събота, 23 юни 2012 г.

За децата на протеста

Всички медийни анализи упорито наричат момчетата и момичетата на Орлов мост "деца на прехода" - и така залагат в бъдещите дебати по темата един доста интересен план, свързан не толкова с горите, колкото с образованието и възпитанието - и съпротивата срещу тях.

Защото последните двайсет години изградиха свой собствен ценностен канон - уродлив, но непоклатим. Канонът, според който личната изгода е валиден довод, а общественият интерес не е. Когато казва, че законът е добър, защото ще му спести разходите по ски-ваканциите на внучките, мин. Вежди Рашидов е толкова убеден в правотата си, колкото и съседът ми, който троши стъкла насред площадката за деца, защото "де ще ги нося до кофата". Ако някой си има убеждения, по-добре да си ги държи вкъщи, да не се излага като идеалист, т.е. будала. Тони Джуд казва за Тачър, че тя приемала капитализма за нещо като морална добродетел. Тук същия статут се полага на вандалския ежедневен грабеж.

Според същия правилник позоваването на практиката в която и да било западна страна е железен аргумент, чиито конкретики не подлежат на разискване. Пост-социалистическите страни се тъпчат със западни практики безогледно като с тоблерони и корекомски яйца - добри, лоши, пряко капацитета на стомаха си и без оглед на срока на годност. И с австрийските писти така.

Третият закон на прехода е тоталната толерантност към упадъка на вкуса. Паметникът на съветската армия може да си стои, но естетическият критерий беше смъкнат от постамента си незабавно. Нещо повече - лошият вкус се превърна в съзнателен избор, в пазарен ход, в белег за социална гъвкавост. Чалгата беше негов символ дотогава, докато ежедневниците, телевизиите, пернишкия университет, ежедневните жестове не я стигнаха и задминаха. После, естествено, тя престана да бъде праг.

Лошият вкус в политиката също се подразбираше. Не говоря само за така нареченият министър на културата, гордо назоваващ себе си мултак, сниман в мазни прегръдки с мафиоти. Говоря за задължителната асоциация на изборите с евтина музика и мазни кебапчета, за малограмотния лозунг "кой не скача, е червен",за надпреварата всеки да се прави на "човек от народа" чрез все по-дебелашки детайли.

Изненадвате ли се, че "децата на прехода" не харесват особено родителите си?

Прави ми впечатление колко силен е естетическият критерий при протеста. И при този за шистовия газ беше така - като чудно красиво шествие, като карнавал. Правят ми впечатление прегръдките, танцуващите хора, цветята.  Значи можело множество без кебапчета. Естетическият критерий може да бъде минус - като в спада на ентусиазма подир третия ден. Но ще видим. Във всеки случай представата, че хората могат да се обединят само около грозното, май е доста прибързана.

Прави ми впечатление, че каузите, които събират много хора, не са каузите на конкретния интерес. Тези деца не искат нещо конкретно за своята социална група - данъчни облекчения, работни места и т.н. Протестите не са социални - досега - не за друго, а защото младежите ги е срам от вечното интересчийство на всички около тях.  Има защо.

Прави ми впечатлени, че са общност, но ризоматична общност - всяка групичка има разклонения към другите, но не е в йерархична зависимост от тях. Затова са безсмислени опитите да се търсят водачите, та те да бъдат сплашвани и подкупвани. Няма профсъюз, няма Янка Такева, която отврати учителите от каузата им.

На тези протести се виждат много деца. Истински, не символично наречени така. Защото, за разлика от родителите си, протестиращите не смятат политическото действие за нещо мръсно и срамно, в което малките не бива да участват. Възможно е, разбира се, някой ден "децата на децата на прехода" да видят у родителите си наивност, недостатъчна последователност. По-добре така, отколкото да не видят нищо.

Защото нищото има изненадващо свойство, както казва Атлас на Джанет Уинтърсън. То тежи.

2 коментара:

  1. Моментално ми се наби ключовият момент, казан в един абзац:
    "Прави ми впечатлени, че са общност, но ризоматична общност - всяка групичка има разклонения към другите, но не е в йерархична зависимост от тях. Затова са безсмислени опитите да се търсят водачите, та те да бъдат сплашвани и подкупвани. Няма профсъюз, няма Янка Такева, която отврати учителите от каузата им."

    ОтговорИзтриване
  2. "Възможно е, разбира се, някой ден "децата на децата на прехода" да видят у родителите си наивност, недостатъчна последователност. По-добре така, отколкото да не видят нищо."

    Да! Да тръгнеш към Индия и по грешка да попаднеш в Америка е по-добра грешка, отколкото да си седиш вкъщи да гориш "вещици".

    ОтговорИзтриване