вторник, 14 август 2012 г.

Колективна истерия

"Американци искат да махаме Левски от учебниците!" пищят едни вестникарски заглавия. "Махат Ботев", тръшкат се други. Днес във Фб мои разумни иначе приятели заплашваха, че няма да заведат децата си в училище, ако това се случи. Заплахата беше споделена около 7000 пъти.
Заинтригувана от колективната истерия (и като знам колко либи истината нашата преса), решавам да погледна за какво става въпрос. Оказва се, че в центъра на всенародния гняв стои анализ на Комисията за защита на дискриминацията, която е проверила учебниците за пети и шести клас и е коментирала кои от тях отчитат факта, че в българското училище учат и деца от други народности.  Границата между патриотично достойнство и демонизиране на определени групи хора може да е тънка, но е ясна. Анализът е достъпен на страницата на Комисията и всеки може да види, че там за промяна на учебната програма и за отпадане на когото и да било от нея не става и дума. Дълго и безплодно търсих имената на Ботев и Левски, но за тях изобщо не се споменаваше.
Да, комисията обсъжда доколко историята и литературата се преподават така, че да не учат децата да се мразят помежду си. Доколко училището се въздържа да възпитава в омраза, да изопачава патриотичното наследство, превръщайки го във фашизъм с днешна дата. И няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между историческото описание на османската експанзия и описанието на исляма въобще като кръвожадна и войнствена религия.
Няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между централното място на Ботев в учебниците и еднозначното припознаване на всички страни от неговата идеология. Шекспир не е хич политически коректен - "Венецианският търговец" може да се тълкува като антисемитизъм, отношенията между Калибан и Просперо в "Бурята" - като оправдание за бруталния, макар и начеващ, колониализъм. И какво? Тези теми се разискват на спокойствие, без някой люто да се обиди от името на Шекспир и да сравнява всяко несъгласие с него с опит да бъде изхвърлен от учебниците.

В интерес на истината учебникарският бизнес е извънредно изгоден. Тиражите са такива, че издателство с добри позиции реализира огромни печалби. Не и, разбира се, ако училищата масово предпочетат друг учебник. Затова и издателите са свръхчувствителни към всяка публична критика и са готови на всякакви медийни хватки, за да се защитят.
В случая е използван класически реторичен похват, reductio ad absurdum. Аргументът на противника е префасониран така, че да прозвучи абсурдно в ушите на масовата публика.
А жълтите медии това и чакат.

Твърде жалко. Защото историята е достатъчно бурна, та да учим децата си да се мразят.
Ще разкажа една лична неотдавнашна случка, която доста ме жегна.

Вървя с децата през родния си град. Изведнъж чувам името си от другата страна на улицата. Виждам своя приятелка от гимназията, също с количка, става ми хубаво - едно от най-свестните момичета в класа, седеше на чина пред мен, страшно сърдечна и мила. И - ура! - спомням си как се казва, което с моята разсеяност си е чисто постижение. Доволна я представям на дъщеря си.  Сега работела в онкологията, имала две момчета, разменяме телефоните си, аз все така гордо записвам името. Питам как се казват децата й. И тук тя ми казва две турски имена, като леко притеснено добавя кое какво значи.
Внезапно се сещам, че името, което съм помнила толкова години, всъщност не е нейното.
Че пет години е седяла на чина пред мен под име, което й е било натрапено, и е слушала всички клишета за турците и исляма в едновремешните ни учебници.
Същите, заради които ние не реагирахме на преименоването като на нещо недопустимо.
Двете с нея бяхме заедно, когато Йълдъз Ибрахимова дойде в нашето училище да изнася, да изпее лекция за джаза.
Само че тогава беше Сузана Ерова.
Мъчно ми е, че преименоването не беше скандал за никого от българите, които познавам. Мъчно ми е, като знам колко малко им трябваше на познатите ми, за да почнат да мразят турците ей така.  Мъчно ми е, като знам колко страшно можеше да стане. И на всички да им се струва естествено.
Реториката от тогавашните ни учебници още се възпроизвежда. А с нея и всички инстинкти на омразата.

Затова е добре да има подобни анализи. Не за да ашладисва политическа коректност на класиката, а за да научи на мирно съжителство нас.


32 коментара:

  1. P.S. Категорично съм против намесата в историята, разбира се. Арменското клане например е геноцид и намирам за скандални опитите на турската държава да отрече това.
    Което не ми пречи да искам Нели и Али, от които купувахме доскоро банички, да имат равни права с мен в България.

    ОтговорИзтриване
  2. Страшно беше тогава. И само който не е минавал покрай военни постове по пътищата може да твърди друго. Но не, хората не се мразеха. За клишета не ми е ясно, защото ако робството е клише... в детството ми имаше хора, със спомени от началото на миналия век и нямаше омраза в думите им. Напротив.
    ПП беше цитиран американски документ за Лвески. Невероятно как писмо и изследване са сбъркани...

    ОтговорИзтриване
  3. Моите прабаба и прадядо са бежанци от Беломорска Тракия. Бягали са от полето, страшно е било. Аз не ги помня, но баба ми, тяхната дъщеря, не мразеше никого.
    Което не значи, че кланетата и пожарищата са били само турски приоритет. Неотдавна препрочетох главата за Оборищенското събрание у Захари Стоянов и доста се стреснах.

    Не помня къде четох, че най-добрият начин да направиш някого насилник е да го убедиш, че е жертва. И така цикълът продължава безкрай.

    ОтговорИзтриване
  4. Ралица, под клишета имам предвид приравняването на зверствата при потушаване на въстанията, да речем, с националния характер.
    Все едно да кажем, че всички германци са изроди заради Холокоста. Или всички испанци - заради жертвите на конквистадорите.
    Истината е, че си мисля гадни работи за човешката природа. Но не, не вярвам, че една група хора са добри, а други лоши, а още по-малко, че ако това беше възможно, щеше да се предава по наследство.

    ОтговорИзтриване
  5. Ето го и "писмото на американския посланик", което си е чиста "художествена" измислица: http://neverojatno.wordpress.com/2011/03/28/levski-3/

    ОтговорИзтриване
  6. Ох, Зори... Ботев не може да се преподава като Шекспир защото философията на българското образование е такава - историята да служи преди всичко за възхищение, упование, патриотизъм. Във всичко това съмнението и нюансите нямат място просто. По същия начин и култът към литературните автори.Особено пък за 5-6 клас.

    ОтговорИзтриване
  7. След Балканската война много българи са побегнали от Беломорска Тракия заради очакваното отмъщение от турците. Военните конфликти след 1878 (Сръбско-българска война, въстания в Македония и Тракия, 1-ва и 2-ра балкански войни и 1-ва световна война) много сериозно са разбъркали етнически взривоопасния коктейл около и във България. Имало е доброволни (но нежелание) преселвания, преселвания поради директен терор и държавно съгласувани изселвания. Балканският полуостров от единна територия, с различни народности живеещи мирно под османска власт, се е превърнал на разпокъсани държави, воюващи помежду си за територия.

    В нашите учебници всичко това се представя едностранчиво - от гледната точка на "Велика" България, без да се оценяват проблемите, предизвикани от българската политика. Разбира се, подобни "симетрични" тълкувания на историята има и от гръцка и сръбска страна. Не знам дали някъде на Балканите се изучава по-подробно руската "връзка" във всички тези трагични събития.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз не отричам, че историята е страшна. Както писах, историята на рода ми също го показва. Друг е въпросът, че тя никога не е черно-бяла. И че "добрите" и "лошите" не винаги са спретнато разпределени между "нашите" и "вашите".
    Съществува рязка граница между историческата наука и образователната догма. Каквото и да открият историците, идеологичеки допустимата информация в учебниците не се променя.
    Всъщност откритията стигат до широката публика само под формата на жълта сензация, която вбесява гражданите, мислещи, че знаят най-добре.
    Всъщност не знаят, а вярват. Както в религията. Но не е ли опасно така?

    ОтговорИзтриване
  9. Никога не съм срещала приравняване на нация с най-страшната част от изкривяванията на най-масовата ѝ религия. Учили сме по кажи-реши едно време. Факт е че съм имала прекрасни учители и че нямам навика да се доверявам на нещо само понеже някой го е написал или казал. Но категорично ислямът в класическия си вид е представян като величава и доста философска платформа, а не като напаст. Винаги наред с описанието на зверствата върви линията за живота на хората - обикновеното население, където турците заселени по нашите исконни територии не са живели много по-различно.

    А историята /като историята за миналите времена /най-често не е това, което се намира в учебниците. За щастие още не можем да стигнем македонците, където се люлката на живота. Всичко започнало от македонец и камък/тояга. После дошли Александър Македонски, Солуснките братя, и т.н и т.н. Имаше един филм за това и там между другото беше споменат че Солунските братя са обслужвали Византийските интереси. А това е точно така като факт. И не е така в учебниците.

    ОтговорИзтриване
  10. Моите спомени от събитията в края на 80те са, че хората от моето обкръжение (възрастните, аз бях твърде малка за лично мнение по въпроса) изпитваха съчувствие и съжаление към българските турци. Не помня да е имало никаква омраза и гняв.
    Да, за никого не беше скандално, но в онези времена...
    Но сега и аз се чудя как толкова мои иначе разумни приятели демонизират турците и всичко турско.

    ОтговорИзтриване
  11. Може да си случила на учители. Аз не съм. Не помня някъде в училище да съм чула, че обикновените хора не са живели по-различно.

    ОтговорИзтриване
  12. Един приятел, американец от "Корпуса на мира", сподели наскоро, как в Турция си говорил с местни хора за кюрдите и никой не виждал нищо лошо в това да не им се признават националност, език, култура.
    Само един казал, че това е несправедливо и срамно. Бил изселник от България.

    ОтговорИзтриване
  13. О, ако ще си разказваме истории за толерантността в Република Турция и възпитателните й аспекти, имам други две изключително показателни истории: първата е, когато един младеж от Турция каза в мое присъствие, че българите са "северни турци". Втората е, когато един от турските студенти в България веднъж ме спря, за да ме пита дали не се чувствам туркиня, след като нося турски маратонки. Идиотският въпрос беше съпроводен с глупаво фамилиарничене, поради факта, че нося турска конфекция. Честно да си призная, така и не разбрах този човек бъзикаше ли се. Преди да го подмина му обясних, че фактът, че той носи китайска тениска не го прави китаец.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изобщо не ставаше дума за хората в Турция, а за нас. За това, че само който го е преживял като жертва, той може да разбере другите жертви. Като онзи човек, изселника от България.

      Изтриване
  14. Ами колкото и да е странно, точно патриотичното чувство ме кара да гледам своите, българите. И да искам те да не повтарят тесногръдието, предразсъдъците и жестокостта, само защото някой друг ги е проявил.
    Както първо и преди всичко ме интересува моето дете да не хапе другите.

    Впрочем все още ме изумява липсата на всякаква етническа омраза у Левски.

    ОтговорИзтриване
  15. Стефан Моцов15 август 2012 г., 8:28

    До tochitsa: Добре е,човек да е оригинален,обаче не е добре да е късоглед освен тесногръд.И после,аз например,когато изразявам мнение не се крия нито зад точки,нито зад запетайки.Затова,
    за пореден път Ви подарявам стихотворението си.

    ПО ЗАЛЕЗ


    Какво ще пишеш ти за нас,историйо,
    На овехтелите си страници!
    Дали че паметниците съборихме,
    Или че хукнахме през граници.

    Дали,че сринахме заводите,
    На скрап ги смелихме на поразия,
    И пратихме по коловозите
    Децата наши в чуждо на просия.

    Ще пишеш още,как горите ни
    На въглища за скара стават,
    Ще пишеш как рушим строеното,
    Дедите що цял век създават.

    И още,ти пиши,историйо,
    Как брат на брата в таз земя посяга,
    Крадец да бъдеш чест е в нашата държава,
    “приватизираш”както ти приляга!

    Пиши,пиши, как в този “земен рай”,
    Родителите ний зарязахме комай!
    Как старческата мъдрост стана непотребна,
    За “европеизацията” тя е вредна.


    Народ без вяра,без идеи,
    Народ, зарязал бащино огнище,
    Народ, децата си що пъди във чужбина,
    Морето си що прави на бунище.

    И запиши,как лесно и без бой,
    Имотите продаваме безброй,
    На нации за тях от векове ламтели,
    По-лесничка победа те не са видели!

    Историйо,историйо,
    Дали ще някой ден
    Да каже някой
    Има Видовден!

    ОтговорИзтриване
  16. Имам много приятели български турци и с тях сме коментирали тази тема - историята си е история, настоящето - настояще. Не съм забелязала някакво отрицателно отношение към тях, въпреки, че съм израстнала по време, когато историята и литературата се преподаваха без тази автоцензура, която учителите си налагат сега от страх да не засегнат нечии интереси. Забелязвам, обаче отношение у по-възрастното поколение българско-мохамедани: например, бащата на приятелката ми бе твърдо против тя да вземе българин православен християнин, но нямаше нищо напротив да се омъжи за ирландски католик. Както искате го тълкувайте, но понякога се чувствам малцинство в собствената си държава.

    ОтговорИзтриване
  17. Мерси за статията. И аз първоначално предположих, че шума около Ботев е причинен от късогледство на правителството, но обяснението, че медиите са дали повечко воля на въображението си е доста правдоподобно. Не им е за първи път :).

    Що се отнася до омразата, и аз мога да потвърдя, че през живота си съм виждал доста случаи на явно изразена омраза към турците, включително от съученици навремето. Не мога да преценя дали това идваше от учебниците, но определено в тях се усещаше присъствие на "добри" и "лоши". Предполагам, че е нормално всяка страна да разказва историята по различен начин.

    ОтговорИзтриване
  18. Като цяло указанията на Комисията са малоумни. Какво означава да се обяснява, че Левски бил нарушител на обществения ред? А като се учи завлядяването на Балканите от османците, да се подчертава ли, че те също са нарушители на обществения ред по отношение на легитимната власт на Константин Втори Асен и Иван Шишман? И то нарушители с доста трагични последствия за цивилизацията, изградена през Второто българско царство, от която не остава почти нищо. Да не се разридаваме сега за прекъсната ни история и култура през Средновековието, но констатациите на Комисията са действително толкова малоумни и некомпетентни, че не ми се коментира. И най-важното е, че те нямат нищо общо с търпимостта между етносите. По-скоро свидетелстват за политизиране на напластявани с векове сложни, но все пак възможни да функционират нормално взаимоотношения. Освен това къде са представителите на другите малцинства (ромско, армейско, еврейско и пр.) в тази т.нар. "Комисия", защото аз не ги виждам.

    ОтговорИзтриване
  19. До Анонимен - моля, бихте ли посочили откъде конкретно е този текст, който цитирате. Докладът беше доста обширен, подобно твърдение не видях, напротив. Надявам се, че не цитирате фалшивата новина за Левски от neverojatno.com, защото това би било пълно объркване.

    До останалите - историята никога няма да се преподава напълно обективно. В момента има пропаст между историческата наука и учебниците точно защото реагираме на всеки дебат точно като фундаменталист пред карикатура на Мохамед. Вероятно е нормално в общество, където няма друго "свещено". И все пак нека не забравяме, че става въпрос за деца. И че никой не заслужава да влезе на седем години в училище и да научи, че за хората около него всички от неговия етнос или религия са някакви зверове.
    Със сигурност има начин патриотичното чувство да се преподава позитивно, а не като непресъхваща травма.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Естествено, че ще ви дам пасажа - той е от документа
      •Доклади по признак "Етническа принадлежност и религия"(.doc), в секция "Аналитични констативни доклади по признак "религия", стр. 5

      Цитат: "„… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдила на смърт” – тази тема е много деликатна,, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”. Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция, Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята."

      Новината съвсем не е изфабрикувана.

      Изтриване
  20. До г-н Моцов: благодаря, приятно е да ти подаряват поезия, пък била тя и патриотична. Не се крия зад пунктуационните знаци, въпреки че наистина бих се радвала хората да ги употребяват на място, особено ако държат на българския език.
    Впрочем защо "за пореден път"? Май е за първи :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Факт е, че съществува проект за изграждане на общабалканска история, но не и неговата реализация.По обезпокоителното е, че при изследването групата до 30 г. повтаря стереотипите на поколението , което сме израстнали при друга система т.е промяна не може да се очаква.Както обикновено ще има промяна под външния натиск, но цената ще плаща бъдещето. И още едно стихотворение по темата
      http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=41668

      Изтриване
  21. "• Урок 20 „Движение за българска държава”
    Много коректно е развит и този урок – прави се разграничение между това, че балканските християнски народи въстават срещу султана, който стои начело на империята, а не срещу мирното мюсюлманско население. Това население също е със статута на „рая”.
    „.. балканските християнски народи – сърбите и гърците първи въстанали с оръжие срещу властта на султана....”
    „… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдила на смърт” – тази тема е много деликатна,, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”. Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция, Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята."
    текста е от "СТЕРЕОТИПИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ В УЧЕБНИЦИТЕ И УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА ЗА УЧИТЕЛИ ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ „РАВЕНСТВОТО – ПЪТ КЪМ ПРОГРЕС”

    Като се обясни че турската полиция е изпълнявала служебните си задължения излиза че Левски е просто е нарушител на закона и терорист и т.н.
    Другата голяма написана глупост е че "мирното мюсюлманско населенеие също е било със статута на "рая"
    и защо се пропоуска да се обясни каква е била разликата между българската "рая" която като минимум е била длъжна да дава ангария, т.е. да работи безплатно,докато бедното турско население не са били длъжни!!!

    ОтговорИзтриване
  22. :) Добре, съгласна съм, че това е глупост. И не заради ангарията, а и например защото през деветнайсети век вълната на национализма, която залива Европа, засяга и Османската империя и произходът става по-важен, отколкото е бил дотогава. Всъщност младотурците са кулминация на този зараждащ се тогава турски национализъм. И потушаването на Априлското въстание, и арменския геноцид са свързани с него.
    Което не означава, че заедно с някои абсурдни формулировки на КЗД трябва да изхвърлим и идеята учебниците да се осъвременяват. Аз например не намирам за редно периодът на късното Средновековие, 15-18 век, въобще да не се изучава. Та тогава процъфтява Етрополската художествена школа, имаме много интересно приложно изкуство и пр. Според клишето обаче това са тъмни векове и толкова.

    ОтговорИзтриване
  23. "„Литература” 7 клас изд. къща Анубис, 2011 - Художествен текст Стр. 10, 18, 22 -"Свободолюбие и героизъм" , "На прощаване" от Христо Ботев,
    „...Но кълни, майко, проклинай
    Таз турска черна прокуда,
    Дето нас млади пропъди
    По таз тежка чужбина –
    Да ходим,да се скитаме
    Немили, клети, недраги!...”
    "Турска прокуда, беснеещ турчин, турците...убиват, позорят.. и т.н." При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления." - текста е от файла "KZD-reshenie.doc"

    ОтговорИзтриване
  24. Тук не виждам какво Ви възмущава чак толкова. Не се оспорва "На прощаване", а само пише, че липсва съвременен коментар.

    Не съм любителка на прекомерната политическа коректност - смятам, че тя произвежда дървени текстове и езикови безумия. Че често бива убежище за педанти и чиновници.
    И въпреки това смятам, че отделните недомислици не трябва да стават причина за такъв отпор, който въобще да затвори темата.
    Защото според мен учебниците трябва да служат преди всичко на децата, на днешните деца.

    ОтговорИзтриване
  25. Какво печелят наистина децата от това обожествяване на Ботев и Левски? Поднасяне на цветя пред паметник-олтар през 10 км по цялата страна и с това приключва всичо. Няма рефлексия, няма даже тематизиране, защото е кощунство. И в крайна сметка като чуят Ботев, питат Ботев Враца или Ботев Пловдив, а за Левски знаят, че малкото име е Само...

    ОтговорИзтриване
  26. Преди месец в Истанбул се запознах с едно момче, което заедно със семейството си е било засегнато от вълната на сменяне на имената и от изселването на Турското население от България. Бил е на 4 години, когато са се изнесли в Турция. Родителите му както и голямата му сестра говорят Български, но той не. Веднъж на 4 години той ходи в България, за да се среща с близките си, които са останали там. От думите и държанието му не се усеща никаква омраза, по-скоро симпатия и интерес към България. За него тези събития свидетелстват за неправилно водената политика навремето и за некомпетентността на един човек, водещ държавата.
    Мисля, че създаването на система за изследване на общобалканската история е повече от неизбежно, за да се преодолее сляпата омраза и отричане на общите балкански корени.
    Патриотическото чувство е много хубаво и може да бъде полезно и плодотворно само при интелигентния и образован човек, който умее да анализира дадени събития в комплексния им контекст.

    ОтговорИзтриване
  27. Естествено че Левски е терорист, според сегашния критерий - насилствено промяна на съществуващата орагнизация и в същото време не е терорист в конкретния исторически аспект. Същото положение е при Ботев. Да не говоря, че се налага да се обясняват един куп остарели думи, които учениците нито знаят ,нито са чували и което естествено отблъсква - този проблем никъде не е засегнат. В крайна сметка тази патриотарска вълна не е нищо повече от старите номера на врастта за отколняване на общественото внимание, което както се вижда действа безотказно. Викът "Посягат на светините" се подема от тези дето и едно стихотворение не са написали, но драскат по форумите.

    Патриотична песен

    ..."Аз съм едно малко перде
    и ти ако искаш, ела да сме две.
    Така на прозореца ще стоим закачени,
    за да закрием всички вътрешни
    проблеми.
    Левски и Ботев останаха само на камък,
    славеят на Славейков паниран е по-сладък,
    а ваш'то сърце се разтваря в чиния
    за "сръбско", "хеви метал" и гроздова
    ракия."

    Димитър Воев

    ОтговорИзтриване
  28. http://www.cdsee.org/publications/books
    Това е линк към четири различни учебника по балканска история, които се разпространяват свобдно и безплатно. Човек се чуди защо Йоана(Йовка)Томова от Просвета и сие не ги разгледат някой път.

    ОтговорИзтриване