вторник, 13 март 2012 г.

За бебетата - преди осем години и сега

Според едно от клишетата, които попиваме с времето, е пълната непоправимост на средата за живот у нас. Ако човек слуша медиите, и особено телевизиите, остава с впечатление, че само на него му се ще нещо различно, че само него го дразнят разни неща, че всички, на които им пука не само за тяхната собствена печалба, а и за състоянието на, хм, културния климат, или са се изнесли в чужбина, или правят нещо друго, защото не вярват, че някой друг се интересува от това.

И все пак това клише не е вярно. Особено ако предпочитам да вярвам на очите си, вместо на медиите. И мога да разкажа, че немалко неща се промениха за осемте години между раждането на първата и втората ми дъщеря.
Тогава, например, никъде не искаха да публикуват травматичната история на раждането й - в едно бебешко списание ми обясниха в прав текст, че не искат да си развалят отношенията с болниците, тъй като канят лекари да приподписват текстове. Днес кампаниите за повече права на родилките получават все повече гласност - в резултат на която, макар и бавно, условията на раждане започват да се променят.

Тогава, нарпимер, и дума не можеше да става педиатър да не те насоли, ако отказваш да кърмиш под час, да мериш бебето и да захранваш възможно най-рано. За спане в едно легло въобще не посмях да обеля дума. Сегашната ни педиатърка започна с въпроса дали възнамеряваме да ваксинираме бебето, после се осведоми как точно я кърмя, а накрая само кимна :)

За осем години хората по улиците свикнаха с носени деца. Когато носех Ането в кенгуру, една жена в Добрич ме спря да ме попита защо си измъчвам детето. Днес слингът не прави особено впечатление, независимо дали го носи таткото или аз.

И най-после, може би най-показателно за мащабите на промяната, пазарът на бебешки стоки започна да се променя. Следващите редове може да прозвучат като реклама, но какво пък - търговците обичайно не са едни мили хора, които се интересуват главно от добруването на нацията. Щом биокозметиката на Weleda, да кажем, се продава в кварталната ни аптека, значи стремежът към природосъобразност е излязъл от руслото на лайфстайла. Същото се отнася за прекрасните чешки дървени играчки, каквито преди осем години не можех да намеря никъде из София, после се появиха в Pretty Things, после още на няколко места, а сега ги има дори в едно магазин до пазара. Не мога да повярвам, че Ния стана на десет месеца, без да е получила нито едно пиукащо нещо с батерии.(Не че, хм, няма). И понеже намирам, че е добре да подкрепяме онзи тип среда, който одобряваме, продължавам с бебешките книжки на колегите ни от "Тодор Нейков" (с безвредни бои за твърде лакомите читатели), които отменят необходимостта да избираш между потресаващ дизайн и бебешко безкнижие :), с люлчините песни от цял свят, които могат да се намерят в дюкян "Меломан" (и два български диска! "Николай Бинев пее" и "Песни за малки и големи" на Йълдъз Ибрахимова), с шитите аксесоари за приказни герои в Passe Simple. Щом тези неща навлизат, значи има достатъчно млади, пък и не толкова млади родители (къде се слагам и аз), за които тъмните векове са свършили :)
Ха дано :)

1 коментар:

  1. С удоволствие чета блога, въпреки, че рядко коментирам, защото постовете за мен са много изчерпателни, съдържателни и завършени. Всичко написано е много вярно. Все още не съм майка, но постоянно чета и се интересувам - за здравиословно хранене, за ваксините, за кърмене, спане заедно, играчки без химии и какво ли още не. И промяната не е само в тази област. И наистина, когато се съмнявам, че едва ли не само аз мисля по определен начин, виждам, че далеч не е така. Че има и много други хора като мен и промяната малко, но сигурно настъпва.

    ОтговорИзтриване