петък, 8 юни 2012 г.

Преди да се роди

Смееш се, когато хълца в теб.
Галиш петичката, която издува корема ти под ребрата. Или е лакът?
Чудиш се какво име ще му отива. Дали сестра му ще ревнува от него.
Сърдиш се, когато за пореден път те подкарва към банята.
Не сте се виждали още, но знаеш, че е човече, и така му говориш. Наум. То без друго те слуша, даже да не говориш на него. И запомня гласа ти. Когато се роди, знаеш, че това съвсем не е началото.

Бебетата са хора. Още преди да се родят. Наши близки - в пределния смисъл на думата. Ако едно бебе почине, преди да се е родило, това не значи, че не е живяло и че не е било обичано. Че не продължава да бъде обичано, така както продължаваме да обичаме най-близките си хора и след смъртта им. Онези, които тъгуват по него, имат право на същото достойнство в скръбта си като всеки родител, комуто се е случило немислимото.

Няма човешка причина, поради която мъртвородените деца да не могат да бъдат погребани или кремирани. Това е най-инстинктивната, базисна проява на хуманност. Няма причина, поради която родителите им - без друго травмирани и от загубата, и от бездушието, с което я третира здравната ни система - да не могат дори да прегърнат починалото си дете, да го видят и запомнят. Няма причина да им бъде отказана психологическа помощ - и дори присъствието на приятел, който да се грижи за тях, след като болницата явно подминава с безразличие травмата.
Не става въпрос за грешка, не става въпрос за индивидуално недопустимо поведение - а за уродливата норма, според която животът на тези деца няма стойност.

У нас починалите преди раждането деца биват изгаряни като биологичен отпадък.
Въртя тези думи в главата си, откакто ги чух от приятелка, която изгуби наскоро детето си, преди да се роди. Няма нужда да сте носили дете с всички съпътстващи страхове, за да знаете колко чудовищно е това.
Уродливо и банално, без дори мимикрия на смисъл. Причините са... бюрократични; на тези деца не се издава ЕГН, а без ЕГН нямат право на погребение или кремация. Тоест правото на човешка скръб е отказано заради някакъв параграф, който би могъл да се измени сравнително лесно. Неволно си спомням осемте дни, които Ането прекара в кувьоз, без да й издадат съответния документ - защото, може би, ако няма човек, няма отговорност?

През миналата година у нас преди раждането са починали 556 бебета. В сряда, на 13-и, моята приятелка и създадената от нея фондация в подкрепа на родители, преживели интерутеринна или перинатална смърт на детето си, ще пуснат 556 балона с хелий пред Министерството на здравеопазването (площад "Св. Неделя" 5) - с искане за промяна на наредбата и възвръщане на тази елементарна хуманност.
Нуждаем се от подкрепа - затова, ако се чувстваш по някакъв начин съпричастен,
ела.


8 коментара:

  1. Искрено съчувствам ;( Желая успех на фондацията!

    ОтговорИзтриване
  2. Зори, чета поста ти и не спирам да се изумявам от родната малоумщина (ровя се в ума си, за да намеря по- силна дума). Покрай Дните на Франсоаз Долто в България говорих с Мириам Сежер, която е психоаналитик на бебета във Франция - за душата и преживяванията на нероденото дете, за страховете и желанията му след раждането. И на нея й стана смешно като споделих, че у нас на бебето в нулева възраст се гледа като на извънземно, което тепърва трябва да се адаптира. Чета споделеното от теб и за пореден път се убеждавам, че претенциите ни за цивилизованост си остават само на думи.
    Тъжно е, че отношението на държавата към най- голямото богатство на нацията ни - децата, е като към биологичен отпадък :(

    ОтговорИзтриване
  3. Моята Сара почина на 16-тия си ден. Погребахме я в нещо, което много приличаше на кутия за обувки! При всички случаи когато умира дете - това е противоестествено, антихуманно, нечовешко! Но се случва и трябва да продължим напред.

    Подкрепям усилията ви!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен9 юни 2012 г., 0:59

    А в Саудитска Арабия погребват дори плацентата с почит. Че е защитавла и хранила бебето през всичкото това време...

    ОтговорИзтриване
  5. Децата идват на този свят още в момента на зачеването и не случайно избират родителите си, при който да се родят. И ако по някаква причина решат да си тръгнат толкова рано, то целия смисъл на тяхното съществуване се съдържа в този кратък период. Връзката ни с тях често е по-важна и стойностна от много други продължителни връзки в живота ни, защото произтича от СЪРЦЕТО.
    Никой не може да отрича (дори и да не вярва в)правото на съществуване на тези ЖИВИ СЪЩЕСТВА, както и правото ни да се сбогуваме с тях достойно.

    ОтговорИзтриване