петък, 2 март 2012 г.

В навечерието на празника

малък списък на разни неща, които харесвам в България. Без заря.

мартениците, ама без измислената постфактум патетика за кръвта по бялата нишка, ами просто като обратно броене до пролетта

увеличаващият се напоследък брой на детски книжки от български автори, повече от половината самиздатски, направени почти ва банк

театърът в дома за психично болни в Раднево

гинкото в Докторската градина

Нели и Али, които имат баничарница до нашия блок и по Великден пекат козунаците на половината квартал

масовото ходене на музикална школа в детството ми

рачел с орехи

изненадващите жестове на разни хора, които рязко, сякаш се завръщат от вътрешна емиграция, започват да правят нещо според вътрешната си мяра, не според очакванията на средата - и това всячески си личи

кокичета

съседите и приятелите, които ми поливат цветята и ми хранят папагалите, като ме няма

печени дюли

"Докле е младост" на Пенчо Славейков



Националното чувство може да има своя патос, своите исторически корени, своите празници и военни паради.
Но ако няма своите интимни основания, и то днешни и лични, не заучени, то няма нищо.

3 коментара:

  1. Така е. Национално чувство не се изгражда само на изложба или парад. Щото трае един ден. Усърдие е нужно и неща правени 'намясто' днес, но пък стойността им се вижда на следващия ден. Хубав списък.

    ОтговорИзтриване
  2. Честит празник и на теб, .Точице! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз започнах този списък когато се запознахме с Кайл, защото на него му беше много любопитно за България пък аз бях все една такава... мхм, то не е кой знае колко хубаво. Някои неща, които през годините забелязах, че много обичам, пак през неговите очи:

    - "на гости"
    - рожденика да черпи
    - цветистият ни език: падат като круши, на всяка манджа мерудия, сърдитко-петко
    - презумцията, че през лятото се ходи на море
    - мартенички!

    ОтговорИзтриване