неделя, 30 септември 2012 г.

Flashback

Агресивното предлагане на носталгия на пазара някак приема за даденост, че за тая стока има търсене.
То не бяха филми за Живков, то не беше зализаното теме на Кеворкян, то не беше "Време разделно" по телевизията. Или ненадейно появила се цензура, която сезира прокуратура за текст на песен, някак негласно позовавайки се на гласа народен, копнеещ по времето, когато такава слободия не е имало.

Не, няма да говоря за хранителните продукти, имитиращи соцартикули. Те си имат своя ниша, която, както лесно се забелязва по рафтовете, е силно ограничена. Подобна е естествената ниша и на медийно-политическата носталгия. На какво се дължи тогава това масово предлагане на вехтини?

Да, съществува смътно и широкоразпространено чувство, че нещо сме загубили с прехода след 1989 г. Че вървим в посока, която ни отдалечава от справедливото общество, вместо да ни приближава към него. Вероятно много хора биха искали здравните им данъци да отиват за такова безплатно здравеопазване, че и най-бедният да бъде опериран, ако е изпаднал в нужда, дори да няма пари за рушвет под масата. А не за мраморни подове на централата на Здравната каса.
Вероятно много хора биха искали държавното образование да е качествено, така че да няма деца, които са обречени да прекарат живота си като нискоквалифицирана работна ръка, независимо от евентуалните си способности.
Вероятно много хора биха искали да имат чувството, че живеят в едно общество. А не в парцелирана държава, в която нищо не ги свързва с техните съграждани, тъй като все по-малко от жизнения им опит е споделен.
Носталгията е по чувството за общо пространство, което сега се е изпарило дотолкова, че нямаме обща грижа дори за стълбищните си площадки.
Носталгията е по времето отпреди мантрата, че икономическият мотив е най-важният, асо пика, което бие всичко. По възможността да изкажеш публично различен от паричния мотив, без да се боиш от присмех.

Всички тези неща не са функция на социалистическата държава. Те са функция на времето. На обществения договор отпреди манията по приватизацията, след Втората световна война, когато много държави се опитват да създадат общество, достатъчно справедливо, за да бъде стабилно.

Носталгията е по възможността да говорим за справедливост - и тази тема да бъде също толкова важна за събеседниците ни, колкото и за нас. За съжаление този разговор прекъсна, преди да може да бъде проведен свободно.

Пробутването на Живков, Людмила Живкова, Кеворкян, осемдесетарския национализъм и пр. като отговор на това чувство за загуба е нелепо.
Не мога да повярвам на някого да му е липсвал Кеворкян, тази постно-позволена имитация на телевизионно talk show. Виж, "Кукленото шоу" е друга работа. И "Пинко" също.

Не вярвам на някого да му е липсвала цензура, която да ни забранява да говорим срещу властта. Дотам, че СЕМ да сезира прокуратурата, задето рапър пеел, че не харесва ГЕРБ. Този същият медиен регулатор, дето публично обясняваше как няма морален проблем деца да влизат в Биг Брадър и как няма проблем полупорнографски изображения на фолкпевици с дини да висят по билбордовете край пътищата.

Да, не е лошо човек да поглежда назад и да вижда какво е изгубил и какво е спечелил. Но ми се струва, че подобна ревизия би извадила на бял свят съвсем други загуби.

3 коментара:

  1. Страхотно е да прочетеш това което си мислиш,написано от някой,който може да го направи добре.

    ОтговорИзтриване
  2. "Дотам, че СЕМ да сезира прокуратурата, задето рапър пеел, че не харесва ГЕРБ."

    октровена лъжа

    ОтговорИзтриване