четвъртък, 15 март 2012 г.

Из "Предизвикателство за писане" 2

Получихме много приказна кореспонденция! Както се случва с хубавите играчки, майките май се заиграха повече от децата.
Ето какво четем в пощата (имената на авторите ще ги сложа, като ги питам):

***
Дневник на дясната - и на лявата обувка

Дясната обувка: И на мене ми се искаше да ме разнасят по света, ама няма … Стоя в долапа на Феята Кръстница, защото "песента ми била изпята". Така ми каза тази ужасна жена, без изобщо да си дава сметка, че сестра ми без мене за нищо не става. Представям си как Пепеляшка подскача полубоса в палата … щеше да я хареса принцът така, ама друг път. Обаче моя е вината, че съм добра обувка и не падам, когато ми скимне. Ето, на. Къде ли е сега сестра ми? Принцът я носел в джоба си, където миришело на аромати от Колон и не спирал да я чисти с кърпичката си. Плаче ми се, но това е. Няма справедливост на тоя свят, няма.

Лявата обувка: Писна ми да тъпчат в мене краката на кого ли не. Не ставам, и не ставам, и не ставам. Само като си помисля за онази графиня, с кокошия трън на малкия пръст, как жулеше … брррр! Ами миризливия крак на херцогинята? На селянките краката уж бяха чисти, защото газеха във водата да перат, но пък как ме изпонамокриха … И какво прави сестра ми сега? Играе в долапа на криеница с мишките. Чак ми се плаче, и на мене ми се играе, ама няма. Все някой трябва да свърши работата и да намери жена на принца. Обаче докато принцовете си избират жени по обувките, няма да се оправят нещата в това царство, и това си е.
***
Размишленията на една тиква

Тиквата си лежеше тихо и кротко на рафта и се беше впуснала в мечтания. Мислите и прелитаха над цялата кухня, подскачаха край бурканчето с канела, купата със захар, купата с брашно и топлата фурна.
Тиквата си мечтаеше за тиквеник.
Или по-скоро как ще я приготвят на такъв - да я обелят, да я настържат, да я препекат и да я подредят в тънкоразточени кори, да я посипят със захар и канела и да я запекат в топлата фурна.
А какъв аромат щеше да се носи после из цялата къща....
В този момент в кухнята влетя Пепеляшка и я грабна от рафта. - Леле, какво нахалство! - си помисли тиквата. - Как може това момиче, уж го хвалят, че било учтиво и добре възпитано, да влети така и да ми прекъсне мечтата. Амаха!
Докато си мърмореше така под носа тиквата, беше отнесена от Пепеляшка на двора, където вече я чакаше феята-кръстница.
Сложи я на калната студена земя, а тиквата беше на върха на възмущението си.
- Какво е това безобразие! Какво си мислят тия двете. Докога ще се подиграват така с чувствата на една тиква! Ще се пръсна от яд, да ме цапат с кал и да замърсяват прекрасната ми оранжева и лъскава кора....
Докато беснееше и се пенеше, феята-кръстница вече беше изрекла заклинанието и бавно и постепенно тиквата започва да нараства, гласа и да изтънява и в един миг ... вече не беше тиква, а прекрасна златна каляска.
Тиквата продължаваше да се пени с изтънялото си гласче, но възхитения глас на Пепеляшка я свали на земята и тя започна да се оглежда и за нейно най-голямо учудване взе, че се хареса в новия си външен вид.
Някъде назад в празната и каляскена глава беше зарязана мечтата за топъл дъхав тиквеник.

"Мило дневниче,
Пиша до теб, защото знам, че онази, другата глава и тя чете. Искам да си призная, че това положение излиза от контрол. Аз от скоро съм вегетарианка, разбираш, трудна задача. Знам, осъзнавам, че това е равностойно на революция, аз би трябвало да пазя Ябълката, не да я ям. Аз би трябвало да ям Братята, не да ги игнорирам. Но защо да се придържаме към всички тези закостенели традиции. Ами, разбери, дори стомахът ми не го понася!!! Хората вече далеч не са толкова качествена храна, колкото бяха когато започнахме тази приказка. Те ... те са пълни с токсини, имат ненаситени мазнини и освен това четох, че храносмилателната система на ламята всъщност изобщо не е пригодена да се справи с човешко.

Най-лошото е, че Тя не ме разбира. Дясната. Тя е закостеняла и сякаш всяка промяна я обижда... Питам я, добре де, харесва ли ти? А тя, нямало значение... ние сме такива, каквито сме....имаме дъъълг...не било мораааално... Нямам думи! Ние трябвало да я пазим Ябълката, а не да я ядем. А морално ли е да пазим една ябълка, а да ядем Братята питам аз? Светът се променя, ябълката и тя вече изобщо не е златна, по скоро е от онзи леко кисел сорт, който ти оставя тръпчив вкус в устата, а люспите и ти засядат между зъбите. Вкусна е!

А и хората се променят, вече никак не толерират традициите. С две думи, не им пука, че трябва да ги ядем. И защо ние упорстваме, светът се променя. Дясната просто трябва да го приеме! Не ми се иске да стигаме до... раздяла.

А и има толкова хубави рецепти с ябълка....

1 коментар:

  1. "Дневник на дясната - и на лявата обувка"
    :) Поздравления за автора(ката), много ме грабна!

    ОтговорИзтриване