петък, 20 януари 2012 г.

Cirque du Soleil

Не обичам цирк. Сетивата ми за невероятното са притъпени, а циркът проблясва именно в ахването - пред невижданите животни, пред искрящия костюм на ездачката, пред приповдигнатия тон, магията на фокусите, в радостта, че различното ти е дошло на крака, в твоя град.
Радостта от цирка е радост от яркото петно, лумнало насред безличния пейзаж.
Трудно я споделям, защото живеем във време, когато яркостта също бива безлична. Дресурата ме натъжава, вместо да ме кара да ахвам. Клоунадата - също.
И все пак преди няколко нови години щях да пропусна дванайстия час, защото от 10 нататък се бях загледала в "Cirque du Soleil" - спектакъл, който извиваше представите ми за това изкуство като жената-каучук, който ги хвърляше във висините като някой от необикновените си акробати.
Защото беше красиво. Беше като танц. Беше страшно съвременно, естетизирано, невероятно.
През февруари различното ще идва в София и аз вече имам билети, ура! :)

3 коментара:

  1. И аз! И аз! Те са магьосници! Истински!

    ОтговорИзтриване
  2. Днес се опитах да купя билети, но касата не работеше... Дано да успея през седмицата, защото от дете ги чакам да дойдат :)

    ОтговорИзтриване