вторник, 13 март 2012 г.

Предизвикателство за писане 2: Под формата на писмо


Отново е сряда, време за писане!
Ето го и новото предизвикателство:
Какво ще напише лявата обувка на Пепеляшка на дясната? Лилипутите на Гъливер? Как пише Снежната кралица? А Карабас Барабас? Какво знаят и какво не знаят героите за приказките, в които живеят? Напишете приказка под формата на писмо. Можете да използвате и съществуващи, защото те изглеждат различно за различните герои. Може някой да не е доразбрал, може да се вълнува, да смята, че с него са се отнесли несправедливо. Може някой второстепенен герой да се има за най-важният в цялото действие.

2 коментара:

  1. Здравей, Зорница!

    Първо: Сърдечен поздрав, вече съм твой почитател заради умопомрачително добрият превод на ''House of Meetings" (Martin Amis)! Не смятах, че някой е способен да накара един от любимите ми автори да проговори така увлекателно на родния ни език, но ти ме опроверга - и то блестящо!

    Второ: В отговор на това чудесно предизвикателство, писмо от името на приказен герой, ето моята лична приумица - благодаря ти за вдъхновението! :)))

    Послание до Принца
    /от Спящата Царкиня/

    Цяла вечност сякаш те сънувам -
    нощите от горест натежаха,
    кулите на замъка се рутят;
    приказните букви замълчаха...
    Лоша ли посока те отпрати
    в чуждото, безкрайното далече
    или е просъскал в миг страха ти,
    че съм стара? Че съм мъртва вече?
    И не ще прогледне обичта ми
    даже след безброй целувки в мрака?
    Или е откраднала лика ми
    вещица проклета - и те чака?
    Може би отдавна си отрекъл
    моята принцесна автентичност -
    сигурно не вярваш на пътеки;
    сигурно си жалък и себичен...
    Нищо - аз повярвах. И ти пиша,
    не да хвърлям мрежа от заблуди -
    просто си ми нужен - и те дишам...
    Всъщност: чакам ти да се събудиш!

    Диана Стефанова

    ОтговорИзтриване
  2. Ето моето приказно писмо,не знам дали срокът е изтекъл,но все пак го пращам:
    Скъпа Спяща Красавице,
    Надявам се,когато се събудиш да намериш това писмо.Реших да ти го напиша,за да ти обясня защо се отказах да се женя за теб.
    Когато да първи път дойдох в замъка, ми се стори прекрасен и богат, но един ден баща ти ми забрани да идвам в срок от 100 години.След уречения период се завърнах и заварих двореца в неописуемо състояние.
    Отне ми два дни да да премина през градината,която беше ужасно занемарена.Особено големи затруднения имах с розовите храсти.Още когато се запознахме,ти ми спомена,че обичаш рози,но не предполагах ,че би сторила подобно нещо.Белезите ми едва ли някога ще зараснат.Ако баща ти беше жив,щеше строго да накаже градинарите.
    След това стигнах в главната зала и заварих там половината прислужници,заспали.Явно преди това е имало гуляй,защото освен прислужниите,на масата бяха заспали и височайши гости.Сред тях беше и Снежната кралица,която всички мислеха за изчезнала от 100 години.Самата вътрешност на замъка беше в,меко казано,окаяно състояние.
    Стъписах се,когато те заварих да спиш в стаята си сред пълна бъркотия.
    Режих да те напусна завинаги.
    П.П.Докато си проправях път през люляковата гора в градината ти, срещнах една много приятна девойка на име Пепеляшка.Смятам да се оженя за нея.
    Скърбящ,
    Принца.
    От Гергана Марианова

    ОтговорИзтриване