понеделник, 24 декември 2012 г.

вместо пожелание

Ако традицията е нещо, което помниш от малък, за мен Коледа е един крайно нетрадиционен празник. Той изскочи след 1989-а година ведно с ретро-снимките, обръщението "госпожо" и "господине", които отначало звучаха почти на шега, и внезапното връщане на куп неща, които за моето поколение бяха нови, защото нямахме грам памет за тях. Поколението на родителите ми (родени в началото на петдесетте) - също. Все едно внезапно да се върне йотата. Прекъсне ли се веднъж, традицията не свети - също като развалена верига от лампички за елха.

Настъпи кратък смут. Какво да правим с дядо Мраз и Нова година, спираме ли да ги празнуваме или се удвояват? По колко по-точно подаръка ще си разменяме? Какво става с традиционната руска салата, традиционния портокал в торбичките на сурвакарчетата, традиционния бенгалски огън на балкона (защото тези неща си се повтаряха неизменно, откак се помнех).
Коледните "традиции" в повечето случаи навлязоха в хорските къщи през медиите, които упорито и до тази година повтарят какво "се прави". Винаги съм се отнасяла подозрително към тази безлична, но повелителна форма; идело ми е да кажа "ми като се прави, да си се направи самичко". Ако някой ще диктува дневния ред, поне нека поеме лична отговорност. Още повече когато безличният императив се отнася до емоционалното състояние. Усмихни се, Коледа е! Бъдете добри! Кога, ако не по Коледа? (тоест през останалото време не се брои?)

И все пак празник има, макар и по емпатия. Когато чуеш близък човек да се радва, че светът празнува раждането на едно бебе. Когато видиш, че дъщеря ти се запъва, когато нарича, защото е убедена, че е важно какво ще каже, нали ще се случи. Когато си подбира книга за четене на глас след ядене. Когато родителите ти наистина дойдат отдалеч, нищо, че може да се скарате на третия ден. Може да не е по всички изисквания на глобалната коледна индустрия, но ако не търчиш като луд за подаръци, може и да усетиш последните дни на годината по-сладки, защото са броени. И защото всички празници са си вкъщи накуп, макар единият току-що да е катурнал елхата.

4 коментара:

  1. Я да видим дали мога да позная кой катурна елхата: )

    ОтговорИзтриване
  2. 4ESTITA KOleda!Sladki sa praznicite zaedno sus ili bez podaruk!(izvinqvam se za latinicata,laptopa samo neq podurja)

    ОтговорИзтриване
  3. http://www.michelemademe.com/2012/11/christmas-ornament-overview-update.html
    топло и бяло!)

    ОтговорИзтриване
  4. У дома до 88 не се празнуваше Коледа..И Великден не се празнуваше както сега. Но когато се омъжих през 88 попаднах в семейството на съпруга си и там ... Там си се празнуваше Коледа. Нищо,че не беше почивен ден тогава. Правеше се традиционната питка с паричка и постна вечеря на Бъдни вечер. Нямаше подаръци. Подаръците ги носеше Дядо Мраз..
    С годините се появи Дядо Коледа. Най-напред в детската градина. Подаръците се удвоиха. Дядо Коледа идваше в детската градина на момичетата, Дядо Мраз идваше в полунош на Нова Година, докато всички дружно палехме бенгалски огън на терасата..
    След това в годините, някак неусетно Дядо Коледа започна да става на почет, а Дядо Мраз беше забравен от големите. Момичетата пораснаха и някак разбраха, че добрия старец е символ .. После се появиха момчетата. Те така и не разбраха,че няколга у дома е идвал Дядо Мраз. За тях (след 2000г) у дома идваше само Дядо Коледа.
    Аз така и не се научих кога точно идва Дядо Коледа..Какво общо има той с Рождество... За мен добрия старец винаги ще си остане Дядо Мраз, който идва да ни донесе подарък за края на годината, за да започнем с надежда за по-добро Новата...
    Опитвам се да обяснявам на децата си,че не материалните подаръци са важжните, а равносметката, която всеки от нас може да направи в Новогодишната нощ..
    При всички случаи обаче празниците поне у дома са вече два...

    ОтговорИзтриване