсулирали и много трудно се променят нагласите. Правя опити да стигна до семейството, да разговарям с родителите, да им въздействам за промяна на отношението към децата и тяхното възпитание. Някъде се получава, но в повечето случаи - не. Процесът е дълъг и труден. Често съм много обезверена и си казвам, че усилията ми са напразни. Но продължавам, дори и да не срещам разбиране...

    ОтговорИзтриване
  10. недостатъчен брой на места в детските градини, неработене през лятото, лоши материални условия - закасняващи ремонти - корупция - застраяващ персонал - това ни предлага държавата, а иска да се увеличи наталитета в страната

    ОтговорИзтриване
  11. Съгласна съм с първа точка и смятам, че тя е основата на цялото недоволство и не само. Не е редно и е голяма недомислица да те задължават да си запишеш детето на детска градина при положения, че държавата не може да осигури достатъчно свободни места. Изключително унизително е да ставаш в 5 сутринта да ходиш по опашки или да подаваш молби електронно, а системата да има проблем... и така нататък. Защо изобщо се коментират подобни идеи преди да са обмислени в детайли!?! Дано управниците разбраха своята грешка и дано да я запомнят и да не я прилагат в която и да е сфера, както се прави по принцип у нас!

    ОтговорИзтриване