неделя, 18 март 2012 г.

Щръкокамил, ендроп, аспида

Слово за щръкокамила Щръкокамилът е голяма птица. Когато снася яйце, снася го във водата. После стои във водата и гледа яйцата си. Ако ли извърне очите си [от яйцата], ще станат на запъртъци. Когато иска да спи, с едното око спи, а с другото гледа. Защото има друго същество, което прилича на змия и е дълго 50 лакти. Когато види, че щръкокамилът снася яйца, тази змия идва и наблюдава. Щом щръкокамилът извърне очи [от яйцата си], за да спи над тях, и яйцата ще станат запъртъци.
или:
Слово за ендропа, който е в морето Този ендроп [живее] в морето. Като кон е отпред, много красив, а от кръста към опашката е като риба. Има мрачна красота, защото ходи в морето и е морски войвода на всичките риби. Погледът му е като на риба. В някоя земя има риба, златна на вид, защото всичко й е от злато, която лежи на едно място. Отива ендропът при нея и всички риби тръгват след него при тази златна риба. Отива ендропът и й се покланя като на цар веднъж годишно.
Обичащите Борхес ще ви кажат - науката такава, каквато си заслужава да я измечтаем, винаги танцува по границата на въображението, приканва ни да си представим света по-друг, по-достоен за почуда, отколкото сме свикнали да го мислим. Да не оставаме със страха и самодоволството, които векове наред са спирали ума да пътешества, а да си представим света изоснови друг. Лесно е да се присмеем със задна дата на онези, за които птолемеевата вселена е била единствено възможна и логична, но опитаме ли сами да приемем подобна кардинална промяна, главата ни се мае, като да надничаме през заешката дупка надолу, в една друга страна. Страната, от която идва "Физиологь", представен ни от Ана Стойкова, е нашата собствена - само че толкова отдавнашна, че ни е трудно дори да си представим хората в нея като живи същества, които също като нас огладняват или се шегуват, боли ги кръстът или се радват на първите стъпки на децата си. Още по-трудно ни е да си представим нещата, в които не са като нас - например възгледът им за природата като нещо, съществуващо не само по себе си, а за да даде алегоричен урок на хората. Това е структурата на средновековния "Физиолог", създаден за първи път някъде през ІІвек сл.Хр. в Александрия. Всяко от реалните или митични животни, описани в него, присъства не само за да интригува читателя, а и за да му предаде морален урок. Нещо повече - моралният урок е причината то да съществува въобще - като част от общуването между Бога и човека. Така папунякът, който първо изпраща малките си да излетят от гнездото, а после сам губи оперение и става безпомощен, та те се връщат да го гледат, докато пак му израстнат пера, е повод да бъдем поучени да почитаме родителите си; ендропът е алегория на пастора, а щръкокамилът иде да ни каже да следим в главата ни да се мътят само боголюбиви идеи. Какво би било днес да си представим, че естеството е натоварено с таен смисъл и този смисъл гледа към нас? Какво би било да вярваме в гърлицата и хинея, ехидната и грипса - или поне да разговаряме с човек, за когото те са допустима реалност? "Физиологът" става най-разпространената през Средновековието книга след Библията, като у нас влиза през византийския си вариант, като е превеждан на среднобългарски най-малко три пъти. Съвременните изследвания върху него са дело на доц. д-р Ана Стойкова,която е автор на две книги по темата - "Славянският физиолог: Византийска редакция" и "Физиологът в южнославянските литератури". За моя радост първата съществува и под формата на сайт, напълно достъпен за всякакви неспециалисти :) Ако щракнете върху "Зверове и птици" от падащото меню горе, ще видите изображения на описаните животни; а ако искате да прочетете дългите им описания, опитайте "Притурки" в десния край. Там четем:
"Слово за пауна Паунът е най-прекрасното от всички същества. Паунът има голяма хубост. Когато ходи с голямата си красота, наслаждавайки се1 на красотата си, той се разтърсва в своето великолепие и се възгордява много. [Но] когато види нозете си, въздъхва много жално, защото жали нозете си, и казва: "Господи, защо не са като тялото [ми] и краката?"
Препоръчвам да разгледате сайта поне два пъти - веднъж сега и втори път, когато децата ви започнат да учат старобългарска литература и се приберат от училище убедени, че е скучна. Или направо си купете книгата (което и смятам да направя).

Няма коментари:

Публикуване на коментар